Решение № 106 от 29.11.2023, Районен съд - Омуртаг
- Съд
- Районен съд - Омуртаг
- Дело
- Административно наказателно дело 106/2021
- Вид
- Решение № 106
- Подписан
- 29.11.2023
- В сила
- 21.12.2023
- Състав
- Невяна Пейчева Захариева
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 106 гр. Омуртаг, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Административно наказателно дело № 20213510200106 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЕТ „ИЛМАР-Р – И. И.“, ЕИК 116017276, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, обл. Разград, ул. „Силистра“ № 5, със законен представител И. М. И., против Наказателно постановление № 38-0000463 от 05.03.2021г. на директора на РД „АА“ – Русе . В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска същото да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М.
Т. от АК – Разград, която поддържа жалбата. Претендират се и съдебни разноски.
Ответникът – РД “Автомобилна администрация” - Русе , редовно призован, не изпраща представител. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата е изложено становище за неоснователност на същата и съображения в негова подкрепа.
Районна прокуратура – Търговище, редовно призована не изпраща представител.
Съдът, като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и след запознаване с представените доказателства, приема за установено следното:
В приложения към административно - наказателната преписка /АНП/ АУАН Серия А-2020 № 285440/14.01.2021г., е отразено, че на 14.01.2021г., около 14.20 часа в гр. Омуртаг, ул. „Цар Освободител“ № 38, била извършена комплексна проверка на ЕТ „ИЛМАР-Р – И. И.“, ЕИК 116017276, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Силистра“ № 5, със законен представител И. М. И., притежаващ Разрешение № 1
1141 от 06.10.2016 г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, при която било констатирано следното нарушение:
„Като лице по чл. 16 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. при настъпила промяна в обстоятелствата, удостоверени с документи по чл.18, ал. 1, точка 10, а именно издадено свидетелство за проверка с № 072 на димомер ДО-1 БПУПК2001 от 29.06.2020 г, с който димомер е оборудван пункта, не е уведомил в седем дневен срок от промяната или узнаването писмено изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез ръководителя на съответното регионално звено на ИААА. Към момента на проверката няма регистрирано заявление за промени в обстоятелствата.“ Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 38-0000463 от 05.03.2021г. на директора на РД “Автомобилна администрация” - Русе, с което за извършено административно нарушение по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000.00 лв., на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, предл. 1-во от ЗДвП. Описанието на нарушението в НП е идентично с описанието му в АУАН. Изложено е становище на АНО, че не са налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Към АНП са приложени и: известие за доставяне, Свидетелство за проверка № 072/29.06.2020г., изд. от МПЛ „ПБ Проект“ ЕООД, Разрешение № 1141/06.10.2016г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание, по искане на административно – наказващия орган, са допуснати и разпитани като свидетели актосъставителя И. Д. И. и И. С. И. - свидетел по акта.
Свидетелите потвърждават констатациите по АУАН.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за основателна. При разглеждане на АУАН и НП съдът констатира, че при съставяне на акта и издаване на постановлението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ги опорочават. В АУАН и процесното НП е налице неяснота в описанието на нарушението, тъй като в същото е посочено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, в седемдневен срок от „промяната или узнаването“. Видно е от описанието на нарушението, че не става ясно какво е прието от административнонаказващия орган /АНО/ – дали жалбоподателя е следвало да изпълни задължението си в 7-дневен срок от промяната на обстоятелствата или е следвало да изпълни това задължение в 7-дневен срок от узнаването за тази промяна. Тази неясното от своя страна води до неяснота по въпроса за нарушение по коя от двете хипотези по чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Наред с това в АУАН и НП не е посочено точно място на извършване на нарушението. Видно е от атакуваното наказателно постановление, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е неизпълнение на задължението му регламентирано в чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, да уведоми писмено изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, за настъпило изменение в обстоятелствата по чл.18, ал. 1, точка 10 от същата наредба, а именно за издадено ново свидетелство за последваща проверка на описания в АУАН и НП димомер. В атакуваното НП не е посочено точно до кое регионално звено на ИА „АА“ е следвало 2 да бъде подадено това уведомление и въобще кое е мястото на извършване на нарушението. В АУАН и НП са посочени датата на извършване на проверката и датата на издаване на ново свидетелство за последваща проверка на димомера, но не и дата на извършване на нарушението. Описаното деяние в процесното НП и в АУАН, въз основа на който е издадено, се осъществява чрез бездействие, т. е. въздържане да извърши едно изисквано от закона действие – в случая изпълнение на задължение за писмено уведомяване на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, за настъпило изменение в обстоятелствата по чл.18, ал. 1, точка 10 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, в рагламентирания 7дневен срок. Следователно според срока, в който е следвало да изпълни посоченото действие и в случая според това дали този срок започва да тече от промяната или от узнаването за нея, е следвало да се определи датата следваща крайната дата към която е следвало да е налице изпълнение на задължението по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и това би била датата на извършване на нарушението, тъй като това е моментът, от който продължаващото бездействие на нарушителя се приема вече като нарушение. Освен всичко изложено следва да се посочи, че в атакуваното НП липсва ЕИК на санкционирания ЕТ. Предвид изложеното съдът счита, че при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП са нарушени са нарушени императивните разпоредби на чл.42, ал.1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и съответно на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Ето защо съдът счита, че при издаване на процесното НП са допуснато съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени в рамките на съдебното производство. Предвид гореизложеното съдът намира, че процесното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
По претенцията за разноски направена от страна на жалбоподателя, съдът счита следното: Представени са пълномощно и договор за правна защита, от които е видно, че жалбоподателят е упълномощил адвокат М. Г. Т. от АК – Разград за негов процесуален представител по настоящото производство. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ред. ДВ бр. 94/2019 г./, в производствата пред районния, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт се отменя. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Разпоредбата на чл.144 от АПК препраща за неуредените в дял ІІІ от АПК въпроси към ГПК.
Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния административнонаказващ орган, издал отмененото НП, следва да му заплати направените в съдебното производство разноски, в случай, че са изпълнени законовите изисквания и искането е съобразено със задължителната съдебна практика. От приложения договор за правна защита и съдействие, е видно, че в същия е уговорено възнаграждение в размер на 300.00 лева, като е посочено, че същото е платено изцяло, в брой, при подписване на договора. Ето защо претендираните съдебни разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя.
3
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000463 от 05.03.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на ЕТ „ИЛМАР-Р – И. И.“, ЕИК 116017276, със седалище и адрес на управление: гр.
Разград, обл. Разград, ул. „Силистра“ № 5, със законен представител И. М. И., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000.00 лева, на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, предл. 1-во от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.
24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН /ред. ДВ бр. 94/2019 г./, Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с адрес: гр. Русе, ул. „Котовкс“ № 1, ет. 4, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София да заплати на ЕТ „ИЛМАР-Р – И. И.“, ЕИК 116017276, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, обл.
Разград, ул. „Силистра“ № 5, със законен представител И. М. И., сумата в размер на 300.00 лева /триста лева/, представляваща направени съдебни разноски за адвокатска възнаграждение за един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
4