Решение № 882 от 01.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000503196 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство

„ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 15.05.2025 г., а въззивната жалба е подадена чрез ЕПЕП на 29.05.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 64989/29.05.2025 г., подписана с валиден КЕП Решение № 2756/07.05.2025 г., постановено по гр.д. № 9403/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-30 състав, с което изцяло са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответниците Л. Е. К. и Ф. И. К. главни и евентуални искове.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Н. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.1517, том І от т.д. № 25/2022 г. на Окръжен съд-Благоевград. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 13.06.2025 г., представен по делото с молба вх.№ 73730/17.06.2025 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

1

Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че първоинстанционният съд в нарушение на закона приема, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост по договора за кредит не са били налице просрочени задължения на ответниците. Сочи, че съдебният състав не е отчел, че счетените от него за нищожни клаузи на чл.5, ал.2 и ал.3 от договора, са индивидуално уговорени, поради което разпоредбите на чл.143 и сл. от ЗЗП са неприложими спрямо тях.

При условията на евентуалност твърди, че съдебният състав неправилно е приложил чл.143, т.11 и т.13 от ЗЗП като е приел договорните клаузи за неравноправни. Поддържа се и неправилност на тезата на първостепенния съд за нищожност на подписаните към договора за кредит анекси. Поддържа се, че тези анекси нямат характер на спогодба, а по естеството си представляват изменение на договора по смисъла на чл.20а от ЗЗД. При условията на евентуалност счита, че дори анексите да имат характер на спогодба, то те не са нищожни, тъй като не са нищожни и клаузите на чл.5, ал.2 и ал.3 от договора по подробните съображения изложение в т.1 и т.2 на въззивната жалба.

Твърди се и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в не разпределяне от съда на доказателствената тежест по отношение на иска за наказателна лихва, което е довело до отхвърлянето на този иск без съда да е изложил мотиви за това.

Моли съда да отмени решението и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло исковите претенции и присъди разноските направени пред двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни - ответниците в първоинстанционното производство Л. Е.

К. и Ф. И. К., чрез процесуалния им представител адвокат В. В. с надлежно учредена представителна власт по делото.

Считат въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Развиват се подробни съображения по съществото на спора.

С оглед постъпилата въззивна жалба, Решение № 2756/07.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 9403/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-30 състав се обжалва изцяло.

2

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната жалба и да отмени първоинстанционното решение като неправилно и вместо него постанови друго, с което уважи в цялост предявените искове. При условията на евентуалност, моли съда да отмени първоинстанционното решение, като върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Претендира разноски само за заплатената държавна такса за въззивно обжалване.

В открито съдебно заседание въззиваемите-ответници чрез своя процесуален представител молят съда да остави без уважение въззивната жалба, като потвърди изцяло решението като правилно, законосъобразно, съобразено със събрания доказателствен материал, както и с вече трайно установената съдебна практика по отношение на неравноправност на клаузи, както и по отношение на всички спорни въпроси, касаещи предсрочната изискуемост на кредитните задължения. Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Първоначално Окръжен съд – Благоевград, а след изпращане на делото на основание чл.118, ал.2 от ГПК по местна и родова подсъдност, Софийски градски съд е бил сезиран с искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, в качеството му на правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД срещу Л. Е.

К. и Ф. И. К., с която са предявени пасивно субективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 ГПК за установяване дължимостта на вземане на Банката с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 2133 от 23.08.2019 г., постановена по ч.гр.д. № 935/2019 г. на РС-Сандански.

При условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на двете ответници за същите суми, в случай, че съдът приеме, че не е налице валидно обявена предсрочна изискуемост, като исковата молба 3 съдържа изявление за това.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

На 22.08.2019 г. праводателят на ищеца „Банка Пиреос България“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 935/2019 г. по описа на РС-Сандански, срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и е допуснато незабавно изпълнение.

В законоустановения едномесечен срок, съобразно действащата разпоредбата на чл.414, ал.2 ГПК, в редакцията й (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.), (ПДИ, ведно с препис от издадената заповед е връчена редовно и на двамата длъжници на 18.11.2021 г., а възраженията са подадени на 24.11.2021 г.) са постъпили възражения и от двамата ответници, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Със съобщение, връчено на ищеца на 30.12.2021 г., последният уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Исковете пред първоинстанционния съд са предявени на 27.01.2022 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявените искове са процесуално допустими.

По същество на предявените искове.

На 25.01.2007 г. между „Банка Пиреос България“ АД като кредитор, чийто правоприемник е ищеца и между първата ответница Л. Е. К. като кредитополучател, и втората ответница Ф. И. К. като солидарен длъжник, е сключен договор за кредит срещу ипотека № 178/R/2017, по силата на който Банката е отпуснала кредит в размер на 50 600 евро, който ответниците са се задължили да погасяват на 360 месечни вноски с краен срок за издължаване 28.01.2037 г., съобразно погасителен план. Между страните е уговорена годишна лихва, както следва: за първите шест месеца-3%, а за остатъка от периода 9,40%. Лихвеният процент се формира като сбор от тримесечния Юрибор, но не по-малко от 2,5%, плюс надбавка от 6,9%. При забава в плащането на главница и/или дължими лихви, върху просрочените суми, 4 кредитополучателят дължи наказателна лихва (неустойка) в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка от 4%. Между страните също така е уговорена еднократна административна такса в размер на 1,25% върху отпуснатия кредит за разходи по обслужването му. Таксата е еднократна и се дължи при отпускане на кредита. Уговорена и такса за обслужване на кредита в размер на 0,5% в деня на усвояване на кредита, както и всяка следваща година върху непогасената главница от кредита.

Страните са сключили и три допълнителни споразумения Анекс № 1 от 17.09.2011 г., Анекс № 2 от 13.12.2012 г. и Анекс № 3 от 17.12.2013 г., с които са предоговорени задължения на кредитополучателите към Банката чрез капитализация на просрочени суми по главница, лихви и такси по кредита.

Предоговорено е лихвеният процент по кредита да бъде равен на 10.65 %, което съответства на базовия лихвен процент на банката за кредити в евро в размер на 5.75 % плюс надбавка от 4.9 %. Договорени са периоди на облекчено погасяване на дълга по кредита. Договорена е капитализация на просрочени задължения чрез прибавяне на същите към редовната главница.

Така с Анекс № 1 от 17.09.2011 г. към договора, лихвата по кредита се определя като сбор от Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити в евро за съответния период и надбавка от 4.9 пункта. Към момента на сключване на споразумението БЛП за жилищни кредити в евро е бил в размер на 5.75 %, т.е. годишният лихвен процент по кредита е станал 10.65 %, като за първите осем месеца след подписване на анекса годишната лихва по кредита е 5,41 %. Уговорена е в чл.2, ал.3 възможност за кредитора да промени едностранно приложимия лихвен процент, в случай, че пазарните условия за привличане на финансов ресурс от страна на банката обуславят такава промяна. Уговорена е капитализация /натрупване към редовната главница/ на сума в размер на 1130,42 евро просрочия на главница, лихви, такси, комисиони. В чл.6 е уговорен краен срок за връщане на кредита - 317 месеца от датата подписване на анекса.

С Анекс № 2 от 13.12.2012 г. към договора лихвата по кредита се запазва като сбор от Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити в евро за съответния период и надбавка от 4.9 пункта. Към момента на сключване на споразумението БЛП за жилищни кредити в евро е бил в размер на 5.75 %, като годишният лихвен процент по кредита е останал 10.65 % , като 5 за първите шест месеца след подписване на анекса годишната лихва по кредита е 3,26 %. Запазена е в чл.2, ал.3 възможността за кредитора да променя едностранно приложимия лихвен процент, в случай, че пазарните условия за привличане на финансов ресурс от страна на банката обуславят такава промяна. Уговорена е капитализация /натрупване към редовната главница/ на сума в размер на 1 696,72 евро просрочия на главница, лихви, такси, комисиони. Главницата става 55 432,87 евро. Съобразно заключението на вещото лице Б., не е ясно как е получен новият размер на главницата, посочен в анекса, тъй като същият не съответства на отпуснатия кредит, извършените погашения и договорените капитализации. В чл. 6 е уговорен краен срок за връщане на кредита - 303 месеца от датата на подписване на анекса.

И с Анекс № 3 от 17.12.2013 г. се уговаря отлагане на плащането на просрочени задължения по кредита в размер на 1729,82 евро. Лихвата и другите параметри по договора и предходните анекси не се променят.

С две покани за доброволно изпълнение, връчени чрез ЧСИ Ш. Ш. Д. с рег.№ *** на КЧСИ на 28.06.2019 г. на двете ответници, Банката е обявила, че поради неплащане на дължимите, изискуемите и просрочени суми по договора и в случай, че същите не бъдат платени в срока, посочен в поканите, обявява цялата сума по кредита за предсрочно и незабавно изискуема.

С приетото по делото заключение на ССчЕ, изготвено от вещото лице Б., е определен дълга на двамата длъжници (задачи от 1 до 4 ), единствено и само съобразно информацията от счетоводните книги на банката и съобразно уговореното в договора и анексите към него, при зачитане на всички договорки между страните, така както са направени.

Вещото лице установява, че стойностите на индекса 3 месечен Юрибор за периода от 25.01.2007 г. до 22.08.2019 г. са представени в Приложение№ 1към заключението, като най-висока стойност на индекса е отчетена към 08.10.2008 г. в размер на 5,393 %, а процентът, с който банките заемат една от друга - Юрибор - се намира на рекордно ниско ниво минус 0,377 % през м.август 2019 г.