Решение № 260238 от 03.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ……… / 03.02.2023 г. , гр. София

Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-6 състав, в публично съдебно заседание , проведено на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:ДАНИЕЛА ХРИСТОВА

При участието на съдебен секретар Антоанета

Стефанова, след като разгледа докладваното от съдията гр. дело №3306 по опис на Софийски градски съд за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от И.Е.И., с ЕГН: ********** и А.Н.А., с ЕГН: **********, представлявани от адв. М.И.П., член на САК, с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: гр. София, ул. „*********, тел.: *********359 против „З.Л.И.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с цена на иска 350 000лв. (триста и петдесет хиляди лева), претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, от които 250 000лв. (двеста и петдесет хиляди лева) за И.Е.И. и 100 000лв. (сто хиляди лева) за А.Н.А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.03.2016г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .

В обстоятелствената част на исковата молба ищците излагат, че на 13.03.2016г., около 04:45ч., в гр. София, Л.Л.Е., с ЕГН: **********, управлявал моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил (л.а.) марка „ Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, с рег.№ *********и при движение по бул. „Копенхаген“, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул.

„Цветан Лазаров“, срещу бл. 284 и нарушил правилата за движение по пътищата / чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗдвП/ в населено място със скорост на движение от около 100 км/ч, напуснал пътното платно надясно и с предната част на лекия автомобил се блъснал в метален електрически стълб на уличното осветление и следствие на удара по непредпазливост причинил: смърт Е.Н.А., с ЕГН: **********, пътувал в автомобила, починал от получената съчетана черепно-мозъчна, гръдна и на крайниците травма; две средни телесни повреди на

С.И.Х., с ЕГН: **********, пътувал в автомобила; две средни телесни повреди на

Ю.Т. А., с ЕГН: **********, пътувал в автомобила; две средни телесни повреди на

Н.Н.Р., с ЕГН: ********** - пътувала в автомобила, като деянието е извършено в пияно състояние и от него е последвала смърт на едно лице и телесна повреда на повече от едно лице.

За деянието е образувано наказателно производство, завършило с влязла в законна сила Присъда №69 от 18.03.2019г., с която водачът Л.Л.Е., с ЕГН: ********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 1, пр. 3 и б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. 54 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години, при определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание и на основание чл. 343г от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 (пет) години, считано от влизане в сила на присъдата.

Ищците И. и П. твърдят, че са в роднински отношения с починалия Е.Н.А., като първата е негова майка, а втората негова сестра и са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, чието репариране претендират от ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач.

Навеждат доводи, че гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответното дружество, като в качеството си на увредени лица по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ, с молба с вх. №949/20.01.21 г. са поискали да им бъде заплатена застрахователна претенция

- обезщетение за претърпени неимуществени, но плащане не е извършено. Съобразно изложеното, в съдебно заседание поддържат претенциите по основание и по размер и претендират за присъждане на разноски.

Ответникът - З. „Л.И.“АД, законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност и наличието на твърдените с исковата молба роднински връзки между пострадялия и ищците. Оспорва твърденията за настъпване на нематериалните вреди изключително в причинна връзка от действията на водача - Л.Л.Е., като твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Е.Н.А., поради извършено от последния нарушение на разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП – чл. 137 А от ЗДвП, което нарушение е причина за възникване на травмите, обусловили настъпване на летален изход. Излага доводи към твърдението за съпричиняване, като твърди, че пострадалия самоволно се е съгласил да бъде превозван от алкохолно повлиян водач, с което сам се е поставил в риск. Счита, че с това свое поведение е допринесъл за настъпване на вредните последици и счита, че са налице основанията в чл.51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за настъпили неимуществени вреди, а ако са настъпили то те да са в причинно следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Оспорва материално правната легитимация на ищцата А.Н.А., като счита, че не са налице особени житейски обстоятелства които са обосновават привързаност между нея и починалия брат. Ответникът с писмения отговор е направил и възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за предявяване на исковете. В условията на евентуалност, счита, че претенциите са прекомерни по размер, който не е съобразен със съдебната практика. Оспорва изцяло предявените акцесорни искове за присъждане на законна лихва за забава от 13.03.2016г., като последната се дължи след заявяване на извънсъдебната претенция и след изтичане срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за лихва по предявените претенции за неимуществени вреди. Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищците на направени по делото разноски, включително с оглед на заявеното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и от разноски за водене на производството. Оспорва претенцията за присъждане на разноски за адвокатски хонорар, като последното смята за недължимо и прекомерно. Претендира за присъждане на разноски в производството в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на ответника „З.Л.И.“ АД, а именно Л.Л.Е.Л. не ангажира съда със становище.

В допълнителна искова молба ищците, представлявани от адв. М.И.П. твърдят, че пострадалият - Е.Н.А. е бил с поставен предпазен колан. Изразяват и становище, че установяването на факта не е необходимо, като твърдят, че с поставен или без поставен предпазен колан леталния изход не би могъл да бъде предотвратен. Оспорват, че пострадалия е знаел, че водача е употребил алкохол, като твърдят, че не е имал белези на алкохолно опиянение. По повод възражението за липса на активна легитимация за ищцата А.Н.А., са въведени фактически твърдения за емоционална връзка с нейния брат, а след неговата смърт претърпели болки и страдания, значително надхвърлящи обичайната скръб от безвъзвратна загуба на брат. Връзката се обосновава върху твърдения за развод между родителите им и заместването на грижите на бащата с грижите на починалия брат. Според ищцата, към датата на развода тя е била осем годишна и от тогава е получавала подкрепа и закрила само от своя брат.

В срока по чл. 373 от ГПК ответникът в допълнителен отговор заявява, че поддържа всички оспорвания направени с първоначалния писмен отговор.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в съвкупност спрямо материално правните норми регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, че към датата на ПТП – 13.03.2016 г. действащ е договор за застраховка „гражданска отговорност“, които обосновава отговорността на З. „Л.И.“ АД за вреди нанесени от Л.Л.Е., с ЕГН: **********, като водач на лек автомобил марка „ Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, с рег.№ *******. Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК във връзка с Присъда №69 от 18.03.2019г., постановена от СГС по НОХД № 4557/2017 г., влязла в законна сила на 19.10.2020 г. Л.Л. Емило е признат за виновен в извършване на престъпление от общ характер. От диапозитива на присъдата, се установява, че на 13.03.2016г., около 04:45ч., в гр. София, при движение по бул. „Копенхаген“, с посока на движение от бул.

„Цариградско шосе“ към бул. „Цветан Лазаров“, срещу бл. 284, настъпило пътно-транспортно произшествие, при което Л.Л.Е., с ЕГН: **********, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „ Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, с рег.№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗдвП - управлявал МПС в населено място със скорост на движение от около 100 км/ч, напуснал пътното платно надясно и с предната част на лекия автомобил се блъснал в метален електрически стълб на уличното осветление, при което по непредпазливост причинил: смърт Е.Н.А., с ЕГН:

**********, пътувал в автомобила, починал от получената съчетана черепно-мозъчна, гръдна и на крайниците травма; две средни телесни повреди на С.И.Х., с ЕГН: **********, пътувал в автомобила; две средни телесни повреди на Ю.Т. А., с ЕГН: **********, пътувал в автомобила; две средни телесни повреди на Н.Н.Р., с ЕГН: ********** - пътувала в автомобила, като деянието е извършено в пияно състояние и от него е последвала смърт на едно лице и телесна повреда на повече от едно лице – Престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал.

3, пр. 1, пр. 3 и б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. 54 от НК. Влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието в пределите посочени в чл.300 ГПК.

Поради това настоящият съд следва да зачете осъдителната присъда и да приеме, че застрахованият при ответника е осъществил следните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно деяние – резултатно престъпление извършено виновно по непредпазливост. Останалите елементи от фактическия състав – вредите и пряката причинно следствена връзка между противоправното деяние и тяхното настъпване, са предмет на настоящото производство. Установяването на тези факти са в тежест на ищеца, а в тежест на ответника са фактите, с които са обосновани възражения за съпричиняване на вредоносния резултат и възражение за изтекла погасителна давност.

От показанията на свидетелите Ю. Т. А., Н.Н.Р., С.И.Х., не се установяват факти за съпричиняване, т.е. за знание у пострадялия, че водачът на автомобила е употребил алкохол. Съпричиняването има обективен характер и за да се приеме, че пострадалия има принос като сам се е поставил в опасност, следва ответникът пълно и главно да докаже, че поведението е било такова, каквото се твърди в отговора на исковата молба - улеснения в механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали е действал или бездействал виновно. Приложението на нормата чл. 51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат.

От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертиза няма данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Е.Н.А. при настъпилото ПТП, поради неизползване на обезопасителен колан. В горепосоченото заключение се сочи, че при подобни тежки деформации на автомобила около предна дясна седалка, практически биха се получили същите увреждания и при пътник с и без правилно поставен предпазен колан.Предвид този извод на вещото лице, настоящият съд приема, че факта на поставен или не поставен предпазен колан не е релевантен за настъпване на вредоносния резултат, поради което в хипотезата на непоставен такъв, тя не може да обоснове съпричиняване.