Акт от 18.03.2016, Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 69 18.03.2016 г. гр.

Разград

В И М Е Т О

Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд, на 18.02.2016 г. в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: Ж.Р. прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1985 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 1, ал.1, т.1 ЗУТОССР във вр. чл. 124, ал.4, изр.2 ГПК.

С Разпореждане № 3610 от 11.12.2015г. /л.24-29/, влязло в сила като необжалвано на 15.01.2016г. и с Разпореждане № 140 от 15.01.2016г.

/л.41-42/, влязло в сила като необжалвано на 10.02.2016г., е прекратено частично производството по делото, поради недопустимост на исковите претенции.

Така производството по делото продължава само по иска с правно основание чл.

1, ал.1, т.1 ЗУТОССР във вр. чл. 124, ал.4, изр.2 ГПК.

1.

Депозирана е искова молба от

Л.Р.Х., ЕГН **********, с адрес *** - П. Ц.”, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. Р. *****, Електронна поща: ********@***.**, законен представител П. Ц.

Д.,

2.

Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр.

Разград, с адрес гр. Разград, 7200, ул. "Бели Лом" № 40 /вж.

Разпореждане № 3609 от 11.12.2015г. /л.20-22/.

Ищецът моли съда да постанови решение с което да се признае по отношение на ответниците, че е работил за периода от 20.08.2014 година до 10.02.2015 година на длъжност „общ работник” НКИД 1071, НКПД 96330001, в отдел /място на работа/ „цех за закуски” в ЕТ "Г. - П.

Ц.”, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. Р. *****, Електронна поща: ********@***.**, законен представител П. Ц. Д., на пълен работен ден, което време му се зачита за трудов стаж, на осн. 1, ал.1, т.1 ЗУТОССР във вр. чл. 124, ал.4, изр.2 ГПК.

Сочи се, че ищецът е започнал да работи при първия ответник на длъжност „общ работник” още от 20.08.2014г. на пълен работен ден, като е продължил да работи на пълен работен ден на тази длъжност до прекратяването на трудовото правоотношение 10.02.2015г., въпреки че за периода от 20.08.2014г. до подписването на сключен Трудов договор № 185 от 11.11.2014г. страните не са сключвали трудов договор, а и след сключването на Трудов договор № 185 ищецът е продължил да работи на пълен работен ден, независимо, че в трудовия договор е уговорено работно време от само 1 час.

В съдебно заседание при редовност в призоваването ищецът се явява лично и със служебния си адвокат М. Л. Е. от АК – Разград. Поддържат исковата претенция и излагат допълнителни съображения.

Ответникът ЕТ “Г. - П. Ц.”, депозира отговор на исковата молба. Намира иска за недопустим, а по същество – неоснователен. В съдебно заседание при редовност в призоваването, чрез пълномощника си адвокат М. К. от АК – Разград поддържа отговора на исковата молба и излага допълнителни съображения. Претендира разноски. Представя подробна писмена защита.

Ответникът ТП на НОИ гр. Разград, при редовно връчени книжа /л.31/ не депозира отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването /л.54/ не изпраща представител и не взема становище.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следното от фактическа следното:

По допустимостта на иска.

По възражението на първия ответник, че искът по чл. 1, ал.1, т.1 ЗУТОССР се явява процесуално недопустим, тъй като ищецът не е представил удостоверение по чл. 5, ал.1 ЗУТОССР, че книжа, ведомости за заплати и други и др. са унищожени или изгубени.

Трудовият стаж се явява сред онези правно релевантни факти, за които е предвидена изрична възможност за установяване по съдебен ред. Освен общите разпоредби на ГПК, които се прилагат за неуредените въпроси, ЗУТОССР въвежда допълнителна предпоставка за допустимост на иска – чл. 5, вр. чл. 4.

Според настоящия съдебен състав, такова удостоверение в случая обаче не е необходимо, тъй като по делото е безспорно, че между страните е сключен Трудов договор № 185 от 11.11.2014г.

/л.74/.

Да се приеме че и при наличие на

Трудов договор между страните е необходимо и Удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР /че документите са загубени или унищожени/ би значело, че ако едно лице при валидно трудово правоотношение е полагало извънреден труд /който се зачита за осигурителен стаж съгл. чл. 38, ал. 16 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/, но документите не са загубени или унищожени, а просто му се отказва да му се признае този осигурителен стаж, то иска по чл. 1, т.2 ЗУТОССР /за признаване на осигурителен стаж/ би се явил недопустим. Така въпросното лице не би имало правно средство за установяване на осигурителния му стаж, при евентуален отказ на работодателя му да му зачете същия и му издаде необходимите удостоверителни документи /удостоверение - образец УП – 3/ в които да е отразен пълния претендиран от лицето осигурителен стаж. Ето защо, възражението на първия ответник, за недопустимост на настоящото производство е неоснователно.

По възражението, че производството е недопустимо, на осн. чл. 299 във вр. чл. 298 ГПК, с оглед произнасянето с Решение № 337 от 02.10.2015 г. по гр.д. № 619/2015г. описа на районен съд – Разград, влязло в сила на 27.10.2015 г.

С цитираното решение съдът е осъдил първия ответник да заплати на ищеца сумата 60,15лв. трудово възнаграждение за месец ноември 2014г. и месец декември 2014г, ведно със законната лихва от 02.04.2015г. до окончателното и изплащане, като отхвърлил до първоначално предявения размер. С решението е отхвърлен иска на ищеца против първия ответника, за заплащане на сумата 200 лв. неизползван отпуск за 2014г. и 2015г.

В по настоящото дело искането е различно - иска се установяване на трудов стаж.

Съгласно чл. 298, ал.1 ГПК „Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.” Тъй като исканията по двете дела са различни, то относно иска за установяване на трудов стаж не е налице сила на пресъдено нещо. Ето защо, настоящото производство не следва да бъде прекратявано, на осн. чл. 299, ал.2 ГПК.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно задължителните постановки на т.18 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г., ОСГК на ВКС, мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо.

По същество.

Между ищеца и първия ответник е сключен

Трудов договор № 185 от 11.11.2014г. /л.74/. Съгласно т.1 от същия ищецът приемал да изпълнява при първия ответник длъжността „общ работник” НКИД 1071, НКПД 96330001 в отдел /място на работа/ „цех за закуски”. Съгласно т. 2 от договора работното време е 1 /един/ час от 16.00 до 17.00 ч. Договорът е сключен на осн. чл. 70, ал.1, т.1 КТ във вр. с чл. 114 КТ. договорът е със срок на изпитване – 11.05.2015г. Със заповед № 6 от 10.02.2015г. на осн. чл. 71, ал.1, т.1 КТ първият ответник прекратил трудовото правоотношение между страните, считано от 10.02.2015г. /л.70/.

Горното е безспорно установено.

Спорния въпрос по делото е дали ищецът е започнал да работи при първия ответник на горециитирата длъжност още от 20.08.2014г. на пълен работен ден, като е продължил да работи на пълен работен ден на тази длъжност до прекратяването на трудовото правоотношение 10.02.2015г., въпреки че за периода от 20.08.2014г. до подписването на сключен Трудов договор № 185 от 11.11.2014г. страните не са сключвали трудов договор, а и след сключването на Трудов договор № 185 ищецът е продължил да работи на пълен работен ден, независимо че в Трудовия договор е уговорено работно време от само 1 час.

Ищецът представя Декларация по чл. 8

ЗУТОССР, с която потвърждава истинността на всички изложени в исковата молба обстоятелства /л.

79/.

Свидетеля Яв. Д. Ив., без дела и родство със страните, сочи че е работил при първия ответник, когато през м. септември ищцата започнала работа в същата фирма - ЕТ “Г. - П. Ц.”, като пакетирала и помагала в производството и оформянето на закуските. От постъпването на работа на ищцата до като на 15.12.2014г. свидетелят напуснал ЕТ “Г. - П. Ц.”, ищцата работила. Свидетелят сочи, че едва „през месец септември управителката ми пусна договор на един час, както на Л..........Пусна ни договор, защото можеше да има проверки от инспекцията по труда”. Сочи, че също като ищеца, свидетелят е работил на пълен работен ден, въпреки, че сключения му трудов договор бил само за по 1 час. Твърди, че една седмица преди напускането е уведомил работодателя си, че ще напуска, но същият не го приел на сериозно и като напуснал ЕТ “Г. - П. Ц.” станало скандал.

Видно от Удостоверение за декларирани данни от ТД на НАП Варна, е че свидетелят е сключил трудов договор с ответника ЕТ “Г. - П. Ц.” на 09.09.2014г., като същия е прекратен на 15.12.2014г.

/л.97/.

По възражението на ответника, че свидетелят е напуснал работа при ответника на 15.12.2014г., а ищецът иска установяване на стаж за период и след тази дата, което е в разрез с чл. 6, ал.3 ЗУТОССР.

Както е посочено и в т. 1 от Тълкувателно решение № 59 от 1.VI.1962 г. по гр. д. № 54/62 г., ОСГК относно писмените доказателства за допустимостта на гласни по см. на чл. 6, ал.4 ЗУТОССР /тогава чл. 4, ал.1 УУТССР/:”Същите могат да сочат на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо те да обхващат целия период от време, което се претендира като трудов стаж. Преценката, която следва да се прави на представените писмени доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността на претендирания стаж, или не.”

Ето защо, свидетелските показания са допустими на осн. чл.6, ал.4 ЗУТОССР.

По възражението на ответната страна, че преписите от трудовата книжка на ищеца /л. 98-101/ са събрани в нарушение на нормите на ГПК.

Не се спори по делото, че процесния трудов договор и стаж не са отразени в трудовата книжка на ищеца. По делото е спорно дали е било налице трудово правоотношение между страните възникнало още преди сключването на Трудов договор № 185 от 11.11.2014г., както и дали ищецът е работил на пълен работен ден или с работно време от 1 час, както е посочено в цитирания трудов договор.

Ето защо, съдът намира за неотносимо по правния спор липсата на отразяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка на ищцата. В конкрретния случай трудовата книжка не съставлява Удостоверение по см. на чл. 5 ЗУТОССР.

Поради и това трудовата книжка на ищцата се явява ирелевантна по делото.

Предвид гореизложеното съдът намира за безпредметно да обсъжда по същество възражението на ответника за наличието на процесуално нарушение при приобщаването на трудовата книжка.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявения иск е частично основателен.