Решение № 795 от 23.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. Варна , 23.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500687 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 825/22.02.2021 г., депозирана от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от П.С. Я.Д. и Г.К., чрез адв. Н.Б., срещу Решение № 31 от 02.02.2021 г., постановено по гр.д. № 10419 по описа на РС-Варна за 2020г., ГО, 50 съдебен състав , с което жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на В. Д. К. с ЕГН **********, сумата от 236,32 лева (двеста тридесет и шест лева и тридесет и две стотинки), представляваща получена без основание сума по начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 16, вх. 4, ет. 4, ап.

56, за периода от 29.01.2016 г. до 09.05.2016 г., с аб. № 0106606234 и кл. № 1100243262, за която е издадена фактура от 04.10.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.08.2020 г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно1 деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Въззивното дружество твърди, че е налице основание за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа енергия, като съображенията са следните; безспорно между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало добросъвестно и точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия и е снабдявало с нея обект, собственост на ищеца; съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ находящо се в процесния имот, като проверката е извършена в присъствието на двама свидетели; изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е извършена намеса в софтуера на електромера и съответно наличие на преминала електроенергия в трета и четвърта тарифа в размер на 1690 кВтч, както и че електромерът не съответства на техническите характеристики; на 30.09.2016г. от „Електроразпределение Север“ АД е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което е посочено точното количество неотчетена ел. енергия; на 04.10.2016г. е издадена фактура № 0248131947 на стойност от 236,32 лв. за периода от 29.01.2016 г. до 09.05.2016г.

Въззивникът сочи, че начислената сума представлява стойност на доставена и потребена електроенергия, а не служебно начислена от страна на електроразпределителното дружество. Стойността на начислената електроенергия е определена по цени на технологични разходи, които са значително по-ниски от цената на електроенергията поотделно за всяка от тарифите.

Сочи, че от приетото по делото заключение на вещо лице се установило, че е извършено софтуерно въздействие, вследствие на което са претарифирани регистрите на СТИ. Предвид това, са били налице предпоставките, описани в чл. 50 от ПИКЕЕ, за допълнително начисляване на електроенергия. Жалбоподателят намира за неправилен извода на съда, че са нарушени разпоредбите на чл. 10 от ПИКЕЕ, тъй като процесният електромер отчита по две тарифи – дневна и нощна, като на абоната е предоставена възможност за контрол на показанията и по двете тарифи. Твърди, че показанията от регистър 1.8.3. е нямало как да бъдат визуализирани на дисплея на електромера и съответно видими за абоната, тъй като за процесния обект на потребление се отчитат само две тарифи – 1.8.1. и 1.8.2., като намира това за аргумент, че този тип вмешателство има за цел част от консумираната енергия да се отклонява в регистри, които не се визуализират.

Намира, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно, основателно и законосъобразно, като съдът подробно и задълбочено е вникнал в проблема и 2 е взел единственото правилно решение, като е уважил иска. Въззиваемата сочи, че въззивникът не е доказал наличието на твърдените от него предпоставки за осъществяване на корекционната процедура. Намира, че не са налице предпоставки за дължимост на сумата на двете посочени от ответника основания, а именно по чл. 183 от ЗЗД и чл. 50 от ПИКЕЕ.

Счита, че от доказателствата по делото не се е установило дали процесната електроенергия е преминала през СТИ в служебно определения процесен период, поради което не би могло да се установи и размерът на дължимата сума. Сочи, че конкретният случай не попада в обхвата на цитираните от ответника правила за измерване на количества електрическа енергия, доколкото чл. 50 от ПИКЕЕ касае установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведеното в информационната база данни за нея.

Това означава наличие на грешка при въвеждане на данните на електромера от лицето, което отчита енергията. В конкретния случай тази хипотеза не е налице, тъй като не съществува такава разлика. Предвид това сочи, че липсва правно основание за претендиране на процесната сума, като същата се явява необосновано търсена от абоната, който няма вина за осъщественото вмешателство.

В заключение въззиваемата моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендира и сторените разноски пред настоящата инстанция.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивникът поддържа изложеното от него становище в жалбата, като моли за отмяна на обжалваното решение.

Претендира и сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата В.К., редовно призована, не се явява, но чрез изрична молба от процесуалния си представител, моли решението на РС Варна да бъде потвърдено, като претендира и сторените разноски пред въззивния съд.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр.д. № 10419/2020г. по описа на РС Варна е образувано по предявен от В. Д. К. срещу „Енерго–Про Продажби” АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, с който моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 236, 32 лева, представляваща получена без основание сума по начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя ел. енергия за обект, находящ се гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 16, вх. 4, ет. 4, ап. 56, за периода от 29.01.2016 г. до 09.05.2016 г., с аб. № 0106606234 и кл. № 1100243262, за която е издадена фактура от 04.10.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.08.2020 г. до окончателното плащане на сумата.

Ищцата твърди, че е потребител на ел. енергия, клиент на ответното дружество за консумираната от нея ел. енергия в посочения недвижим имот. Оспорва по правни съображения дължимостта на сумата по процесната фактура, като сочи че я е заплатила, само за да не бъде прекъснато електрозахранването на обекта от ответното дружество.

Твърди, че претендираната сума не е реално доставена и потребена от нея. Сочи, че не са налице основания за извършване на корекция на сметката ѝ, поради отмяна на разпоредби от ПИКЕЕ.

В срока по чл.131 ГПК ответникът - „Енерго – Про Продажби” АД оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че ищцата е в договорни отношения с ответника за продажба на ел. енергия, като приетите и одобрени по надлежния ред от КЕВР Общи условия са 3 задължителни за потребителя. В изпълнение на свое законово и договорно задължение дружеството е извършило проверка на СТИ на потребителя. Твърди, че при проверката са установени показания в регистър 1.8.3 и 1.8.4, като ел. енергията, отчетена в тези регистри не е визуализирана на дисплея и не е отчетена и заплатена от абоната. Сочи, че процесният електромер е демонтиран и предаден за експертиза в БИМ, където е съставен констативен протокол, според който е осъществена намеса в софтуера на електромера. Излага, че корекционната процедура е изцяло законосъобразна, като при извършването й е спазен редът по чл. 50 от ПИКЕЕ, поради което процесната сума се дължи на основание чл. 200, ал.

1 от ЗЗД, във вр. с чл. 50 от ПИКЕЕ.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в продажбено правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищцата електрическа енергия, за която услуга последната заплаща цена. Като безспорно е отделено и обстоятелството, че процесната сума е заплатена на ответното дружество от ищцата.

На 09.05.2016 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114021566099301 на обект на ищцата, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 16, вх. 4, ет. 4, ап. 56. Електромерът е демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1200683, който е подписан от служителите на дружеството и от двама свидетели.

От Констативен протокол № 637/28.09.2016 г. на Българския институт по метрология се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. СТИ е отчело преминала през него електроенергия и в невизуализираната тарифа: Т3 – 681,046 kWh. и Т4 1010,087 kWh. Констатирано е още, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, който съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.

На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 30.09.2016 г., от което се установява, че е начислена общо 1690 кВТч енергия за периода 29.01.2016 г. – 09.05.2016 г. Стойността на така посочената електроенергия е изчислена и посочена във Фактура № 024813947/04.10.2016 г., и възлиза на 236,32 лева.

От протокол за монтаж с № 1047185/29.01.2016г. е видно, че процесният електромер е монтиран на адреса на потребление на ищцата. В графите за показания на СТИ са посочени данните по дневна и нощна тарифа – нулеви и за двата регистъра, но няма отбелязване да се прочетени останалите съществуващи тарифи на електромера.

От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че СТИ е в метрологична годност, като срокът му на годност изтича през 2021. Вещото лице сочи, че съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесното СТИ, извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните и конкретно в тарифната схема, тъй 4 като при монтажа електромерът е настроен да отчита консумираното количество ел. енергия само по две тарифи. Установява се, че схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена. В проведеното пред ВРС съдебно заседание, вещото лице излага предположение, че нулевите показания по първа и втора тарифа предполагат такива и по останалите тарифи при монтажа.