Определение № 50 от 13.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50 гр. Пловдив, 13.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.ев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Г.ев Въззивно частно гражданско дело № 20245000500582 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 26656/07.08.2024 г. от „К.“ АД - С., ЕИК... против определение № 1655/19.06.2024 г., постановено по г. д. № 2409/2022 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е върната искова молба вх. № 65496/12.08.2022 г. (по входящия регистър на РС-Пловдив) от „К.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „С.“ № 12 против Община Х., БУЛСТАТ ...., с адрес: гр. Х.“ № 14 и е прекратено производството по г. д. № 2409/2022 по описа на ОС- Пловдив като недопустимо.

Частният жалбоподател моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът счита, че частната жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение № 1655/19.06.2024 г., постановено по г. д. № 2409/2022 г. по описа на ОС – Пловдив е върната искова молба вх. № 65496/12.08.2022 г. (по входящия регистър на РС-Пловдив) от „К.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „С.“ № 12 против Община Х., БУЛСТАТ ...., с адрес: гр. Х.“ № 14 и е прекратено производството по г. д. № 2409/2022 по описа на ОС- Пловдив.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че така предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес.

Този извод е законосъобразен.

Пред ОС–Пловдив е депозирана искова молба вх. № 65496/12.08.2022 г. (по входящия регистър на РС-Пловдив) от „К.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на 1 управление: гр. С., район „С.“ № 12 против Община Х., БУЛСТАТ ...., с адрес: гр. Х.“ № 14.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът не е собственик на следния недвижим имот: необособена част от 9310/51313 кв. м. от имот 3069 по Кадастралния план /КП/ на гр. Х. от 2000 г., целият с площ от 51 313 кв. м., с граници и съседи на имот 3069: от север - ул. „Б.“, от юг - Б. (представляващ имот 1047), от запад - ул. „И.В.“, от изток - бивш имот Г. и черен път и имоти №№ ... по КП от 2000 г. – отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК, една от предпоставките за допустимост на всеки установителен иск е интересът от търсената с него защита.

Съгласно т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г., постановено по т. д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.

В настоящия случай ищецът обосновава правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск с твърденията си, че е собственик на целия имот 3069 с площ от 51 313 кв. м. по КП на гр. Х. от 2000 г., както и че в проекта за Кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Х., публикуван в ДВ, бр. 95/2021 г. е налице дублиране по отношение на правото на собственост върху 9 310 кв. м. от имота, тъй като от една страна „К.“ АД е посочено като собственик на целия имот 3069 с площ от 51 313 кв. м., а от друга Община Х. е отразена като собственик на част от 9 310 кв. м. от него въз основа на акт за частна общинска собственост № 162/02.08.2005 г. и на акт за частна общинска собственост № 163/02.08.2005 г., като по този начин се оспорва правото на собственост на ищеца.

Видно от акт за частна общинска собственост № 162/02.08.2005 г.(л. 80 от делото на ОС), Община Х. се легитимира като собственик, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закон за общинската собственост, на урегулиран поземлен имот № 1 - градина, квартал 40 по КП на гр. Х., утвърден със Заповед № РД-02-14-2299/2000 г. с площ от 3 260 кв. м.

Видно от акт за частна общинска собственост № 163/02.08.2005 г.(л. 80 от делото на ОС), Община Х. се легитимира като собственик, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закон за общинската собственост, на част от поземлен имот № 3069, участващ в УПИ ІІІ профилакториум за ДСО „Р.“ - гр. Б., в кв. 40 по КП на гр. Х., утвърден със Заповед № РД02-14-2299/2000 г. с площ от 6 150 кв. м.

От двата акта Община Х. се легитимира като собственик на общо на 9 410 кв. м.

Видно от решение № 293/16.05.2024 г., постановено по к. г. д. № 579/2023 г. по описа на ВКС, І г. о., между същите страни е водено г. д. № 2802/2006 г. по описа на РС – Пловдив.

Производството по същото е образувано по предявен от „К.“ АД против Община 2

Х. положителен установителен иск за собственост на УПИ I - градина в кв. 40 по ПУП на гр.

Х., целият с площ 3 260 кв. м. и реална част от ПИ № 3069, включена в УПИ III профилакториум за ДСО „Р.“- Б. в кв. 40 по плана на града, която реална част е с площ 6 150 кв. м. Претендираното право на собственост ищецът е обосновал с твърдението, че процесиите имоти са били кооперативна собственост, възстановена на ЦКС на основание § 1 от ДР на ЗК/ 1991 г./, и впоследствие внесени от ЦКС като апортна вноска в капитала на учреденото от ЦКС и „С.“ ЕАД лечебно заведение с наименование „С. - К.“ АД.

Първоинстанционният съд е приел, че на основание реституция, ЦКС не може да се легитимира като собственик на площта извън границите на парцел I в кв. 36, която е приблизително 51 350 кв. м., колкото е апортната вноска на земя в капитала на „С. - К.“ АД по решението за регистрация на това дружество. Парцели I и III в кв. 40 никога не са били предоставяни за стопанисване и управление на ЦКС или на друга социалистическа организация, поради което никой от учредителите на ищцовото дружество не би могъл да претендира някакви права върху тези имоти. По тези съображения, с решение № 111/09.07.2007 г., постановено по г. д. № 2802/2006 г. по описа на РС – Пловдив,е отхвърлил иска за собственост.

С решение № 134/25.01.2008 г., постановено по в. г. д. № 2757/2007 г. по описа на ОС-Пловдив, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че в полза на ЦСК са възстановени само сградите, в които се помещават нефрологичното и гастроентерологичното отделение на санаториума, но не и теренът, върху който са построени.

С решение № 678/24.09.2009 г., постановено по г. д. № 2655/2008 г. по описа на ВКС е прието, че прилежащата площ към сградите на двата санаториума е придобита от ЦКС на основание чл. 2, ал.З ЗОбС (ред. преди отмяната в ДВ бр. 96/1999 г.), но спорните два имота не съставляват прилежащ терен и не са придобити от кооперативната организация, поради което и внасянето им в капитала на дружеството като непарична вноска не е породило вещноправно действие, и доколкото апортът представлява деривативен способ за придобиване на права, ищецът не се легитимира като техен собственик.

На практика с влязло в сила решение са отречени правата на собственост на ищеца по отношение на Община Х. върху двата имота, индивидуализирани в съставените от длъжностни лица при Община Х. акт за частна общинска собственост № 162/02.08.2005 г. и акт за частна общинска собственост № 163/02.08.2005 г.

С решение № 293/16.05.2024 г., постановено по к. г. д. № 579/2023 г. по описа на ВКС, І г. о., е оставена без уважение молба вх. № 508050/07.10.2022г., подадена от „К.“ АД, за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на влязлото в сила решение № 134/25.01.2008 г. по г. д. № 2757/2007 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 111/09.07.2007 г. по г. д. № 2802/2006 г. на Районен съд - Пловдив.

Следователно са изчерпани всички възможности на ревизиране на решение № 111/09.07.2007 г., постановено по г. д. № 2802/2006 г. по описа на РС-Пловдив. „К.“ АД не е собственик на процесните имоти на основанието, наведено в исковата молба, по която е 3 образувано г. д. № 2802/2006 г. по описа на РС-Пловдив.

При това положение, дори и да бъде прието за установено, че Община Х. не е собственик на процесните имоти, това няма автоматично да доведе до извод, че техен собственик е „К.“ АД.

Не е налице нито едно от хипотезите на т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г., постановено по т. д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Позоваването на ищеца на придобивна давност по отношение на процесните имоти би било основание за воденето на положителен установителен иск, но не обосновава автоматично правния интерес от отрицателен установителен иск.

С оглед горното, настоящата инстанция намира, че така предявеният иск е недопустим, а производството по него следва да бъде прекратено.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1655/19.06.2024 г., постановено по г. д. № 2409/2022 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е върната искова молба вх. № 65496/12.08.2022 г. (по входящия регистър на РС-Пловдив) от „К.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „С.“ № 12 против Община Х., БУЛСТАТ ...., с адрес: гр.

Х.“ № 14 и е прекратено производството по г. д. № 2409/2022 по описа на ОС- Пловдив като недопустимо.

Преписи от определението да бъдат връчени на страните.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4