Определение № 11793 от 18.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 73761/2021
- Вид
- Определение № 11793
- Подписан
- 18.03.2024
- В сила
- 18.03.2024
- Състав
- МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11793 гр. София, 18.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20211110173761 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ищеца за изменение на решение № 1221/22.01.2024г. постановено по гр.д. № 73761/2021г. в частта относно разноските.
В законоустановения срок насрещната страна не депозира отговор. След като разгледа молбата и материалите по делото, съдът намира за установено следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване на решението съгл. разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна, поради следните съображения:
С цитираното по – горе съдебно решение съдът е присъдил разноски за предоставена на ответника безплатна правна помощ в минимален размер съгласно Наредба № 1 МРАВ.
На първо място в трайната си практика ВКС приема, че съдът не изследва дали е налице соченото основание по чл. 38 от ЗАдв. за предоставяне на безплатна правна помощ.
Достатъчно е да се представи договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено, че правна помощ се предоставя при условията на чл. 38 ЗАдв., както е в случая. В този смисъл: Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798/18 г., ВКС, 1 ГО, определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 894/2017 г., определение № 616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г., определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 2340/2015 г., определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС, I-во ГО, по ч. гр. д. № 2266/2016 г.
Не са налице и основания за определяне на възнаграждение в размер под минималния определен в Наредба № 1 МРАВ. Действително такова намаление е допустимо, съгласно изведеното от най-новата практика на СЕС, а именно от: Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз. Въпреки това съдът намира, че за да се 1 падне под опредения от наредбата минимум следва да са налице обстоятелства по делото, от които да се изведе несправедливост дори и на минималния адвокатски хонорар.
В случая не са налице такива обстоятелства. Слизането под минимума следва да бъде не правило, а изключение, като за необходимостта му страната трябва да изложи убедителни аргументи, което не е сторила.
По тези съображения съдът счете, че по делото няма основание да не бъде приложена Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед горното съдът счита, че адвокатското възнаграждение е определено правилно с процесното решение и липсва основание да бъдат изменени разноските по делото.
Така мотивиран и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, Софийският районен съд, ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба с вх. № 32035/01.02.2024г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, за изменение на Решение № 1221/22.01.2024г. постановено по гр.д. № 73761/2021г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2