Акт № 40007 от 29.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 20364/2026
- Подписан
- 29.10.2026
- В сила
- 29.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 62, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 62, ал. 5, т. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 49, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 51 · Закон за наследството
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 130, ал.4 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40007 гр. С., 29.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20261110120364 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Банка ДСК“ АД срещу Д. Я. П. за признаване за установено, че Д. Я. П. с ЕГН **********, с адрес гр. С., кв.
„С.Т.“, бл. *****, ет.**, ап**, в качеството му на универсален правоприемник съгласно завещателно разпореждане от 04.08.2017г. на кредитополучателя И.К.Ш. с ЕГН ********** /починал на 22.05.2018г./, дължи на “Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Московска“ № 19, следните суми, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 716/08.04.2026г. и Изпълнителен лист 282/08.04.2026г по ЧГД № 969/2026г., II-ри гр. състав на РС Нови Пазар, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 29.05.2013г., ведно с Общи условия и погасителен план към договора за кредит, а именно: 1 489.67 евро – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2026г. до изплащане на вземането; 403.01 евро – договорна лихва за периода от 05.01.2020г. до 29.05.2023г.; 225.40 евро - обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемостта на краен падеж за периода от 05.01.2020г. до 29.05.2023г.; 549.03 евро – законна лихва /обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта на краен падеж, за периода от 30.05.2023г. до 02.04.2026г.; 61.36 евро – разходи /такса/ при изискуем кредит за връчване на покана по чл. 84 ЗЗД. Претендират се и разноските за исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника.
Съдът намира, че следва да даде указания на ищеца да уточни фактическите си твърдения по отношение на претендираните обезщетения за забава, като посочи дали същите са начислявани в размера на законната лихва, върху главница в какъв размер са начислявани, както и дали представляват санкционна лихва, начислявана след датата на обявяване на предсрочна изискуемост на договора за кредит, която е формирана от договорния лихвен процент + надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, каквито 1 твърдения са изложени в исковата молба, без да е конкретнизирано в обстоятелствената част кое вземане за забава как е формирано. На ищеца следва да се дадат указания и изрично да уточни дали твърди, че е обявил вземанията по кредита за предсрочно изискуеми и от коя дата или се позовава на настъпилия краен падеж на погасителните вноски по договора за кредит, като посочи на коя дата твърди, че е настъпил този падеж, доколкото на стр. 3 от исковата молба са посочени две дати: 5.03.2023 г. и 29.05.2023 г.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
На основание чл. 140, ал. 3, вр. с чл. 146 ГПК съдът следва да съобщи на страните проекта на доклад по делото.
Съдът намира, че не са налице предпоставките за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и писмения отговор писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по задачите, поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба, е основателно, доколкото е необходимо за изясняване на обстоятелства от предмета на доказване по делото.
На страните следва да се укаже, че производството по ч.гр.д. № 969/2026 г. на РС – Нови пазар е електронно и съдът следи служебно за извършените по заповедното производство действия.
Следва да се изиска ч.гр.д. № 44336/2024 г. на СРС, 158 състав, за послужване по настоящото.
Основателно е искането по чл. 190 ГПК, направено от ответника, за задължаване на ищеца да представи по делото справка или удостоверение за всички банкови сметки, депозити, картови сметки и други парични наличности на името на И.К.Ш., водени при банката, с посочване на наличността по всяка сметка към датата на смъртта – 22.05.2018 г. За целта съдът следва да допусне разкриване на банкова тайна на основание чл. 62, ал.
5, т. 3 ЗКИ.
Основателно е искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ, за снабдяване с описаните в отговора на исковата молба документи.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.01.2027 г. от 10,30 часа.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмено изявление с препис за ответника да уточни:
2
1. фактическите си твърдения по отношение на претендираните обезщетения за забава, като посочи дали същите са начислявани в размера на законната лихва, върху главница в какъв размер са начислявани, както и дали представляват санкционна лихва, начислявана след датата на обявяване на предсрочна изискуемост на договора за кредит, ако твърди че такава е обявена, която санкционна лихва е формирана от договорния лихвен процент + надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, каквито твърдения са изложени в исковата молба, без да е конкретнизирано в обстоятелствената част кое вземане за забава как е формирано.
2. дали твърди, че е обявил вземанията по кредита за предсрочно изискуеми и от коя дата или се позовава на настъпилия краен падеж на погасителните вноски по договора за кредит, като посочи на коя дата твърди, че е настъпил този падеж, доколкото на стр. 3 от исковата молба са посочени две дати: 5.03.2023 г. и 29.05.2023 г.
При неизпълнение на указанията изцяло и в срок, исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
СЪОБЩАВА на страните проекта на доклад по делото.
В исковата молба се твърди, че на 29.05.2013г. между “Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и И.К.Ш. с ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление, с който е предоставен кредит за текущо потребление в размер на 7000лв., за срок от 120месеца, с падежна дата 05-то число и с краен падеж – 29.05.2023 г. С договора за кредит бил договорен преференциален променлив лихвен процент в размер на 7.95% годишно или 0.02% на ден, при изпълнение на условията по Договор за ползване на пакети Частно банкиране на Банка ДСК ЕАД“ и приложенията към него, сключен между страните. Уговорено било, че при нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава, съгласно „Договора за ползване на пакети Частно банкиране на Банка ДСК ЕАД“. Твърди се, че максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, който към датата на сключване на договора за кредит е 14.95% годишно или 0.04% на ден. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 8.83%. Сочи се, че съгласно чл. 19.2. от Общите условия към Договора за кредит „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта“, а след тази дата – със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Твърди се, че поради липса на погасяване на задължението по сключения договор за кредит от 29.05.2013г. и просрочие на вноските по кредита, считано от 05.01.2020г. до настъпването на крайния падеж на кредита – 05.03.2023г., съгласно изготвено извлечение от счетоводните книги по кредитна сметка № 0000000021048913 от 03.04.2026г. (съгласно т.8 от издаденото извлечение от счетоводните книги по кредита) и при наличие на предпоставките по т.19.2 от Общите условия и настъпването на крайния падеж, съгласно чл. 2 от Договора за кредит, кредиторът „Банка ДСК” АД е обявил кредита за изискуем с настъпването на крайния падеж, считано от дата – 29.05.2023г. Твърди се, че 3 кредиторът Банка ДСК АД е установил, че кредитополучателят И.К.Ш. е починал на 22.05.2018г., а вноските по кредита до м. декември 2019г. са правени доброволно от трето лице - майката на кредитополучателя, след което същите са преустановени. Твърди се, че с оглед на изложеното за кредитора Банка ДСК АД се е породил правен интерес да издири наследниците на починалия кредитополучател И.К.Ш. и да ги покани по смисъла на чл. 8 ЗЗД да погасят задължението му по кредита. Твърди се, че по искане на банката било образувано производство по чл. 51 ЗН в СРС под ЧГД № 44336/2024г., 158 състав на СРС, което производство е приключило с отхвърляне на молбата на Банка ДСК АД по отношение на установения непълнолетен наследник по закон от първи ред на И.Ш.-К.И.Ш. с ЕГН **********, който в дадения му срок не е заявил дали приема наследството на своя баща по опис и по аргумент на разпоредбата на чл. 130, ал.4 от СК, съгласно която откъзът от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете е недопустим, т.к. представлява отказ от права по см. на чл. 130, ал. 4 СК. Твърди се, че съпругата на И.Ш.-К.Ж.Х. с ЕГН ********** е вписала отказ от наследството на своя съпруг наследодател, съгласно издадено съдебно удостоверение от 08.06.2018г. по ГД № 36667/2018г. Твърди се, че в проведеното производство по чл. 51 ЗН е установен и наследник по завещание, посочен като заветник – ответника в настоящата искова молба - Д. Я. П. с ЕГН **********, на който, съгласно саморъчно завещание от 04.08.2017г. починалият кредитополучател И.Ш. е завещал притежаваното от него към момента на смъртта му имущество, а именно: Апартамент, находящ се в гр. С., кв. И. бл.**, вх*, ет*, ап.*** и Къща, находяща се в с. В.Т., общ. С., обл. С., находяща се в УПИ №IX-333, с площ 414кв.м., с прилежащата масивна двуетажна къща с площ от 122кв.м.. Твърди се, че завещанието е обявено на 04.06.2018г., след настъпилата смърт на И.Ш., съгласно Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 04.06.2018г. на Нотариус Л.Л., рег. № 044, с район на действие СРС. Твърди се, че лицето Д. Я. П. – посочен като „заветник“, предвид обявеното завещание е призован в проведеното производство по чл. 51 ЗН по ЧГД № 44336/2024г. на СРС и е потвърдил приемането на завещанието, като с решението си СРС е допуснал приемането на „завета“, обективиран в обявеното саморъчно завещание, съхранявано с нотариално дело №3/2017г. на Нотариус Л.Л., рег. № 044, СРС и същото е вписано в Особената книга на СРС по чл. 49, ал.1 ЗН. Твърди се, че наследникът по завещанието е поканен от кредитора Банка ДСК АД по смисъла на чл. 84 ЗЗД с изпратена покана-уведомление с изх. № 0030-20-00500/04.02.2026г., връчена лично на лицето на 11.03.2026г., чрез възлагане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ от ЧСИ С.Я., с рег. № 844, СОС. Твърди се, че в указания седемдневен срок от кредитора, Д. П. не се е свързал с кредитора, не се е явил в банката, не е депозирал никакъв отговор, възражение или изявление, с което да посочи аргументи за изпълнението на задължението по кредита или отказът му за изпълнение на задължението.
Твърди се, че след изтичането на предоставения срок за доброволно изпълнение, считано от датата на връчване на поканата по чл. 84 ЗЗД – 11.03.2026г., за кредитора Банка ДСК АД е възникнал правен интерес да потърси събиране на задължението по облигационното си правоотношение, като на 07.04.2026г., кредиторът е подал заявление по чл. 41 ГПК срещу Д. Я.
П., въз основа на изготвено извлечение от счетоводните книги на Банката по кредитна сметка № 0000000021048913 от 03.04.2026г., на краен падеж, чрез 4
ЕПЕП под №20260407101103, с образувано ЧГД № 969/2026г., по описа на РС Нови Пазар. Развиват се подробни съображения, че Д. П. има качеството универсален правоприемник – наследник, а не частен правопремник – заветник на починалия Шалаторски. Сочи се, че със съставеното завещание Шалаторски се разпоредил с цялото си имущество, като се изтъква, че завещаните имоти изчерпват притежаваните от наследодателя жилищни имоти, а останалите притежавани от него не били жилищни имоти. С тези съображения счита, че ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Разпечатката съдържа 34 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/337beec6-f6a9-4e95-a28a-60b0b556b412