Решение № 32 от 26.02.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Велики Преслав, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20243610100486 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозирани от М. И. С. срещу „И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД субективно и обективно кумулативно съединени главни искови претенции за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между ищцата и първия ответник Договор за паричен заем № **** от 12.04.2024 г. е нищожен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и че сключеният между ищцата и първия ответник Договор за предоставяне на гаранция № **** от 12.04.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и субективно кумулативно съединена евентуална претенция за признаване за установено, че чл. 4 от Договор за паричен заем № **** от 12.04.2024 г. (при допусната техническа грешка в петитума на исковата молба относно номера и датата на сключване на процесния договор за заем) е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Ищцата излага, че на 12.04.2024 г. сключила с „И.А.М.“ АД Договор за паричен заем № ****, по силата на който й бил отпуснат кредит в размер на 1000.00 лева, при ГПР 54,95 % и ГЛП 45 %, при срок за погасяване на кредита от 40 бр. седмични вноски. Допълва, че била постигната договорка за обезпечаване на кредита чрез осигуряване на поръчителство, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки, а при неизпълнение на това задължение - за заплащане на неустойка в размер на 7**40 лева, която се кумулира в падежните вноски по кредита.

Счита така сключения договор за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Обръща внимание, че гарантът „Ф.Б.“ ЕООД е дружество, чийто капитал е собственост на дружеството - заемодател, а именно „И.А.М." АД.

Навежда твърдение, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит. Изтъква, че Заемодателят по договора за 1 потребителски кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението.

Акцентира, че възнаграждението представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Настоява, че процесното възнаграждение води до неравенство в правата на страните, договорено е изцяло в полза на заемодателя и на практика се явява задължително условие за отпускане на заема.

Акцентира, че посоченият годишен процент на разходите в размер на 54,95 % не отговаря на действително приложимия между страните ГПР, тъй като в него не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение.

Ищцата акцентира, че обстоятелството, че процесният договор за кредит не съдържа компонентите, от които се състои ГПР, я е поставило в неравностойно положение и я е възпрепятствало да разбере икономическите последици на поетото от нея задължение.

Счита, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Напротив, на мнение е, че целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя по ясен и разбираем начин да бъде разяснено кои ще са всички разходи, които ще стори по кредита и които ще бъдат взети предвид при изчисляване на ГПР.

Категорично заявява, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 г, ал. 4, вр. чл. 68 д, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕР, което от своя страна води до извод, че договорът за паричен заем е нищожен.

Ищецът поддържа, че Договорът за предоставяне на гаранция, сключен с ответното дружество е нищожен като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като с него се нарушава принципа на добросъвестност, справедливост и еквивалентност на престациите. Изтъква, че възнаграждението в общ размер от 728.40 лв. се дължи без насрещна престация. Освен това същото не се дължи на гаранта „Ф.Б.“ ЕООД, а на първия ответник „И.А.М." АД, което на практика води единствено до увеличаване на дължимата сума по заема.

Ищецът обръща внимание, че дружеството - заемодател е собственик на капитала на дружеството – гарант, Договорите за заем и предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден и са с един и същи номер - №****. Освен това Договорът за предоставяне на гаранция е сключен от ответното дружество-гарант чрез „И.А.М.“ АД. Налице е еднакъв период на дължимост на сумите по двата договора, с един и същи начален период и краен срок на погасяване. Възнаграждението за гаранта е включено в погасителния план по договора за заем и разсрочено на равни вноски, дължими заедно с вноските за главница и договорна лихва.

Предвид изложеното по-горе, ищецът счита, че двата договора са взаимно свързани. Още повече, че процесният договор за гаранция е сключен едновременно с договора за кредит, на същата дата и то преди ищецът да е направил избор за предоставяне на описаните в Договора за заем обезпечения.

Допълва, че уговорката, по силата на която за потребителя е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството - гарант без да се отчита възможността заемополучателят да изпълни добросъвестно задълженията си по договора за заем, нарушава добрите нрави.

По изложените доводи ищецът моли главните му кумулативно съединени искови претенции да бъдат уважени. В случай, че съдът приеме, че главните искови претенции са неоснователни, моли да бъде уважена евентуално заявената положителна установителна претенция. Претендира присъждане на сторените съдебно деловодни разноски. Моли да 2 бъде присъден адвокатски хонорар на процесуалния му представител (с включено ДДС) при условията на чл. 38, ал. 1, вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ф.Б.“ ЕООД, в който взима становище по процесуалната допустимост, но неоснователност на претенциите на ищеца.

Поддържа, че атакуваният договор за поръчителство е действителен, тъй като отговаря н а приложимите изисквания на закона. Сочи, че „Ф.Б.” ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. За ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в гова си качество - на търговец. Дружеството сключва гаранционни сделки (поръчителство) обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение. Твърди, че дружеството отговаря на изискванията на закона по отношение на лицата, които могат да предоставят гаранционни сделки по занятие. Сочи, че сключва договори за поръчителство в рамките на дейността, за която е регистрирано.

Подчертава, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен само и единствено, поради възлагането от ищцовата страна. Настоява, че ищецът е можел да избере дали да сключи договора за кредит при посочените в същия условия или не, като също така е разполагал с възможността да избира между три вида обезпечения, които да представи, като е избрал да сключи договор с „Ф.Б.'* ЕООД.

Настоява, че възнаграждението по договора за поръчителство, като насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Обръща внимание, че отговорността му в качеството му на поръчител може да бъде ангажирана в размер, надвишаващ с много полученото възнаграждение.

Противопоставя се на твърденията на ищеца за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Допълва, че клаузите в договора за поръчителство са формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител - относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени икономическите последици от сключване на договора. Акцентира, че в договора за поръчителство е предвидено, че той влиза в сила само ако заемополучателят не представи на кредитното дружество обезпечение под формата на поръчителство от физически лица или банкова гаранция.

Предвид изложеното, настоява, че процесният Договор за поръчителство е изцяло действителен и са спазени всички законови условия, поради което счита исковата претенция за неоснователна и като такава подлежаща на отхвърляне. Претендира сторените съдебноделоводни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „И.А.М.“ АД, в който не оспорва наличието на облигационно правоотношение, възникнало между него, в качеството му на кредитор и ищеца, в качеството на кредитополучател при посочените в исковата молба параметри.

Ответникът настоява, че изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и ал. 2 от ЗПК са спазени. Сочи, че договорът съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като са посочени и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Излага, че в договора се съдържа ясна информация за размера на ГЛП и условията за прилагането му, за ГПР, като тези размери са съобразени със законовите ограничения за този вид договори (чл. 19 от ЗПК). Противопоставя се на твърденията, че в договора не бил разписан действителния размер на годишния процент на разходите.

Поддържа, че възнаграждението по договора за поръчителство не е включено при 3 изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1. т. 1 ДР ЗПК.

Сочи, че възможността за заплащане на възнаграждението по договора за поръчителство чрез „И.А.М.” АД е предвидена с оглед удобството на потребителя. Настоява, че възнаграждението, договорено между ищеца и „Ф.Б.“ ЕООД и дължимо по договора за поръчителство, не влиза в патримониума на „И.А.М.“ АД, а в този на ,,Ф.Б.” ЕООД.

Навежда твърдение, че Договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем, а възнаграждението на дружеството-гарант, което ищецът и дружествотогарант са уговорили, не е част от заемното правоотношение по Договора за заем и не представлява пряк разход, свързан с кредита.

Акцентира, че договорът за поръчителство е пописан след сключване на договора за паричен заем и получаване на заемната сума. В договора за поръчителство е уговорено, че той влиза в сила, ако в тридневен срок от сключване на договора за паричен заем потребителят не представи друго обезпечение на кредитора. Това обстоятелство ответникът сочи като допълнителен аргумент защо възнаграждението по договора за поръчителство не е бил включен и не е следвало да се включва в ГПР. Настоява, че заемодателят към момента на сключване на договора за кредит, няма задължение да предвижда и допуска хипотетични разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР.

Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено като услуга в полза на заемодателя.

Изтъква, че договорът за поръчителство е подписан след сключването на договора за паричен заем и след получаване на заемната сума. Допълва, че кредитополучателят е можел да избира между три вида обезпечения, които да представи, като ищецът е бил уведомен предварително, както за изискуемите обезпечения, така и за представянето на избраното от него обезпечение най-късно в тридневен срок след подписване на договора. Настоява, че сключването на договора за паричен заем при посочените условия и избора на обезпечение са зависели изцяло от волята на ищеца.