Решение № 1165 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1165 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110118851 по описа за 2025 година

Предявени са от „БГ“ ООД срещу „В-Я-2005“ ЕООД и Т. С. Р., при условията на субективно пасивно съединяване, осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане при условията на солидарност на сумата о т 6500 лева, представляваща неустойка по чл. 14 от договор от 19.10.2016 г. за неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 01.04.2025 г. до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че между ищеца „БГ” ООД от една страна и ответника „В-Я-2005“ ЕООД, в качеството на ползвател и Т. С. Р.

/солидарен длъжник/, бил сключен договор от 19.10.2016 г., по силата на който ищецът предоставил на ответното дружество безвъзмездно за временно ползване движима вещ, свързана с продажбата на кафе. Съгласно чл. 3. договорът, същият бил сключен за срок о т четири години, като в случай, че до изтичане на договорения срок ползвателят не е 1 изкупил минималното количество стоки по чл. 4, т. 9, определено за целия срок на договора, той продължавал действието си до изкупуването му. у. Съгласно чл. 4, т. 9 от договора, „В-Я2005“ ЕООД било длъжно за целия срок на договора да закупува ежемесечно (от 1-во до 30/31-во число на съответния календарен месец), еднократно или на части не по - малко от 20 кг. кафе месечно. Твърди, че по силата на чл. 13 от договора „БГ” ООД възложил срещу еднократно парично възнаграждение на „В-Я-2005“ ЕООД, а последният се задължи за целия срок на договора да рекламира стоките от ценовата листа по приложение № 1.

Посочва, че съгласно чл. 14 от договора възнаграждението по чл. 13 е било размер на 6500 лв. Твърди, че ползвателят не изпълнявал задължението си по чл. 4, т. 9 от договора, като тази забава продължила повече от 7 дни. Посочва, че съгласно чл. 8, т. 3 от договора, 1 ищцовото дружество имало право едностранно и без предизвестие да прекрати същия, ако „В-Я-2005“ ЕООД не изпълнява или е изпаднало в забава с повече от седем календарни дни след уговорения падеж, на кое да е от задълженията си по договора. Ответникът - физическо лице встъпил в правоотношението като на солидарен длъжник, наред с ответното дружество. С тези доводи „БГ” ООД отпрвая искане за уважаване на исковете и за салидарно осъждане на ответниците за заплащане на сумата. Намира за дължима и претендира и законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда - 01.04.2025 г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговор на исковата молба.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните обстоятелства: 1). възникнало между страните облигационно правоотношение, по което вторият ответник е солидарен длъжник, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор от 19.10.2016 г. с твърдяното съдържание, включващ и неустоечно съглашение за неизпълнение по чл. 14 от процесния договор при предсрочно прекратяване на същия, качеството си на изправна страна по договора, чрез изпълнение на договорните си задължения; 2). едностранно разваляне на договора от ищеца по вина на ответника; 3). размера на претендираната неустойка, съответствието на договорната клауза, предвиждаща дължимостта й със закона и добрите нрави.

В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат положителния факт на надлежно изпълнение на задълженията си по договора, респ., че неизпълнението се дължи на липсата на оказано съдействие от ищцовата страна.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

Клаузата на чл. 14 от договора цели да обезщети вредите на кредитора от развалянето му, настъпило поради неизпълнение от ответника на всяко едно от поетите с него задължения. Същите вреди цели да обезщети и уговорената в чл. 9 от договора неустойка, която също се дължи при разваляне на договора в резултат на неизпълнение на всяко от задълженията, възникнали в тежест на "В-я 2005" ЕООД по силата на процесния договор. И в двете клаузи по идентичен начин са посочени предпоставките, при които възникват задълженията за неустойка: 1 виновно неизпълнение на договора от ползвателя, без в нито една от тях да е конкретизирано конкретно задължение, чието неизпълнение трябва да е довело до разваляне на договора, и 2 осъществено в резултат на това неизпълнение разваляне на договора /и в двете уговорки некоректно е използван терминът "прекратяване", а в случая се касае за разваляне на договора/. Следователно по волята на страните двете неустойки се дължат при разваляне на договора в резултат на едно и също неизпълнение и целят да обезщетят едни и същи вреди на кредитора, което е недопустимо.

Не е допустимо едно и също неизпълнение да се санкционира два пъти, включително по изрична уговорка в договора, че в тежест на длъжника ще възникват две отделни 2 задължения за дължимост на различни неустойки. Поради това и претендираната по делото неустойка не може да бъде присъдена на ищеца. В случай, че кредиторът е понесъл вреди, надхвърлящи по размер договорната неустойка по чл. 9 от процесния договор, съобразно чл.

92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД може да претендира обезщетение за действителното претърпените поголеми вреди, но дължи да докаже при условията на пълно главно доказване настъпването на конкретни по вид вреди и техния размер. Такива фактически твърдения по делото не са направени, нито е проведено доказване в този смисъл от страна на ищеца.

Наред с горното, с оглед критериите по чл. 92 ЗЗД и даденото в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС- ОСТК тълкувателно разрешение визираната от ищеца неустоечна клауза /чл. 14 от договора/, на която се основава вземането му за сумата 9 400 лв. - договорна неустойка, се явява нищожна, тъй като от съдържанието й следва, че е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което и присъждането на това акцесорно вземане правилно е отказано с обжалваното решение.

Целта на неустойката е да санкционира поведението на неизправния длъжник, поради което и страните могат и според обичайната практика да уговарят заплащането на мораторни и/или компенсаторни неустойки при наличието на такава неизправност.

Уговарянето на компенсаторната неустойка по чл. 14 от договора, равна на заплатеното от ищеца договорно възнаграждение за извършването на рекламна дейност от " В-я 2005" ЕООД през целия срок на действие на договора, без да се държи сметка, че договорът е изпълняван през изминалия от датата на сключването му на 7.03.2018 г. до датата на прекратяването му /в случая през м. 01. 2022 г. / период от време от над 3. 5 години, независимо, че е в рамките на договорната автономия по чл. 9 ЗЗД, не може да бъде упражнено в разрез с принципа за еквивалентност на обезщетението за вреди, въпреки санкционния характер на неустойката, който в конкретния случай надвишава границата на възпиращата функция на санкцията и поради това накърнява добрите нрави- чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД.

По правило с уговарянето на договорна неустойка страните целят да стимулират нормалното развитие на отношенията помежду си, като се обезпечи както продължаване действието на договора за целия уговорен срок, така и точното изпълнение на всички задължения по него за целия период на действието му, които в настоящия случай са няколко за " В-я 2005" ЕООД, като основни между тях са задължението да закупува от ищеца определено количество кафе, чай и консумативни стоки за предлагането на кафе- напитки, както и задължението да рекламира предлаганите от ищеца стоки в обекта, в който ползва предоставените му от ищеца движими вещи. Интересът на "Балкам Груп" ЕООД от така сключения договор е свързан с постигането на сигурна реализация всеки месец от срока на действие на договора на стоки, които продава по занятие: минимум 25 кг. кафе месечно и съответно количество консумативни стоки /при забрана за ползвателя- купувач да предлага други марки кафе и т. н. /, както и с осъществяването на реклама на продаваните от него стоки в търговския обект на ищеца за продължителен период от време, равен на срока на 3 действие на договора, който е най- малко две години. Защитата на този интерес на кредитора е обезпечена с неустойката по чл. 9 от договора, чийто определяем размер отговаря напълно на размера на вредите, които той би претърпял при разваляне на договора преди изтичане на уговорения срок. Тези вреди се изразяват в пропуснати ползи от неполучаване на цената за продадено кафе в договореното между страните количество, както за времето на действие на договора, така и за времето от предсрочното му прекратяване до крайния му срок на действие, за който период кредиторът е имал сигурност, че ще реализира доход, ако насрещната страна по договора изпълнява точно задълженията по него.

Предвидената в клаузата на чл. 14 от договора неустойка, обаче, излиза извън горепосочените функции, поради което и следва да бъде преценена като нищожна, съответно претендираната въз основа на нея сума не може да бъде присъдена на ищеца.

В този смисъл константната съдебна практика по идентични клаузи - Решение № 7151 от 25.11.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 14216/2023 г., Решение № 2741 от 5.05.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 12816/2024 г., Решение № 7331 от 3.12.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 5668/2024 г., Решение № 7604 от 12.12.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 2415/2025 г. Решение от 02.05.2019 г. по в.гр.дело № 17008 / 2018 на СГС и Решение от 12.12.2018г. по в. гр. дело № 5426/2018г. СГС.

По изложените съображения искът е неоснователен, тъй като неустойката която се претендира е очевидно нищожна и поради което искът се отхвърля.

РЕШИ:

ОТХЪВРЛЯ предявени са от „БГ“ ООД срещу „В-Я-2005“ ЕООД и Т. С. Р., при условията на субективно пасивно съединяване, осъдителни искове с правно основание чл.

92, ал. 1 ЗЗД за заплащане при условията на солидарност на сумата о т 6500 лева, представляваща неустойка по чл. 14 от договор от 19.10.2016 г. за неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.04.2025 г. до окончателното плащане.

Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4