Решение № 30 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. Д. като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100606465 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 24.03.2025г. постановена по НХЧД № 9050/23г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав, подс.М. П. Д. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.130 ал.1 НК, а именно за това, че на 29.06.2022г., около 20.00ч. в магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.София ж.к.Лозенец, ул.********, чрез нанасяне на удари с ръце, свити в юмруци по главата, дърпане и бутане на М. Д. Х. му причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 НК, изразяваща се в следните травматични уреждания: контузия на дясната половина на челото с дискретно петнисто червеникаво кръвонасядане на площ около 3/2 см, съчетано с локален оток, деформиране на носната пирамида с изразен оток по лявата странична част, преминаващ към лявата подорбитална област, кръвонасядания по вътрешната половина на долен ляв клепач, преминаващи към страничната повърхност на носа и към горно-предната част на лявата буза на площ 3/3 см, контузия с кръвонасядане 4/4 см и локален оток на външната част на дясното рамо, повърхностни контузии с кръвонасядания по задно-външната повърхност на долната трета на дясната мишница и в областта на лакътната става, съчетано с оток на площ около 11/4,5 см, ориентирано с дългия размер надлъжно спрямо крайника и към долния край на находката има насложено охлузване с размери 3,5/1,5см, покрито с тънка кървениста коричка, които са реализирали медико1 биологичния признак разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 НК е ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

Против присъдата е подадена въззивна жалба от подс.Д., чрез неговия защитник адв.Т., с отправено искане за нейната отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда, като алтернативно и при наличие на съществени процесуални нарушения е отправено и искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. В депозираната въззивна жалба са изложени съвсем лаконични твърдения за неправилност и необоснованост на присъдата и за явна несправедливост на наложеното наказание.В подаденото в срока по чл.320 ал.4 НПК допълнение към въззивната жалба се излага доказателствен коментар на приобщените доказателствени източници, като се твърди, че събраните доказателства не са убедителни и безспорни, поради което същите не подкрепят повдигнатото частно обвинение; в частност защитата набляга на липсата на преки доказателствени източници касателно авторството на деянието, като се твърди и липса на доказателства относно причинно- следствена връзка между действията на подсъдимия и описаните телесни увреждания.Наведен е и довод за допуснато от първостепенния съд съществено процесуално нарушение, свързано с порок в изготвените мотиви към обжалваната присъда и изразяващо се в липса на пълен и обстоен доказателствен анализ и липса на даден отговор на наведени защитни аргументи.

В процесния иницииращ въззивното производство документ не се излагат искания за събиране на нови доказателства, като и самият въззивен съд след извършена служебна проверка не намери за нужно да събира допълнителни доказателства.

В хода на съдебните прения по настоящото дело адв.Т. поддържа искане за отмяна на постановената присъда при изложените във въззивната жалба и в Допълнението към нея съображения.

ЧТ Х. съвсем лаконично отправя искане за потвърждаване на съдебния акт.

Подсъдимият Д., редовно призован за с.з., не се явява и не изразява становище по същество на процесния спор.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в настоящото производство дължи цялостна проверка досежно правилността на обжалваната присъда - нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост в контекста на отправените оплаквания и приобщената доказателствена съвкупност, съобразно изискванията на чл.314 НПК.

Въззивният съд, като обсъди доводите на процесните страни, събрания доказателствен материал и след като взе предвид разпоредбите 2 на закона, намери за установено следното:

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, в рамките на преклузивния срок по чл.319 ал.1 НПК; спазени са изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и съдържание, така и за движението й съгл. чл.321 НПК; а атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд и по делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраната и проверена по реда на НПК доказателствена информация са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд, поради което същите ще бъдат пресъздадени лаконично в настоящия съдебен акт.

Подсъдимият М. П. Д. е със снета самоличност и ЕГН ********** и към датата 29.06.22г. живеел заедно с Д.Д..

Към инкриминираната дата ЧТ Х. и свидетелите П.К., Г. Х. и А.С. и лицето Д.Д. работели в търговски обект на ф.Б. и син ООД, находящ се в гр.София, ж.к.Лозенец, ул.********. Самият тъжител заемал длъжността „стоковет“.В началото на смяната на 29.06.22г. между Х. и Д.Д. възникнал конфликт, прераснал в спор с разменени остри реплики.След това тъжителят продължил да изпълнява служебните си задължения, като по този повод около 20:00 ч. се намирал офиса на помещението за приемане на стоки и изготвял заявки за доставка.В този момент в помещението влязъл подс. Д., като Х. станал, за да разбере каква е причината външно лице да се намира в стая с ограничен достъп, предназначена единствено за служители.Подсъдимият от своя страна, непосредствено след като получил потвърждение относно самоличността на пострадалия, направил опит да нанесе удар върху Х., който обаче успял да се предпази с ръка. Въпреки това подс.Д. успял да го хване и започнал да го бута и да го дърпа, след което с лявата си ръка му нанесъл удари в областта на главата и още там на място от носа му потекла кръв.Опитвайки се да се предпази, пострадалият успял да излезе от помещението и да избяга, а подсъдимият напуснал обекта.

След подаден сигнал на място пристигнали екип на спешна помощ, полицейски служители от 04 РУ-СДВР и екип на СОТ. Медицинските работници обработили травмите на тъжителя, който на следващия ден 3 сутринта, около 09:00ч. посетил клиниката по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където бил прегледан от съдебен лекар и били констатирани инкриминираните травматични увреждания, които са подробно, прецизно и фактически коректно описани в мотивите към проверяваната присъда и поради това, СГС препраща към същите.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се различава от тази, описана от първостепенния съд.Съотносимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 НПК. За да постанови присъдата си и да приеме описаната по-горе фактическа обстановка, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства, като инкорпорираният доказателствен материал включва показанията на свидетелите П.К., А. С., Г.Х., П.А. и М.А.; писмените доказателства, в частност приложените медицински документи, трудовоправни документи за тъжителя и справка съдимост, както и СМЕ и ТЕ.

В процесуален аспект настоящият състав на СГС не констатира груби нарушения в доказателствената дейност на основния съд при извеждане на фактическите положения във връзка с поведението на подсъдимия и по отношение на всички факти, обуславящи съставомерност за процесното престъпление.СРС е анализирал доказателствените източници и подробно е обосновал съображенията си за тяхната съотносимост към процесния спор и правдивост на описаните факти.В мотивите към проверяваната присъда са обсъдени показанията на горните свидетели (тези показания се ползват с доказателствена валидност, доколкото самите свидетели са разпитани в условията на устност и непосредственост); обсъдени са и всички изготвени по делото експертизи и приобщените писмени доказателства.В тази вр. въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на прецизен и правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като споделя доводите и съображенията, отразени в мотивите към оспорваната присъда.При тези доводи от една страна за неоснователни се приемат защитните възражения за липса на доказателствен анализ, а от друга страна напълно ненужно се явява осъществяването на подробен анализ на същата тази доказателствена съвкупност и от въззивния съд.

В съдържателен план СРС изчерпателно отбелязва заявените от горните свидетели факти и е безпредметно тяхното преповтаряне, като напълно споделими са и фактическите изводи за липса на преки свидетели-очевидци на реализираното деяние.Единствено за прецизност и изчерпателност следва да се подчертаят показанията на св.Г.Х. за лично визуално възприемане и то на инкриминираната дата на получените от тъжителя Х. наранявания, като наред 4 с това свидетелката възприема и капки кръв на пода пред офиса, като тези й фактически твърдения напълно кореспондират с изготвената ТЕ, според която на това място е осъществен самият физически сблъсък на пострадалия с подс.

Д.. Коментираните показания на св.Х. съответстват и на тези, дадени от св.П.К., който въпреки че не присъства при извършване на престъплението, узнава лично от пострадалия за осъществен „инцидент“ и в последствие на място установява пристигналите по този повод полицейски служители. Както правилно посочва първостепенният съд, показанията на разпитаните свидетели не разкриват каквито и да е противоречия (нито вътрешни, нито при съпоставка с останалите приети за достоверни доказателства), а напротив същите се открояват с еднопосочност, последователност и житейска логичност, поради което и СГС приема същите за правдиви и достоверни и като такива, могат успешно да бъдат поставени в основата на изградените фактически изводи.

В допълнение е нужно да се отбележи и това, че повечето от разпитаните свидетели не сочат конкретна дата на описаните събития, но този доказателствен дефицит се запълва от приложените медицински документи и от показанията на св.К., който с категоричност визира датата 29.06.22г., съвпадаща с инкриминираната такава.

По-нататък СГС приема за резонно становището на първостепенния съд досежно изготвените и приобщени по процесуалния ред на чл.282 ал.1 НПК експертни заключения.Тук следва да се посочи, че самите експертизи са съставени при спазване на законовите изисквания на чл.144-чл.152 НПК и при отчитане специалните знания на вещите лица в съответната област, като не може да се игнорира и обстоятелството, че дадените заключения са пълни, ясни и обосновани и съдържат отговори на всички поставени въпроси, включително вещите лица дават отговори и на въпросите, поставени им от процесните страни в хода на първоинстанционното съдебно следствие.

Приетата по делото СМЕ не само описва получените от тъжителя телесни наранявания, но по отделно за всяко едно от тях дава обосновано изложение относно механизма на причиняването му, а именно от действия на тъпи твърди предмети (каквито са ръцете, свити в юмруци), а нараняванията на външната част на дясно рамо могат да бъдат получени при захват с дланта и пръстите на описаните топографско-анатомични зони, водещо до притискане и тангенциални въздействия от твърди тъпи предмети.Вещото лице е последователно в заключението си и дава абсолютно идентични отговори на зададените му от защитата въпроси, поради което буди недоумение защитното възражение в тази вр., респ. последното се оценява за неоснователно и лишено от доказателствена опора.

Разпечатката съдържа 30 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/337ad538-d008-4617-b8a4-05ac95423ea6