Решение № 3041 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3041 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100509150 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 11406/14.06.2025 г., постановено по гр.д. № 68024/2023 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав, са отхвърлени исковете на Сдружение „Музикаутор“, с ЕИК 831005050, против „Хипиландия“ ЕООД, ЕИК 205086763, за осъждане на „Хипиландия“ ЕООД да заплати на Сдружение „Музикаутор“, следните суми: 1/ Сумата от 10 800 лева, представляваща дължими авторски възнаграждения за организиран от „Хипиландия“ ЕООД концерт на Apocalyptica, провел се на 03.09.2022 г. в Летен театър, гр.

Пловдив, по силата на Договор № 400 от 01.09.2022 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 236.16 лева, за периода 24.10.2022 г. до 27.10.2023 г. / след изменение на иска, заявено в о.с.з. от 26.11.2024 г./. 2/ сумата от 3240 лева, представляваща дължими авторски възнаграждения за организиран от „Хипиландия“ ЕООД концерт на Primordial, провел се на 15.10.2022 г. в клуб Mixtape, гр. София, по силата на Договор № 450 от 13.10.2023 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 70.85 лева, за периода 29.08.2023 г. до 27.10.2023 г. / след изменение на иска, заявено в о.с.з. от 26.11.2024 г./ 3/ сумата от 3645 лева, представляваща дължими авторски 1 възнаграждения за организиран от „Хипиландия“ ЕООД концерт на SAOR, провел се на 31.03.2023 г. в клуб Mixtape, гр. София, по силата на Договор № 627 от 31.03.2023 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 79,70 лева, за периода 29.08.2023 г. до 27.10.2023 г. / след изменение на иска, заявено в о.с.з. от 26.11.2024 г./, 4/ Сумата от 4050 лева, представляваща дължими авторски възнаграждения за организиран от „Хипиландия“ ЕООД концерт на Watan, провел се на 11.05.2023 г. в Pirotska 5 Event Center, гр. София, по силата на Договор № 450 от 13.10.2023 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 88.56 лева, за периода 29.08.2023 г. до 27.10.2023 г. / след изменение на иска, заявено в о.с.з. от 26.11.2024 г./.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Сдружение „Музикаутор“, в което се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като е подсъдно на окръжен съд като първа инстанция съгласно чл.104, т.7 ГПК вр. чл.96 ЗАПСП. Въззивникът поддържа, че е оспорил своевременно представените декларации за отстъпване на авторските права, но първоинстанционният съд незаконосъобразно не е открил производство по чл.193,ал.1 ГПК. Сочи, че спорът бил за реално изпълнение на лицензионни договори, тъй като ответникът не изпълнил задълженията – не изпратил отчет със заглавията и времетраенето на реално изпълнените песни, и относно броя и цената на продадените билети за всеки един от концертите. Навежда, че ако е имал пряко отстъпени от авторите на изпълняваните песни право за публичното им изпълнение, ответникът е следвало да изпрати уведомление съгласно чл.23,ал.2, вр. чл.3,ал.1 ЗАПСП от лицензионните договор, то е изпратило уведомление. В жалбата се поддържа, че съгласно чл.23,ал.2, изр. 1 от лицензионните договори, декларации от автори на песни няма да бъдат взети предвид като правопогасяващи правото на Музикаутор да претендира договорени авторски възнаграждения, ако декларациите противоречат на членството на авторите- декларатори в чужди организации за колективно управление на авторски права. Въззивникът сочи, че е налице договорно неизпълнение от страна на ответника, който не го е уведомил за декларациите от изпълнителите. Сочи, че макар теоретично да е възможно авторът лично да отстъпи правата си съгласно чл.18,ал.1 ЗАПСП, този принцип в случая е напълно неприложим с оглед сключения лицензионен договор в полза на ответника – организатор на процесните концерти. Навежда, че съгласно представената писмена кореспонденция с организации за колективно управление на авторски права / ОКУП/ от Великобритания, Швеция и Финландия, посочените чужди автори не са имали правото директно да разрешават на организатор на техен концерт в България правото 2 авторската им музика да бъде изпълнявана публично, като се допуска изключение – с изрично уведомяване от автора и одобрение от чуждата ОКУП, за което изключение обаче не били представени доказателства. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Въззиваемият „Хипиландия“

ЕООД не е депозирал отговор на въззивната жалба. В о.с.з. оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че са представените декларации от авторите на песни са автентични, с оглед на което авторските права за концертите са уважени, респ. не са налице основания за заплащане на възнаграждение на Сдружение „Музикаутор“.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

По отношение на допустимостта на съдебния акт, въззивният съд намира следното:

Производството е образувано по предявени пред СГС от Сдружение „Музикаутор“, срещу „Хипиландия“ ЕООД, искове с право основание чл.79,ал.1 ЗЗД за заплащане следните суми: 1/ Сумата от 10 800 лева, представляваща дължими авторски възнаграждения за организиран от „Хипиландия“ ЕООД концерт на Apocalyptica, провел се на 03.09.2022 г. в Летен театър, гр. Пловдив, по силата на Договор № 400 от 01.09.2022 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 236,16 лева, за периода 24.10.2022 г. до 27.10.2023 г. / след изменение на иска, заявено в о.с.з. от 26.11.2024 г./. 2/ Сумата от 3240 лева, представляваща дължими авторски възнаграждения за организиран от „Хипиландия“ ЕООД концерт на Primordial, провел се на 15.10.2022 г. в клуб 3

Mixtape, гр. София, по силата на Договор № 450 от 13.10.2023 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 70.85 лева, за периода 29.08.2023 г. до 27.10.2023 г. / след изменение на иска, заявено в о.с.з. от 26.11.2024 г./ 3/ Сумата от 3645 лева, представляваща дължими авторски възнаграждения за организиран от „Хипиландия“ ЕООД концерт на SAOR, провел се на 31.03.2023 г. в клуб Mixtape, гр. София, по силата на Договор № 1 Рег.№ 11406 / 14.06.2025 за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 79,70 лева, за периода 29.08.2023 г. до 27.10.2023 г. / след изменение на иска, заявено в о.с.з. от 26.11.2024 г./, и 4/ сумата от 4050 лева, представляваща дължими авторски възнаграждения за организиран от „Хипиландия“ ЕООД концерт на Watan, провел се на 11.05.2023 г. в Pirotska 5 Event Center, гр. София, по силата на Договор № 450 от 13.10.2023 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 88.56 лева, за периода 29.08.2023 г. до 27.10.2023 г. / след изменение на иска, заявено в о.с.з. от 26.11.2024 г./. С определение № 3730 от 30.10.2023г. постановено по т.д. № 2006 по опис на Софийски градски съд – Търговско отделение за 2023 г., на основание чл. 103 от ГПК съдът е приел, че родово компетентен да се произнесе по спора е Софийски районен съд, прекратил е производството пред себе си и е разпоредил делото да се изплати на родово компетентния съд. С определение № 2998/04.12.2023 г., постановено по гр.д.

№ 3122/2023 г. на САС определението на СГС е потвърдено, като е прието, че искът е родово подсъден на СРС.

Настоящият съдебен състав споделя доводите в определението на САС, че разпоредбата на чл. 95 ЗАПСП има предвид извъндоговорните отношения.

Когато обаче, претенцията е следствие от неизпълнение на договор за предоставяне на правото да се ползва авторско право или сродно право срещу заплащане, то тогава подсъдността се определя според цената на предявения иск. Специалната подсъдност на окръжните съдилища е свързана с 4 обезпечителната или привременната мярка, които са посочени в закона, но когато те са свързани с деликт. Изричното правило за родовата подсъдност без оглед цената на иска – чл. 96 ЗАПСП е приложимо само са специално предвидените в този закон способи за защита на авторското право измежду които не е неизпълнението на договор, с предмет предоставяне ползването на авторското право срещу заплащане. Осъдителната претенция с правно основание чл. 79 от ЗЗД не е дерогирана със специална правна норма. Нормата на чл. 79 от ЗЗД не е обща спрямо нормата на чл. 95 от ЗЗД, когато претенцията е осъдителна за изпълнение на договор. ЗАПСП не предвижда цялостна правна уредба на правоотношенията свързани с авторски и сродни права, а само на изрично определени претенции, които произтичат от деликт и свързаните с тях осъдителни искове, искания за обезпечителни мерки и привременни мерки. Авторското право, респ. неговото нарушаване е извън предмета на облигационния спор по чл.79,ал.1 ЗЗД за реално изпълнение на задълженията по договора за мандат. Разпоредбата на чл.96 ЗАПСП има своето систематично място в глава XII, уреждаща специалната „Гражданскоправна защита на авторското право и сродните му права”, която се реализира чрез исковете за обезщетение при нарушено авторско право или сродно на него право /чл.94 и чл.94а/ и чрез „други искове” /чл.95/ при използване на обекти по чл.72 или база данни в нарушение разпоредбите на закона. Споровете между организацията за колективно управление на авторски права и правен субект, на който е предоставено правото с договор, не са от кръга на тези, защитими чрез специалните искове, предвидени в ЗАПСП, защото не са нито за обезщетение при нарушено авторско право, нито „други искове” по смисъла на чл.95 ЗАСП. Претенцията се основава на разпоредбите, регламентирани от по общата правна уредба в ЗЗД и изричното правило за родовата подсъдност без оглед цената на иска – чл.96 ЗАПСП е приложимо само са специално предвидените в този закон способи за защита на авторското право. Ето защо и искът е родово подъсден на СРС, а постановеното решение процесуално допустимо.