Решение № 72 от 02.02.2022, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 1921/2021
- Вид
- Решение № 72
- Подписан
- 02.02.2022
- В сила
- 25.02.2022
- Състав
- Андрей Николов Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.126 · Кодекс на труда
- чл. 126, т. 9 · Кодекс на труда
- чл.187,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.187,ал.8 и ал.10,пр.5 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 2 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал.8 · Кодекс на труда
- чл.188 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл.193 и 195 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- чл. 194, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.193 и 195 · Кодекс на труда
- чл. 197, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.198 · Кодекс на труда
- чл. 198, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 357,ал.1 · Кодекс на труда
- §1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 72 гр. Кюстендил, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20211520101921 по описа за 2021 година
АС. Ч. КР., ЕГН: **********, от гр. Кюстендил, ул. „О. № ** е предявила против „КЮСТЕНДИЛСКА ВОДА“ ЕООД, ЕИК: 200167154, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 15 иск да бъде отменена като незаконосъобразна, неправилна и необоснована Заповед № 9/27.08.2021г. на Управителя на ответното дружество, с която на нея, като изпълняващ длъжността „технолог-химик“ й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за нарушения по чл. 187, ал.8 от КТ – уронване доброто име на дружеството и по чл. 187, ал.10, пр. 5, вр с чл. 14, раздел I от длъжностната й характеристика. Претендира и сторените в производството разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор като излага съображения за неоснователност на претенцията.
КРС,след като обсъди събраните по дето доказателства и доводите и възраженията на страните при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
Между страните не се спори,това се установява и от трудов договор № 1
66/04.10.2010 год./в приложеното в цялост лично трудово досие на ищцата/,че между тях на 04.10.2010 год. е възникнала трудовоправна връзка,по силата на която ответното ТД като работодател възложило, а ищцата като работник приела да изпълнява длъжността „ЛОБОРАНТ НА ПСОВ“,за пълно работно време и изпитателен срок от 6-шест месеца, уговорен в полза на РАБОТОДАТЕЛЯТ.С допълнително споразумение № 338/01.04.2011 год./лично трудово досие –лтд-на ищцата/ ищцата приела да изпълнява длъжността „ТЕХНОЛОГ ХИМИК“ за неопределен срок,като на 18.04.2012 г.получила и подписала и длъжностната характеристика за изпълняваната длъжност.Между страните били сключвани и други допълнителни споразумения /л.6-12/,предвиждащи това ищцата в определени периоди да замества Ф. К.-биолог ПСОВ,Л.Г.- инженер пречистване на води ПСОВ,да изпълнвява задълженията на лаборант до завръщане на титуляра.Последната длъжностна характеристика /л.145-146 от л.т.д. на ищцата/ е връчена на ищцата на 08.07.2021 год.На 27.05.2021 год. ищцата изпълнявала служебните си задъжления,във връзка с което между нея и друг служител от дружествотолаборантката Ф. К.,възникнал професионален спор относно реда и начинът за вземане на проби,в хода на който в помещението,където се намирали горните влязла В. В.-лаборантка в станцията и дъщеря на К. и започнала на висок глас да оправя упреци към ищцата.Крясъците били чути и от св.М. В. МЛ..На 28.05.2021 год.ищцата получила от св.Л. Г.-началник на пречиствателната станция,където работи ищцата, по телефона нареждане за архивиране на документите от нейния и на Кръстева компютри,което следвало да се изпълни от Д. С.-пряко отговорен за такава дейност.На служителят С. било предадено разпореждането на началника на станцията,но поради бездействието му ищцата го повторила същия ден, което предизвикало употребата на силна вербална агресия от негова страна,което възприел и свидетелят И. Б.,както и св.М..За случилото се ищцата изготвила докладна / л.51-528,която била връчена на св.Георачки на 28.05.2021 год. след обяда при появяването му на работа.Свидетелят Г. отговорил,че ще вземе отношение по-късно,след като се върне от отпуск.На 03.06.2021 год. ищцата,свидетелите Б. и М. и още няколко служители в ответното дружество изготвили и подписали до министъра на Регионалното развитие и благоустройството заявление /л.48-50/,в което изразили отношението си по повод назначенията на работа в дружеството касателно Д. Г. С. и трето лице,назначено на длъжността „лаборантка“ и 2 молба за проверка на критериите за назначаване на специалсти.За сигнала управителят на дружеството узнал на 02.07.2021 год.,когато получил писмо изх.№ ОК-613/02.07.2021 год./л.58-59/ от изпълнителният директор на „Български ВиК холдинг“,входирано в деловодството на ответното сдружество под № 571/02.07.2021 год.и същият с писмо изх.№ 585/08.07.2021 год./л.13/ изискал от ищцата писмени обяснения относно подаденото заявление от 03.06.2021 год. от група работници до министъра на МРРБСофия.Няма спор,че същото е станало достояние на ищцата на 13.07.2021 год.,съгласно положеният от нея подпис на писмото и същата на 15.07.2021 год. депозирала пед него писмените си обяснения /л.28-30 от делото, л.153151 от л.т.д.на ищцата/.Писмени обяснения били изискани и дадени и от св.М. М. /л.33-378,Е.Ш. /л.38/,И. Б. /л.39/,И. Г./л.40/,като посочените подробно,или в кратце потвърждават,че са били свидетели на поведението на К.,В. и С..На 27.08.2021 год. била издадена атакувана заповед,връчена на ищцата на 01.09.2021 год.На 14.12.2021 год. управителят на ответното дружество издал Заповед № 11 /л.56/,с която на осн.чл.198 КТ заличил наложеното на ищцата дисциплинарно наказание.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.
КРС,като съобрази горното счита,че искът е процесуално допустим като подаден в срок, а по същество основателен,поради което ще се уважи.Мотивите на съда са следните:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 357,ал.1 КТ във вр. чл.
188, т. 2 от КТ за отмяна на заповед на работодателя, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение“.
Искът е допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването и поддържането му, въпреки издадената от работодателя заповед № 11/14.12.2021 год. за заличаване на наложеното й наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от КТ , дисциплинарните наказания се заличават с изтичането на една година от налагането им, като в чл. 198, ал. 1 от КТ е предвидена възможност работодателя да 3 заличи наказанието и преди изтичането на този срок. Съгласно чл. 197, ал. 1, изр. 2 от КТ, заличаването на дисциплинарното наказание има действие занапред, следователно дисциплинарното наказание не се заличава с обратна сила, както би било при отмяната му от работодателя или от съда като незаконосъобразно, а остава в трудовото досие на работника или служителя като наказание за периода от налагането му до заличаването му. Последицата от заличаването на дисциплинарното наказание е това, че същото не може да бъде взето предвид при извършваната от работодателя преценка по чл. 189, ал. 1 от КТ при последващо дисциплинарно нарушение или пък е пречка нарушението да бъде определено като системно такова по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ /така в Решение No 267 от 17.03.2021 г. по гр. д. No 390/2020 г. на ВКС, IV г. о. /. Поради това с издаване на заповед от работодателя за заличаване на дисциплинарното наказание не отпада правния интерес на работника или служителя от обжалването на заповедта за налагане на дисциплинарното му наказание.
Безспорно по делото е установено от писмените доказателства,че между страните е възникнала и съществува трудовоправна връзка,по силата на която ищцата заема и изпълнява длъжността „технолог-химик“ в ПСОВ /Пречиствателна станция за отпадни води/.За изпълняваната от ищцата длъжност е имало изготвена ,получена и подписана от нея длъжностна характеристика относима към датите,за които се поддържа,че е извършила дисциплинарни нарушения-27.05.,28.05.2021 год. и 03.06.2021 год.
Работникът или служителят е длъжен да спазва трудовата дисциплиначл.186 КТ.Задълженията на работникът са посочени в чл.126 КТ.,а видовете нарушения на трудовата дисциплина,но не изчерпателно изброени,са посочени в нормата на чл.187,ал.1 КТ.Нарушение на трудовата дисциплина е и неизпълнение на задължение по длъжностна характеристика на работникът или служителят. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 2 от КТ нарушение на трудовата дисциплина представлява и уронване на доброто име на предприятието. Това е деяние, с което работникът или служителят може да 4 създаде у трети лица неблагоприятна представа за предприятието, като дали такава представа е създадена или не, е без значение за наличието на това нарушение, тъй като то е формално и при него не е необходимо да има някакъв неблагоприятен резултат. Не е от значение и формата на вината при извършването на такова нарушение на трудовата дисциплина и такова ще бъде налице, когато същото уронва доверието на трети лица и работодателят се злепоставя пред тях.
При дисциплинарно нарушение на работникът или служителят се налагат предвидените в чл.188 КТ дисциплинарни наказания,при спазване на сроковете за налагане на наказанията,определени в чл.194 КТ и на процедурата-чл.193 и 195 от КТ.
Правото на дисциплинарно наказване принадлежи единствено на субекта на дисциплинарната власт. При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина той има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. Сроковете за налагане на наказанията са два двумесечен от откриването на нарушението и едногодишен от извършването му. Съотношението между двата срока е следното - ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок. Ако е изтекъл 1-годишният срок от извършването, то той поглъща 2-месечния срок от откриване на нарушението. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение,като в този смисъл е например р. по гр. д. № 918/12 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. № 1036/11 г. на четвърто г. о. на ВКС.
Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат.
Сроковете, които пораждат, променят или погасяват материалното 5 субективно право, което е предмет на делото, съдът не може да прилага служебно, защото съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. За това,че съдът не следи служебно за спазване на срока по чл. 194, ал. 1 КТ е прието, по реда на чл. 290 ГПК, и в решение № 297/03.10.2014 г. по гр. д. № 7528/2013 г., IV г. о., ВКС.
В казуса е налице твърдение на ищцата,че сроковете за налагане на дисциплинарното наказание са преклудирани,но същата ги обвързва с датите,за които се твърди в атакуваната заповед,че са осъществени дисциплинарните нарушения.Както бе посочено релевантен момент е не датата на нарушението ,а тази на узнаването му от субекта на дисциплинарна власт,т.е от управителя на ответното дружество, а доказателства за това сочат,че действително същият е имал възможността за узнае за случилото се на 27.05.,28.05. и 03.06.2021 год.,едва с получаването на писмо изх.№ ОК613/02.07.2021 год./л.58-59/ от изпълнителният директор на „Български ВиК холдинг“,входирано в деловодството на ответното сдружество под № 571/02.07.2021 год.,атакуваната заповед е издадена на 27.08.2021 год.,при което срокът за налагане на наказанието е спазен.
Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина за което законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание.Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага,като законът задължава работодателя преди налагане на наказанието да изиска обяснения от нарушителя, а при определяне на наказанието да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено както и поведението на работника и служителя.Наказващият орган е наложил дисципинарно наказание от вида на посочените в чл.188 КТ в писмена форма,има доказателства за това ,че преди налагането на наказанието е изискал от ищцата писмени обяснения.Заповедта е в достатъчна степен мотивирана по начин ищцата да разбере в какво се състоят нарушенията.
Разпечатката съдържа 24 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/337a880c-c53e-43bf-b78f-766e02667286