Решение № 260322 от 09.05.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

VІ-9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА при секретаря Славка Димитрова, като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 860 по описа за 2017 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

С Решение № 260510/08.12.2020 г. постановено по настоящото дело, СГС, VІ-9 състав е признал за установено по иска на „Х.С.“ С.Р.Л. регистрирано съгласно законодателството на Румъния, с № J29/655/2006 в Румънския търговски регистър, с адрес Румъния, гр. Плоещ, ул. „******, представлявано от А.М., чрез Адвокатско дружество „К.и съдружници“, представлявано от управляващия съдружник Я.Н.К., чрез адв. Е.Е., със съдебен адрес:*** против ,,А.Е.С.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.Д.В., чрез адв.

Г.М., със съдебен адрес:***, вътрешна сграда, ет. 3, с правно основание чл.422 от ГПК във вp. с чл.415 ГПК във вр. с чл. 625- 627 от ГПК, че „А.Е.С.”

ООД дължи на „Х.С.“

С.Р.Л. сумата в размер общо на 43 874,60 евро, от която: 33 880 евро, представляваща остатък от дължимата главница по чл. 4.2.б (в) от Договор за доставка на оборудване № HGS1067/28.05.2015 г.; както и сумата от 9 994,60 евро – неустойка за забава по 5.13 от същия, и за които суми е издадена Европейска заповед за плащане на 5.10.2016 г. по т.д. № 1544/ 2016 г. по описа на СГС, TO, VI 17 състав, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 47 024. 60 евро като неоснователен.

Със същия акт, съдът е прекратил производството по предявените от „Х.С.“ С.Р.Л. против ,,А.Е.С.” ООД, ЕИК ******, иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, представляващ претенция за неустойка за забавено плащане по чл. 5.13 от договора, считано от 24.02.2016 г. до окончателното плащане на главницата, съединен с искане за присъждане на законна лихва за забава върху дължимата договорна неустойка, считано от 24.02.2016 г. до окончателното плащане на сумата, както и съединения с тях при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху всички дължими суми, считано от 24.02.2016 г. до окончателното плащане на задълженията, като недопустими.

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1480/07.06.2021 г.,

САС, ТО – 4 състав по в.т.д. № 1333/2021 г. е потвърдил определението на СГС, V-9 състав, представляващо част от решението, постановено на 08.12.2020г. по т.д. 860/2017г., с което производството е прекратено по отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, представляващ претенция за неустойка за забавено плащане по чл. 5.13 от договора, считано от 24.02.2016 г. до окончателното плащане на главницата, съединен кумулативно с иск за присъждане на законна лихва за забава върху дължимата договорна неустойка, считано от 24.02.2016 г. до окончателното плащане на сумата.

С горепосочения акт, въззивната инстанция е ОТМЕНИЛА определението на СГС, V-9 състав, представляващо част от решението, постановено на 08.12.2020 г. по т.д. 860/2017 г., с което производството е прекратено по отношение на евентуално съединения осъдителен иск с правно основние чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху дължимите суми по ЕЗП, считано от 24.02.2016 г. до окончателното плащане на задълженията. Делото е върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на решение по същество.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Настоящото решение следва да се счита неразделна част от Решение № 260510/08.12.2020 г. Поради това съдът препраща като цяло и преповтаря фактическата страна, установена с това решение, тъй като в хода на процеса са събирани доказателства за всички искове. По повод на конкретните доводи на страните, касаещи исковете, предмет на произнасяне в рамките на настоящото решение, няма събрани нови доказателства.

Предвид горното и съобразно указаното от САС, настоящата съдебна инстанция приема следното:

По своята същност обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва

(чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) има характер на законна неустойка, тъй като вредите се предполагат, а размерът е определен от законодателя. Нормата на чл.

86, ал. 1 от ЗЗД има диспозитивен характер и страните по договора са свободни да уговарят заместване на мораторната лихва с мораторна неустойка и да определят нейния размер в съответствие с въведения в чл. 9 от ЗЗД принцип на свободата на договаряне. Когато страните са договорили неустойка за забавено плащане вместо предвидената от закона лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение кредиторът има право да претендира само неустойката, а на основание чл.

92, ал. 1, изр. второ от ЗЗД обезщетение и за по-големи вреди, като това обезщетение не може да бъде съизмерено с размера на законната лихва, тъй като с клаузата за неустойка в договора съконтрахентите дерогират разпоредбата на чл. 86, ал.

1 от ЗЗД.

Законната лихва се дължи само, ако страните не са предвидили друга, защото в противен случай това би представлявало едностранно изменение на сключения договор, съдържащ изрична уговорка за отклонение от правилото на чл. 86, ал.

1 ЗЗД ( в този смисъл е Решение № 65/2012 г. по т. дело № 333/2011 г. на ВКС).

В случая, видно от текста на чл. 4.2,б.(в) от процесния договор е налице уговорена от страните неустоечна клауза за забавено плащане на признатата с основното решение главница. Предвид това и в съответствие с изложеното по-горе, съдът приема искът за присъждане на законна лихва върху сумата от 33 880 евро за неоснователен.

За основателна съдът намира, претенцията по чл. 86 от ЗЗД върху признатите в настоящото производство неустойки. Налице е установен дълг макар под формата на неустойка. Факт е, че същата е предвидена в самия договор и съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена. Нейното неплащане обаче се явява неизпълнение на парично задължението по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД и поражда санкция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва.

Санкционният характер на неустойката не препятства приложимостта на цитираната норма, тъй като задължението за неустойка е самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява. В конкретния случая - задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД възниква от неизпълнението на породеното и неизпълнено задължение за неустойка.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х.С.“ С.Р.Л. регистрирано съгласно законодателството на Румъния, с № J29/655/2006 в Румънския търговски регистър, с адрес Румъния, гр. Плоещ, ул. „******, представлявано от А.М., чрез Адвокатско дружество „К.и съдружници“, представлявано от управляващия съдружник Я.Н.К., чрез адв. Е.Е., със съдебен адрес:*** против ,,А.Е.С.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.Д.В., чрез адв Г.М., със съдебен адрес:***, вътрешна сграда, ет. 3, иск с правно основние чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху главницата от 33 880 евро (тридесет и три хиляди осемстотин и осемдесет), считано от 24.02.2016 г. до окончателното плащане на задълженията, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ,,А.Е.С.”

ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.Д.В., чрез адв Г.М., със съдебен адрес:***, вътрешна сграда, ет. * да заплати на

„Х.С.“ С.Р.Л. регистрирано съгласно законодателството на Румъния, с № J29/655/2006 в Румънския търговски регистър, с адрес Румъния, гр. Плоещ, ул. „******, представлявано от А.М., чрез Адвокатско дружество „К.и съдружници“, представлявано от управляващия съдружник Я.Н.К., чрез адв. Е.Е., със съдебен адрес:***, на основание чл. 86 от 33Д, законната лихва за забава върху сумата общо в размер на 9 994,60 евро (девет хиляди девестотин деветдесет и четири евро и 0,60 цента), считано от 24.02.2016 г. до окончателното плащане на задълженията.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ Е НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ РЕШЕНИЕ № 260510/08.12.2020 г. на СГС, VІ-9 състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: