Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 701 от 12.10.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 4345/2026
Вид
Решение № 701
Подписан
12.10.2026
Състав
ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр. Перник, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20261720104345 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от ТЗ и чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл.

92 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг против М. Р. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул. ***** №*.

Ищецът твърди, че между него и ответника са сключени, както следва: договор за мобилни услуги, с предпочетен номер ************* от 30.05.2018 г., договор за мобилни услуги, с предпочетен номер ************ от 10.09.2011 г. както и всички допълнителни споразумения към тях, както и договор за лизинг от 14.05.2022 година за ******* **** * ** ***** ****, с вноска 19.99 лева, договор за лизинг за базови аксесоари от 14.05.2022 година, с вноска 3.72 лева, договор за лизинг от 13.08.2022 година за ******* **** * ** ****** *****, с вноска 19.99 лева и договор за лизинг за базови аксесоари от 13.08.2022 година с вноска 3.12 лева, всички обединени в клиентски номер *********.

Излага, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те са прекратени както следва: на 16.02.2024 г. поради неизпълнение на задължения по тях неплащане в срок на дължими суми и/или прехвърляне на услугите по тях към друг мобилен оператор преди минимално уговорения срок, като основанието за прекратяването за договорите за лизинг е чл. 11, ал. 1 от общите условия на договор за лизинг, а за договорите 1 за мобилни услуги - т. 196 от Общите условия и за договора за услуга Йеттел ТВ - чл. 4 от приложимите Общи условия.

Ищецът излага, че за предсрочното прекратяване на договорите на основание т. 9 или т. 11 от същите и раздел III или раздел IV от допълнителните споразумения се дължат неустойки.

За дължимите суми към момента на прекратяване на договорите, ищецът твърди, че е издал обща фактура към клиентския номер на ответника - ********* .

Поддържа, че задълженията на ищеца към него са в общ размер на 136.70 евро, от които:

107.26 евро главница за период 10.02.2024 г. - 09.03.2024 г. – 30.66 евро дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 14.05.2022 година ******* **** * ** ***** ****, 5.71 евро дължими лизингови вноски по договор за лизинг за базови аксесоари от 14.05.2022 година, 61.32 евро дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 13.08.2022 година за ******* **** * ** ****** *****, 9.57 евро дължими лизингови вноски по договор за лизинг за базови аксесоари от 13.08.2022 година; 29.44 евро неустойки, дължими за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 30.05.2018 г., както и всички допълнителни споразумения към него, обединени в клиентски номер *********;

Искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:

- 107.26 евро главница за период 10.02.2024 г. - 09.03.2024 г. – 30.66 евро, дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 14.05.2022 година ******* **** * ** ***** ****, 5,71 евро дължими лизингови вноски по договор за лизинг за базови аксесоари от 14.05.2022 година, 61.32 евро дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 13.08.2022 година за ******* **** * ** ****** *****, 9.57 евро дължими лизингови вноски по договор за лизинг за базови аксесоари от 13.08.2022 година;

- 29.44 евро неустойки, дължими за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 30.05.2018 г., както и всички допълнителни споразумения към него, обединени в клиентски номер *********;

- законната лихва върху главницата от 107.26 евро, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане, за които вземания е издадена ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2355/2026 г. по описа на Районен съд – Перник.

Заявена е претенция за присъждане на направените съдебни разноски в заповедното и в исковото производство.

Исковата молба е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът заявява, че признава изцяло предявения иск. Твърди, че е имал желание да заплати дължимата сума, но това и е било отказано в офисите на ответника. Сочи, че служителите в тях са и предоставили банкова сметка, по която да преведе сумите, но без да и дадат данни за титуляра, поради което тя не е успяла да извърши плащането.

Искането към съда е да не дава ход на делото и да предостави възможност на страните за доброволно уреждане на спора, както и да укаже на ищеца да посочи банкова сметка за 2 извършване на плащанията.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не е изпратил представител. С писмена молба е заявил, че поддържа иска. Оспорва отговора на ответника. Искането към съда е да уважи исковата претенция и да присъди направените разноски в исковото и в заповедното производство.

В съдебно заседание, ответникът оспорва иска. Твърди, че на 12.06.2026 г. е заплатил всички задължения, които са предмет на делото. Моли претенцията да се отхвърли като неоснователна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното:

На 06.03.2026 г. ищецът е подал срещу ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа, на което е образувано ЧГД № 2355/2026 г. по описа на Районен съд - Перник. Заявлението е уважено изцяло и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 107,26 евро, представляваща главница за дължими за лизингови вноски за период 10.02.2024 09.03.2024 година по: договор за лизинг от 14.05.2022 година за ******* **** * ** ***** **** с вноска 10.07 евро; договор за лизинг за базови аксесоари от 14.05.2022 година с вноска 1.87 евро; договор за лизинг от 13.08.2022 година за ******* **** * ** ****** ***** с вноска 10.07 евро и договор за лизинг за базови аксесоари от 13.8.2022 година с вноска 1.57 евр, ведно със законната лихва за период от 06.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 29,44 евро, представляваща неустойка, дължима за предсрочно прекратяване на услуги по: договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 30.05.2018 г., както и всички допълнителни споразумения към него, обединени в клиентски номер *********, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 евро и 245,42 евро.

Заповедта е връчена на длъжника на 18.03.2026 г. и срещу нея ответникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК в срока по ал. 2 на същата разпоредба.

Със съобщение, връчено на 18.03.2016 г. съдът е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщаването да предяви иск за установяване на вземането си.

Настоящият иск е предявен на 16.04.2026 г.

В хода на заповедното производство са представени договор за лизинг от 14.05.2022 година за ******* **** * ** ***** ****, договор за лизинг за базови аксесоари от 14.05.2022 година, договор за лизинг от 13.08.2022 година за ******* **** * ** ****** ***** и договор за лизинг за базови аксесоари от 13.8.2022 година; договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 30.05.2018 г., както и всички допълнителни споразумения към него, от които е видно, че страните са били в облигационни отношения по повод предоставяне на мобилни услуги и ползване на мобилни апарати и аксесоари по договор на лизинг.

3

Представена е и фактура № **********/10.03.2024 г., от която е видно, че по клиентски номер на ответника са начислени задължения за лизингови вноски в общ размер на 107.26 евро и неустойки за прекратяване на договори в размер на общо 231.11 евро.

Представените от ищеца писмени доказателства не са оспорени от ответника. Той не оспорва дължимостта на претендираните суми – 107.26 евро – неплатени лизингови вноски и 29.44 евро – неустойки за предсрочно прекратяване на договора. Затова и с оглед приетите доказателства, съдът приема, че по силата на сключените и прекратени договори между страните ответникът е имал задължения към ищеца, така както са претендирани.

Спорен между страните е въпросът за погасяването им с плащане.

В съдебно заседание ответникът е представил платежно нареждане, от което се установява, че на 12.06.2026 г./след образуване на настоящото исково производство/ по посочена от ищеца в заповедното производство банкова сметка, разкрита на името на последния, е заплатил сумата от общо 180.00 евро. При плащането не е посочено кои вземания се погасяват с него.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Искът е за установяване дължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2355/2026 г. по описа на Районен съд - Перник, срещу която е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Спазен е преклузивният срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Предвид изложеното искът е процесуално допустим.

Разгледан по същество е неоснователен.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, уредени в чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието на договори за предоставяне на мобилни услуги и лизингови договори, изпълнението на своите задължения по тях и вида и размера на задълженията на ответника, както и наличието на соченото основание за прекратяването им и вида и размера на дължимата неустойка.

Въз основа на представените по делото договори съдът приема че между страните са сключени твърдените договори за доставка на мобилни услуги и за предоставяне за ползване на мобилни устройства и базови аксесоари срещу заплащане на лизингова цена.

Едната от страните по договорите - продавачът на мобилни услуги, респективно лизингодателят, е търговец и договорните отношения са свързани с упражняването от него занятие. Затова процесните договори са търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ.

Те са сключени при предварително установени от ищеца общи условия, които са приети от ответника, поради което на основание чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ го обвързват.

В договорите за лизинг е удостоверено, предаването на лизинговите вещи на ответника, за което същият е положил подпис, който не е оспорил в настоящото производство.

Следователно ищецът, в качеството си на лизингодател е изпълнил задължението си за предаване на вещите на лизингополучателя.

4

Не се спори между страните, че договорите са прекратени по инициатива на потребителя преди изтичане на уговорения срок, поради което е дължима договорна неустойка в претендирания размер от 29.44 евро.

С представеното от ответника платежно нареждане от 12.06.2026 г. по безспорен начин е установено, че той е заплатил по сметка на ищеца, посочена в заповедното производство сумата от 180 евро.

При доказателствена тежест на ищеца, той не е навел твърдение и не е представил доказателства отвтетникът да има към него друго вземане, освен процесното. Затова съдът приема, че приетото писмено доказателство установява плащане за погасяване на задължението, предмет на делото. Последното включва главница, законна лихва върху нея и неустойка.

Изчислена служебно от съда, законната лихва за спорния период – от датата на подаване на заявлението – 03.06.2026 г. до окончателното плащане – 12.06.2026 г., е в размер на 3.02 евро. Общият размер на цялото вземане – главница, законна лихва и неустойка е 139.72 евро.

Предвид горното, съдът приема, че със заплатената от ответника сума е погасено цялото вземане, предмет на делото. Затова искът следва да бъде отхвърлен, като погасен с плащане.