Определение № 433 от 01.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 433 гр. Варна, 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20253100600983 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243 и сл. от НПК и е образувано по жалба на адв. П.В., в качеството му на повереник на Д. Д.- пострадал по д.п.

№ 156 /2019г по описа на четвърто РУ МВР Варна. Атакува се определение №844 от 02.06.2025г на РС Варна по ЧНД № 2135/25 г ХХІІ състав, с което е изменено постановление на прокурор при РП гр.Варна за спиране, като е потвърдено прекратяване на наказателното производство по цитираното досъдебно производство.

След като се запозна с делото, настоящият състав установи:

Наказателното производство по д.п. № 156 /2019г по описа на четвърто РУ МВР Варна е образувано с първото действие по разследване срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. По делото няма привлечени лица в качеството им на обвиняеми. С постановление от 28.04.2025г. прокурор от РП гр.Варна е спрял наказателното производството по делото на основание чл.244, ал.1, т.1 вр с чл.25, ал.1, т.6 чл.244, ал.3 и ал.5 от НПК, като е приел, че:

- алтернативно – едно от деянието не е извършено или ако е извършено, то същото не съставлява престъпление с оглед разпоредбата на чл.12,ал.1 и чл.9 НК

- налице е деяние, което не е престъпление по чл.144,ал.3 НК поради което се дава възможност на жалбоподателят в срока по чл.81НПК да подаде частна тъжба до компетентния съд.

Това постановление е било обжалвано по реда на чл.244 НПК С обжалваното определение на ВРС е разгледана жалбата на повереника срещу посоченото по горе постановление, като съдът е приел, че правилно и 1 законосъобразно наказателното производство е било прекратено, тъй като деянието по чл.129 НК, ако хипотетично е извършено то същото е в условията на неизбежна отбрана.

В жалбата срещу определението на ВРС по същество се излагат обстойни доводи доводи, както по отношения на фактическа обстановка различна от възприетата на прокурора, така и по отношение на приложимия материален закон.

Жалбата е подадена от провоимащо лице по смисъла на чл.243,ал.4 от НПК поради правните изводи на ВРС, че прокурора е издал постановление за прекратяване на наказателното производство за деяние, което би могло да бъде подведено като такова от общ характер, а именно по чл.129 НК.

С оглед изложеното определението на ВРС е незаконосъобразно и предполагаща отмяна, а жалбата уважена с оглед необосноваността на прокурорския акт.

Следва да се припомни още веднъж, че производството по чл. 243, ал.4 и сл. от НПК има за цел осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на актовете на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство на досъдебната фаза. Съдът, без да нарушава установените с Решение № 1 от 1999г. на Конституционния съд на РБ предели на съдебен контрол следва да провери извършено ли е пълно, всестранно и безпристрастно разследване, установена ли е правилно фактическата обстановка по делото и по – нататък извършени ли са всички последващи процесуални действия, които са включени в правомощията на прокурора.

Следва да се има предвид, че чрез съдебния контрол не могат да бъдат дерогирани и замествани от съдебните органи конституционните правомощия на прокурора да решава кого и дали да привлече към наказателна отговорност лице, и за какво престъпление. В случая са извършени почти всички относими към предмета на доказване процесуално – следствени действия. В атакуваното постановление, за разлика от акта на ВРС има изложена възприета фактическа обстановка, на липсва правен анализ в степен достатъчна да се разбере коя всъщност е причината делото да „продължи“ в случай, че пострадалото лице желае не за престъпление от общ характер, а за такъв от частен. Трябва да се подчертае, че прокурорският акт не съдържа диспозитив, с което наказателното производство се прекратява и е прието, че е налице основания за спиране на делото защото извършеното съставлява престъпление от частен характер и се преследва по тъжба на 2 пострадалото лице. В противоречие на посоченото ВРС е приел, че наказателното преследване за престъпление по чл.129 НК е прекратено и с бланкетни фрази е потвърдил този юридически факт. От мотивите на прокурора можем бегло да се ориентираме, че след възникнал конфликт между пострадалия Д. Д. от една страна и св. Я.В. и Венелин Александров Иванов от друга страна, Д. е паднал на земята и при удар в подлежащата повърхност е получил фрактура на горния край на тибията, което атруднява движението на долния ляв крайник за период от около 3,5 – 4 месеца. Впрочем посочените медико биологични признаци прокурорът е спестил, задоволявайки се да посочи, че фрактурата представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. В разсъжденията си прокурора е отбелязал, алтернативно, че пострадалия е паднал сам или пък ако се приеме, че е налице деяние – бутане, с което е поставено начало на причинноследствена връзка с настъпилата фрактура, то същото е извършено при условията на чл.12,ал.1 от НК. За да се поддържа последната теза е възприето за доказано, че Д. е осъществил непосредствено и противоправно нападение над личността на Я.В.- бутнал му с ръце главата , скъсал му ризата и го държал за ръце. От доказателствата по делото се установява, безспорно, че Д. е направил телодвижение към лицето на Велинов за да му махне очилата и то след като е бил заплашван с убийство - на него и семейството му. Заканата, прокурора я възприема като доказан факт, като изключва обаче нейния характер да е могъл да предизвика основателен страх от осъществяване, за което ще стане реч и по –долу. Отсъстват разсъждения кой и с какви действия е поставил началото на нападението и най-важното прекратено ли е същото и кога. Пропуснати са важни юридически разсъждения въз основа на задължителната съдебна практика за неизбежната отбрана ,включващи изводи относно – ако е налице неизбежнна отбрана , налице ли е нейното превишаване, възможно ли е да е налице мнима неизбежна отбрана и до какви правни последствия се стига в тези случаи. А всички те са важни за да бъде акта на прокурора обоснован, тъй като деянието с причинен резулатат средна телесна повреда извършено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана или пък такова по непредпазливост имат своите особености според разпоредбата на чл.161 НК и само едното от тях е от частен характер. При възникналата хипотеза въззивния съд е в невъзможност да проследи аналитичната част на доказателствения процес, проверката на доказателствата 3 и относимост към предмета на доказване. Дали правните изводи са погрешни или правилни може да бъде определено, само ако такива са изложени в пълнота въз основа на възприетите от прокурора, респективно от контролирания съд факти. Подобно е положението и по отношение на деянието подведено от прокурора по чл.144,ал.3 НК, за което е направено извод, че е несъставомерно, без да е посочено за какво деяние пострадалия има правото да ангажира съда, тъй като същото е от частен характер.

Първоинстанционният съд н е е констатирал посочените по горе нарушения на процесуалния и материалния закон и вместо да изведе незаконосъобразност на прокурорския акт, го е изменил като е потвърдил прекратяването на наказателното производство без да си даде сметка, че това е свръх петитум и има за последствия да лиши Д. Д. от възможността да си осъществи правата и по посочения от прокурора ред.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ №844 от 02.06.2025г на РС Варна по ЧНД № 2135/25 г ХХІІ състав.

ОТМЕНЯ Постановление от 28.04.2025г.на прокурор от РП гр.Варна, с което е спряно наказателното производството по д.п. № 156 /2019г по описа на четвърто РУ МВР Варна на основание чл.244, ал.1, т.1 вр с чл.25, ал.1, т.6 чл.244, ал.3 и ал.5 от НПК,

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на жалбоподателя, а делото да се върне на ВРП.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и на протестиране.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5