Решение № 627 от 30.04.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. Велико Търново, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20244110103727 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове , имащи за предмет претендирани вземания , произтичащи от договор за потребителски кредит , чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл.9, чл.10а, ал.1 от ЗПК, чл.9 , чл.79, ал.1, вр. с чл.240, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът *** , със седалище и адрес на управление : гр.***, с ЕК ********* чрез пълномощника си юрисконсулт И. Т., твърди, че на 14.02.2022 г. е сключил с ответника Г. И. К., с ЕГН: **********, от гр.*** договор за потребителски кредит № ***********, по силата на който му е предоставил в заем сумата 2000 лева за срок от 24 месеца , с размер на месечните погасителни вноски : 123,46 лева ; годишен процент на разходите : 48.15 % ; годишен лихвен процент : 41.00 %; лихвен процент на ден : 0,11 % и общо дължима сума по кредита 2962,95 лева.

Закупил е и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“/ предвидени в т.15.1 от ОУ към договора за потребителски кредит /, за които е поел задължение да заплати възнаграждение , разсрочено на вноски / по 79,17 лева/ в обхвата на погасителния план, съответно в размер на 700 лева и 1200 лева.

Първата услуга, от която се е възползвал , му е осигурила възможността преимуществено разглеждане на искането за отпускане на кредита от кредитора, а втората , от която не се е възползвал, му е предоставила правото да променя погасителния план чрез отлагане на определен брой погасителни вноски /т.15.2.1 от ОУ/ , намаляване на определен брой погасителни вноски / т.15.2.2 от ОУ/ и смяна на падежната им дата / т.15.2.3/.

Не е заплатил стойността на двете предоставени му услуги , както и сумата 962,95 лева, представляваща договорно възнаграждение / годишна лихва , изчислено/ изчислена съгласно начина , предвиден в т.4.2 на ОУ, дължимо за периода от 25.03.2022 г. до 25.02.2024 г.

Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение , с което да осъди ответника да му заплати тези суми , заедно със сумата от 641,24 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях за периода от 26.03.2022 г. до 25.02.2024 г. , сумата от 301,87 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях за периода от 25.02.2024 г. до 27.11.2024 г. / датата на подаване на исковата молба, както и от датата на подаване на исковата молба до окончателното им погасяване.

1

Претендира присъждане на направените по производството разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. поддържа писмено исковете.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е изразил в по-късен момент становище по делото.

Съдът като прецени събраните доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Сключеният между страните договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК , съдържанието му / клаузи , условия , посочени в исковата молба/ и предоставените на ответника в заем за потребление парични средства са безспорни и писмено документирани юридически факти.

Претендираното договорно възнаграждение в размер на 962,95 лева е всъщност цената на потреблението на парите , уговорена и дължима заради предоставената му възможност за това в рамките на погасителния срок/ сбор на посочените в погасителния план лихвени части от месечните вноски/ , която законът нарича лихва / в случая годишна , чийто процент е определен за целия срок на кредита в размер на 41 % и в размер на 0,11 % на ден- т.4.1, т.4.2 от ОУ , раздел VI на договора/- чл.240, ал.2 от ЗЗД , чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК.

Доколкото ответникът не възразява и доказва , че вземането е погасено изцяло или частично чрез плащане или по друг облигационен способ, то подлежи на присъждане в неговата цялост .

В деня /26-то число на всеки месец/, следващ този на падежа/ 25-то число на всеки месец/ на всяка вноска, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва/ неправилно търсено съвкупно с обезщетението за забава върху претендираните възнаграждения за предоставени допълнителни услуги за периода от 26.03.2022 г. до 27.11.2024 г./ - чл. 86, ал.1, вр. с чл. 84, ал.1, изр.1-во от ЗЗД.

Общият размер на това аксесорно/ добавъчно, вторично , обусловено/ вземане за периода от 26.03.2022 г. до 26.02.2024 г. , изчислено поотделно върху всяка от лихвените вноски , възлиза на сумата от 146,06 лева , а за времето от 27.02.2024 г. до 27.11.2024 г. изчислено върху цялата сума от 962,95 лева , възлиза на 100,80 лева - или общо 246,86 лева.

Уговорките за предоставяне / „закупуване“/ на разглежданите два вида допълнителни услуги са по начало допустими, т.е. позволени от закона, стига да не накърняват добрите нрави и в частност да не нарушават изискването да не се стига до увреждане на потребителя , за добросъвестност и да не водят до значително неравновесие между правата и задълженията му и тези на търговеца –доставчик, произтичащи от конкретните уговорки – чл. 10а, ал.1 , чл.19, ал.3, т.2, чл.24 от ЗПК, вр. с чл.143 от ЗЗП, чл.26, ал.1, пр.3-то , чл.9 от ЗЗД.

Според текста на договора, възнаграждението за поисканата и закупена незадължителна услуга / има се предвид „Фаст“ и „Флекси“/става изискуемо с подписването му , но се разсрочва за неговия срок на равни месечни вноски към тези за погасяване на кредита.

Двата вида услуги / чието съдържание като възможности е посочено по-горе и нарочно обяснено в получената от ответника писмена преддоговорна информация / са включени с отбелязването „да“ в писменото искане за отпускане на кредита / вж. копието му на л.8 от делото/.

Изискуемостта на възнаграждението за услугата „Фаст“, обаче би настъпила в момента на сключване на договора, само ако ишецът- кредитор е изпълнил собственото си насрещно задължение да разгледа с предимство / преди други лица, поискали кредит, но без да са поискали предоставянето на същата услуга / искането на ответника за отпускане на кредита.

Доказателства за такова изпълнение не е посочил и представил , поради което само по тази причина искът подлежи на отхвърляне.

Ако не е имало други лица, желаещи да получат кредит към момента на постъпване на искането на ответника , т.е. ситуация на конкуриращи се „бързащи“ кредитоискатели, тогава е правно логически очевидно, че въпросната поискана услуга ще е безпредметна / лишена от нужда да се изпълнява / предоставя и следователно няма основание да възниква предвиденото вземане за възнаграждение. Да се приеме противното, би значело да се погази грубо принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване и то настъпило в полза 2 на икономически по- силната страна по договора.

На отхвърляне подлежи и иска за заплащане на възнаграждение за неползваната услуга „Флекси“.

Щом по общо правило възнаграждението за дадена услуга се заплаща, когато е поискана и действително предоставена , а не предварително срещу хипотетичната възможност да бъде предоставена / аргумент от чл.266, ал.1 ЗЗД/, а при потребителското кредитиране, всяка клауза , налагаща на клиента потребител да заплаща възнаграждение за допълнителна услуга /като цена на закупено евентуално упражнимо право / срещу въпросната възможност , без оглед на обстоятелството дали е реално предоставена, би била неравноправна и като такава нищожна на основание чл. 143, ал.2, т. 15, т.20 , вр. с ал.1 , вр. с чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, то такава е и конкретната уговорка .

Изводът следва от положението , че вменява на ответника да започне да плаща възнаграждение без насреща нищо да получава и така се допуска да се стигне не просто до вредно за същия значително неравновесие в правата и задълженията на страните/ неравновесие има , когато и двете страни извличат ползи , но ползата на едната страна далеч и неприемливо надхвърля тази на другата /, а до чиста проба неоправдано / и затова нарушаващо изискването за добросъвестност/ обогатяване на ищеца, освен правомерната облага, изразена в получаването на лихва .

Доколкото няма доказателства , че въпросната клауза относно безусловния момент на настъпване на изискуемостта на възнаграждението, не предполагаемо/ щом ответникът е подписал договорния документ и документа за преддоговорна информация /, а действително е уговорена индивидуално , т.е текстът й да не е бил изготвен предварително от ищеца / което би било невероятно с оглед масовата обичайна практика /и първият е имал възможност да преговаря и да влияе върху съдържанието й, то неравноправният й характер не може да бъде отречен – чл. 146, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЗП.

По изложените съображения на отхвърляне подлежи и иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните вземания за допълнителни услуги.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, възлизащи на сумата 79, 46 лева.

Тъй-като ищецът е юридическо лице , защитавано от юрисконсулт и частично спечелила делото страна , има право на присъждане на адвокатско възнаграждение- чл.78, ал.8 от ГПК . Съдът го определя по реда на чл.37 от ЗПП в размер на 100 лева.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. И. К., с ЕГН: **********, от гр.*** да заплати на *** , със седалище и адрес на управление : гр.***, с ЕИК ********* 1/ сумата от 962,95 лева, представляваща произтичащо от договор за потребителски кредит № ***********/14.02.2022 г. вземане за възнаграждение с характер на годишна лихва за периода от 25.03.2022 г. до 25.02.2024 г. ; 2/ сумата от 246,86 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.03.2022 г. до 26.02.2024 г. , изчислено поотделно върху всяка от лихвените вноски / 146,06 лева/ и за периода от 27.02.2024 г. до 27.11.2024 г. изчислено върху цялата сума от 962,95 лева/ 100,80 лева/ , заедно с обезщетение за забава върху сумата от 962,95 лева от 27.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове за заплащане на възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ за сумите от 700 лева и от 1200 лева, както и исковете за 3 обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях за периода от 26.03.2022 г. до 27.11.2024 г. и върху възнаграждението с характер на годишна лихва- за разликата от 246,86 лева до размера , който се получава за същия период като част от общата претенция от 943,11 лева/ обединяваща обезщетенията за забава върху всички главни парични задължения / – като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК Г. И. К., с ЕГН: **********, от гр.*** да заплати на *** , със седалище и адрес на управление : гр.***, с ЕИК ********* сумата от 79,46 лева , представляваща направени по производството разноски съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 100 лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение .

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________

4