Решение № 780 от 22.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 780 гр. Пловдив, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20235330115729 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Д. В., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от пълномощника адв.Е. И., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградко шосе“, № 115Е, ет.5, представлявано от Н. П. П. и пълномощника адв.Х. М. Г..

В исковата молба се твърди, че на 20.04.20222г. е сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1300,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05%, годишен процент на разходите - 47,93%. Сочи се, че съгласно чл.5 от договора, договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговаряш, на условията на договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер па най-малко 7 пъти размерът па минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. Излага се, че в случай па неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията по чл.5 от договора, същият дължал неустойка по чл. 11 на кредитора в размер ма 1169,20 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка. Ищецът бил усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания за неустойка. Според В. неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне па банкова гаранция било загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни 1 неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора щели да настъпят единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество. Релевира се, че неустойката в размер на 1169,20 лева била загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция , тъй като тя била 100% от заетата сума в размер на 1300 лева, без да зависела от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Отделно от това се излага, че било предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски, което водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Твърди се в исковата молба, че недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция била поставила към него неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.19, ал.4 от ЗПК, като неустойката била договорена в нарушение на изискванията за добросъвестността и била излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Неустойката по спорния договор имала санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечаване на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаряло на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречало на принципа на добросъвестността, тъй като целяло да създаде предпоставки за начисляването на неустойката. Заявява се от ищеца, че кумулирането на неустойката към погасителните вноски, водело до скрито оскъпявне на кредита и по същество била добавка към възнаградителната лихва на търговеца и го обогатявала неоснователно. Отправя се искане да се прогласи нищожността па клаузата на чл.11 от договора за кредит от 20.04.2022г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, аз. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките па чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

При проведеното открито съдебно заседание ищецът и пълномощникът не се явяват, но е постъпила молба, с която се поддържа исковата молба, отправя се искане за уважаване на исковата претенция и се претендират разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът „Сити Кеш “ ООД, чрез пълномощника адв.Х. М., е представил отговор на исковата молба, с който се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция поради нередовност, недопустимост и неоснователност. Според ответника били неоснователни претенциите на ищеца за обявяване недействителността на договорената между страните неустойка, поради изброените в исковата молба причини измежду които: противоречие с добрите нрави; заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно размера на годишния процент на разходите (ГПР), както и поради противоречие с начина на изчисляването му по чл. 11, т. 10 от същия закон.

Релевира се, че уговорената неустойка не можела да бъде включена в ГПР по предвидения кредит, предвид нормативната уредба, която уреждала нейните компоненти, като противното би било в нарушение на закона. Излага се, че процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, включително и да предложи различни формулировки. Отделно от това кредитополучателят можел да се откаже от сключването на договора дори и след изтичане на тридневния срок за представяне на обезпечение в четиринадесет дневен срок без никакви отрицателни последици за него – заплащане на такси и обезщетения, а също така можел и да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или представяне на различно такова – например запис на заповед. Според 2 ответника от фактическата обстановка на казуса ставало ясно обаче, че ищецът изобщо нямал намерение да предоставя обезпечение - тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита бил целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като заведе в условията на злоупотреба с право неоснователен иск за недействителност на неустоечната клауза, като очевидно било, че същият договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.

12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Релевират се доводи, че нямало как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП, поради изброените по-горе причини, свързани с индивидуалното й договаряне и възможността кредитополучателят да можел да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването й, респективно върху цялостното й отпадане, а също така неустойката имала предварително определен начален и краен момент, както и била с фиксирани параметри за срока на договора. Твърди си, че кредиторът бил направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката по чл.11 от договора. Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се сторените в производството разноски.

При проведеното открито съдебно заседание ответникът не се представлява, но е постъпила молба от него, подадена чрез пълномощника адв.Х. М., с която се иска да бъде съединено настоящото дело за разглеждане в едно производство с гр.д.№ 15723/2023г. и 15724/2023г. Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция. Релевират се подробни съображения, че не следва да бъде присъждано на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 1300 лева, при следните условия: срок 8 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент - 40,05 % и годишен процент на разходите 47,93 %, при общ размер на всички плащания 1542,80 лева. Предвидена е в чл.11 от договора още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 1169,20 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска. Като писмено доказателство е представено копие от договора за паричен заем. Приобщено е в хода на проведеното съдебно дирене и Заключение на Съдебно счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира, тъй като намира за обосновано, компетентно изготвено и кореспондиращо с останалите приобщени по делото доказателства. От същото се установява, че с уговорената в чл.11 от договора неустойка от 1169,20 лева, оскъпяването на кредита за срока на договора било с 89,94 %, а с договорната лихва и неустойката оскъпяването на кредита за неговия срок бил със 108,61%. При съпоставката на неустойката от 1169,20 лева спрямо договорната лихва от 242,80 лева, превишаването на неустойка спрямо договорна лихва било 481,55 % или 4,8 пъти. От заключението става ясно, че общо платените суми по договора към дата 18.01.2024г. била в размер на 1710,00 лева, в т.ч. платена неустойка по договора за кредит за периода от 20.04.2022г. до 18.01.2024г. в размер на 893,77 лева, с оглед на което договорът за кредит бил със статус „не приключен“.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове 3 или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Ал.

5- та на чл. 19 разписва, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Съгласно чл.11 от договора, при непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 1 169, 20 лева. Разпоредбата на чл.5 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: едно или две физически лица- поръчители ( които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания съобразно чл. 9, ал. 2 от общите условия, при които ответникът предоставя кредитно финансиране ) или банкова гаранция. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл.11 и чл.5 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора.