Определение № 59 от 24.04.2023, Районен съд - Карлово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. К., 24.04.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Частно наказателно дело № 20235320200192 по описа за 2023 година

Установи следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.

С Постановление на Районна прокуратура П., ТО гр.К. от 11.04.2023 г. на основание чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24 ал.1 т.8 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство /ДП/ - сл. д. № 45/2022 г. по описа на ОСО при ОП П. водено срещу А. И. О., ЕГН ********** от с.Р., обл.П. за престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Постановлението е обжалвано от адв.Т. С. – особен представител на пострадА.я, считайки, че неправилно е прекратено наказателното производство и, че в хода на разследването се доказва нА.чието на престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 и неговия автор и, че то не е извършено поради лекомислие и увлечение, както е приел прокурора.

Жалбата е допустима, като съдът приема, че е подадена в срока на чл.243, ал.4 от НПК от субект, визиран в цитираната норма.

Досъдебното производство е образувано с постановление на Районна прокуратура гр.П., ТО - К. от 16.02.2022г. за престъпление по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК за това, че на 15.11.2021г. в с.Р., обл.П. е причинил на А. Г.

Т. от с.Р., обл.П. средна телесна повреда, изразяваща се счупване на челюст.

На 17.02.2023г. А. И. О., ЕГН ********** от с.Р., обл.П. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с 1 ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК. Взета му е МНО „Под надзор на Инспектор ДПС“.

Недоволен от постановения прокурорски акт, жалбоподателя иска отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на РП – П., ТО К. за продължаване на процесуалноследствените действия по реА.зиране на наказателната отговорност на виновното за деянието лице и правилното прилагане на закона. Подробни аргументи излага в жалбата си.

Съдът като провери на основание чл.243, ал.5 от НПК атакуваното постановление, намери следното:

I.По допустимостта на жалбата:

Жалбата срещу постановлението на РП – П., ТО К. за прекратяване на наказателното производство е подадена от лице, които притежава необходимата активна процесуална легитимация и спада в кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК.

II. По обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство:

Предмет на съдебния контрол при производството по чл.243, ал.5 от НПК е обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, независимо от основанията и исканията направени в жалбата. В този смисъл постановлението за прекратяване е обосновано когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал, и законосъобразно – когато съответства на материалния и процесуалния закон.

В разпоредбата на чл.199, ал.2 от НПК са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко едно постановление. Един от тези реквизити е акта да съдържа мотиви. Мотивирано е това постановление, в чиято обстоятелствена част са изложени приетите за установени фактически обстоятелства, направен е анА.з на доказателствения материал от който се установяват посочените обстоятелства, посочена е правната квА.фикация на извършеното деяние, както и фактическите и правни съображения за прекратяване на производството.

2

В случая, в постановлението си прокурора е приел - в резюме, че: на 15 ноември 2021 година, късно следобед А. Г. Т. бил на улица в с.Р. близо до дома си с братовчедите му Ж.А. и А.М.. Покрай тях минал с кучето си А. О., с когото А. Т. бил скаран и не си говорили. Когато обв.А. О. минал покрай А.

Т., кучето му се оплело в краката му и той му казал да го дръпне. А. О. нарекъл А. Т. „боклук“ и му казал да отидат да се бият на стадиона. Т. му казал, че не иска да си има проблеми и да се бие с него, но той го предизвикал, като няколко пъти го нарекъл „боклук“. А. О. отишъл до дома си за да остави кучето, като казал на А. Т. да го изчака, че ще се върне.

Върнал се след няколко минути и той първи тръгнал към стадиона, който се намирал наблизо. Бил сам. След него тръгнА. А. Т. и братовчедите му - Ж.А. и А.М.. Последните се опитвА. да спрат А. Т. да не ходи, но той бил ядосан от обидите на А. О.. Вървейки по пътя взел от купчина с дърва едно дърво в ръцете си. Отишли до стадиона. Преди да приближи А. О., А. Т. хвърлил пръчката и му казал и той да хвърли камъка, който държал, в ръцете си и да се бият с голи ръце. А. О. нанесъл два удара от дясната страна на главата на А.

Т., веднъж към слепоочието и веднъж в областта на челюстта му. А. Т. не успял да удари А. О., нито да се предпази. Протекла кръв от главата му - от горната й част, а челюстта силно го заболяла и не можел да я движи. Свил се от болка и тогава Ж.А. и А.М. го хванА. за да не падне. През това време А. О. побягнал. ПострадА.ят А. Т. бил закаран с колата от близки в УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД гр.П., където бил приет на лечение. Там констатирА. счупване на челюстта и му сложили метална шина в устата, като с нея стоял един месец и не можел да се храни нормално и се налагало да се храни само със сламка, с течна храна. Бил изписан на 17.11.2021г. Лечението продължило в дома му.

На 20.12.2021 година му свА.ли шината. През цялото време изпитвал силни болки. Роднините му - баща му и чичо му Алекси Т. се грижели за него.

Приемал антибиотици и болкоуспокояващи медикаменти.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза по писмени данни по отношение на травмите на А. Г.

Т. от с.Р., обл.П.. Видно от заключението на вещото лице на пострадА.я при станА.я инцидент в с.Р. на 15.11.2021г. му е било причинено: открито счупване на долната челюст.

Описаното травматично увреждане е било причинено от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да 3 се получи така както се съобщава от материА.те по досъдебното производство. Счупването на долната челюст се преценява като счупване на челюст по смисъла на чл.129 от НК.

Също така е била назначена и изготвена и съдебно-психиатрична експертиза по отношение на обвиняемия А. И. О.. Видно от заключението на вещото лице А. И. О. от с.Р., обл.П. не се води на отчет ЦПЗ гр.П. и не страда от психично заболяване. Към момента на деянието А. О. е непълнолетен, психичното му състояние е било обичайно за него и не е болестно обусловено. Бил е повлиян в значителна степен от личностовата си незрелост и поведението на пострадА.я. Състоянието му съответства на категориите лекомислие и увлечение, той не е имал капацитет да предвиди последиците от своите действия. Макар и непълнолетен, А. И. О. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Показанията, които непълнолетният А. И. О. дава по досъдебното производство, могат да се приемат за достоверни.

Видно от изготвената характеристична справка от инспектор ДПС при РУ - гр.К. се установи, че А. И. О. не се води на отчет в ДПС при РУ - гр.К. и не са му налагани мерки по ЗБППМН от МКБППМН.

Видно от справката му за съдимост обвиняемият А. И. О. до момента е неосъждан.

При така установената фактическа обстановка, прокурорът приел, че непълнолетният А. И. О. е извършил престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, но то е извършено поради увлечение и лекомислие, поради което по отношение на него успешно могат да се наложат възпитателни мерки от МКБППМН при Община К.. Посочил, че деецът не е с висока степен на обществена опасност, деянието е извършено поради увлечение и лекомислие. В този смисъл била и изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза. Бил е улеснен в значителна степен от личностовата си незрялост и недооцененост. Не на последно място извършеното престъпление не било тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК и за това следва да му се наложи подходяща възпитателна мярка по чл.13 ал.1 от ЗБППМН.

В подадената жалба срещу постановлението за прекратяване се излагат аргументи за неправилност и необоснованост на постановлението на Районна 4 прокуратура гр.П., като се сочи, че е деянието не е извършено поради лекомислие и увлечение, тъй като обвиняемия е имал предварителната подготовка за извършването на деянието - оставил е кучето в дома си, отишъл е на уговореното място, а по пътя се е снабдил с твърд предмет, който да използва като оръжие. Интелектът на непълнолетния е на ниво да осигури достатъчната му способност да преценява характера, значението и противоправността на извършеното, както и целта да нанесе по-тежки поражения на противника.

Следва да се посочи, че съдът счита, че при разследването не са събрани всички необходими доказателства, поради което не е извършено необходимото за разкриване на обективната истина по делото.

Ноторно е, че досъдебното производство се прекратява само когато са извършени всички действия по разследването и са събрани всички необходими и възможни доказателства на този етап.

В случая това изискване не е спазено поради следните причини:

На първо място, както вече беше посочено, съгласно заключението на СМЕ и приетото от прокурора на пострадА.я е причинено счупване на челюстта /на долната челюст/, по смисъла на чл.129 от НК. Вещото лице обаче въобще не е изследвало, изяснило и посочило дА. това травматично увреждане е довело до затрудняване на акта дъвчене при функцията на хранене, съответно дА. е и от съществено значение за осъществяване на говорната функция. Безспорно, счупването на челюстта е самостоятелна съставомерна последица от деянието, без да е необходимо да се съпровожда с избиването на зъби и трайно затрудняване на функцията на дъвченето и/или говоренето. Увреждането на челюстта обхваща и счупването, каквото увреждане пострадА.я е получил вследствие на нанесените му удари и което увреждане е безспорно установено съгласно СМЕ. В ППВС № 3/79 г. - т.11 изрично се сочи, че средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК е и увреждането на челюстта, което обхваща и счупването й, при което дъвченето е затруднено. В случая няма изискване за „трайно затрудняване дъвкателната функция”, напр. за повече от 30 дни, достатъчно е да е нА.це затрудняване на дъвченето и/или говоренето. Това особено важно обстоятелство – нА.це ли е затрудняване на дъвченето и/или говоренето обаче 5 не е установено в хода на разследването, а то е от най-съществено значение за изхода на делото, тъй като е в основата на преценката дА. е нА.це престъпление от общ характер или не.

За това според съда на вещото лице следва да се постави допълнителна задача за да отговори на въпроса дА. счупването на челюстта е затруднило дъвченето и/или говоренето при пострадА.я Т..

В постановлението на прокурора не е посочено и обсъдено с какво обвиняемият е нанесъл ударите на пострадА.я - с камък, с друг предмет, с части от тялото – ръце, крака, глава е т.н..

На следващо място според съда не е изяснена първопричината за възникнА.я скандал между пострадА.я и обвиняемия, съответно кой, кого, кога, къде, защо и как е обидил и предизвикал, като тези обстоятелства са от съществено значение за преценката дА. обвиняемият е извършил деянието поради лекомислие или увлечение. Така например в показанията си постр. Т. сочи, че пръв обв. О. го обидил и му казал да се сбият на стадиона, а обв. О. твърди точно обратното – че Т. го напсувал и му казал да се бият на стадиона.

Няма спор, че по отношение на непълнолетните правонарушители следва да се действа по най-подходящия за тях начин, за да може преди всичко те да бъдат превъзпитани и подготвени за общественополезен труд.

Това виждане е в съответствие и с целите на наказанието на непълнолетните, регламентирани в чл.60 от НК. Всяко наказателно производство против дете следва да се води само тогава, когато не са нА.це предпоставките по чл. 61, ал. 1 от НК. Тълкувателната практика на ВС /ВКС/ съдържа две основни постановления по отношение на непълнолетните правонарушители. Съгласно постановление № 6 от 30.Х.1975 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VІІ.1987 г.: т. 2. "Непълнолетните да се освобождават от наказателна отговорност, когато са нА.це условията на чл.61, ал.1 от НК.