Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 22.02.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 56/2023
Вид
Решение № 64
Подписан
22.02.2023
Състав
Красимир Георгиев Ненчев, Албена Георгиева Палова, Николинка Николова Попова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Пазарджик, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500056 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 794/28.11.2022 г., постановено по гр.д. № 20225240100937, Пещерският районен съд е отхвърлил исковете на Ц. Г. Б. с ЕГН **********, против „Инфрастрой“ ЕООД с ЕИК 822104625, седалище и адрес на управление гр.Б., ул. „В.П.“ № 33, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ - за признаване уволнението й, извършено със Заповед №35/22.06.2022 г. на управителя на дружеството за незаконно и за отмяна на заповедта, за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа - за периода от 6 месеца, считано от 22.06.2022 г., в размер на 5307,96 лева.

Осъдил е Ц. Г. Б. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Инфрастрой“ ЕООД с ЕИК 822104625, седалище и адрес на управление - гр. Б., ул. „В.П.“ № 33, сумата от 800 лева, представляваща направени разноски по делото.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Ц. Г. Б. чрез нейния процесуален пълномощник адв.А. К. от АК-Пазарджик с изложени оплаквания за незаконосъобразност.

Разпилените и непоследователни оплаквания във въззивната жалба могат да 1 се обобщят по следния начин:

Основното оплакване се състои в това, че според адв.К. управителят на дружеството-работодател не е имал право сам да извърши съкращаване в щата на дружеството, тъй като едноличен собственик на капитала на същото е Общински съвет Б. и той бил този, който единствен имал право да взема решение за съкращаване на щата. Такова решение липсвало, а заповедта била издадена лично от управителя на дружеството, комуто било възложено управлението.

Съдът не бил обсъдил всички събраните по делото доказателства и не бил взел предвид, че заповедта с разпределяне на функциите на съкратения щат не била връчена срещу подпис на лицата, на които се възлагали част от функциите. В тази връзка новите длъжностни характеристики били изготвени една през м.октомври 2022 г. за целите на настоящото производство.

Всички интерпретации във въззивната жалба в последна сметка се свеждат до така формулираните обобщения с искане решението на районния съд да бъде отменено вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло с присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Инфрастрой“ ЕООД с ЕИК 822104625, чрез адв.Д. С. от АК-Пловдив с искане решението на районния съд да бъде потвърдено. Излагат се доводи в подкрепа на обжалваното решение и се претендират разноски за тази инстанция.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид доводите, изложени в с.з. и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В прострА.та си искова молба ищцата Ц. Г. Б. е твърдяла, че е работила в ответното дружество на длъжност „Организатор работа с клиенти за просрочени вземания“. На 22.06.2022 г. й била връчена Заповед № 35/22.06.2022 г. на управителя на дружеството, с която трудовото й правоотношение било прекратено, считано от същата дата, на основание чл.

328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ, а именно - поради съкращаване на щата. Твърдяла е, че извършеното уволнение е незаконно на няколко основания. На първо място е твърдяла, че доколкото „Инфрастрой“ ЕООД било второстепенен разпоредител с бюджет към Община Б., издалият заповедта управител нямал работодателска компетентност да съкращава щат и да уволнява работници в дружеството без съгласуване с Общински съвет и Кмет. Некоректно бил посочен в заповедта за уволнение договорът, по който 2 било възникнало трудовото правоотношение. Работодателят не бил извършил процедура по подбор или доколкото я е имало, липсвали критерии, по които той бил извършен. Преди да извърши уволнението, работодателят не бил изискал данни за семейно и здравословно състояние на работника/служителя.

Работодателят имал дискриминационно отношение към ищцата тъй като на нея й предстояло пенсиониране, а трудовото й правоотношение било прекратено малко преди това. Това говорено за некомпетентност и злоупотреба със служебно положение на самия управител. Ищцата била подала искане за разрешение за ползване на 1 ден платен отпуск на 24.06.2022 г., който й бил разрешен от управителя, но реално не бил използван, защото ищцата била уволнена на 22.06.2022 г. На ищцата не бил заплатен последният работен ден – 22.06.2022 г., тъй като в този ден тя била на работа и неправилно уволнението било извършено, считано от 22.06.2022 г., а не от 23.06.2022 г. Не било налице реално съкращаване на щата, тъй като необходимостта от трудовите функции на съкратената длъжност не била отпаднала. Ищцата е твърдяла, че уволнението й е резултат от личностен конфликт между нея и управителя. Нарушен бил принципът за добросъвестно осъществяване на трудови права и задължения (чл.8, ал.1 от КТ) поради лично негативно и дискриминационно отношение на управителя спрямо ищцата, на която предстояло пенсиониране след няколко месеца. Искането е да бъде постановено решение, с което да бъде признато уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 35/22.06.2022 г. на управителя на „Инфрастрой“ ЕООД, за незаконно; да бъде възстановена ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Организатор работа с клиенти за просрочени вземания“ и да й бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа - за 6 месеца, считано то 22.06.2022 г. - в размер на 5307,96 лева.

В законния срок е постъпил писмен отговор от „Инфрастрой“ ЕООД, в който се твърди, че то е търговско дружество със собствено имущество и не ползва общински бюджетни средства, като съгласно учредителния му акт и договора за управлението му няма ограничения в представителната власт на управителя спрямо трети лица и управителят има право да прекратява трудови договори и да освобождава работници и служители на дружеството от длъжност, като за това не е необходимо съгласуване с кмета на Общината или с Общинския съвет. Поддържа се, че съкращаването на щата на ищцата е извършено законосъобразно и с цел оптимизиране работата по събиране на задължения - чрез преразпределяне на трудовите функции между други длъжности в дружеството, на които има повече служители, като предвид и броя им - по-ефективно да събират вземанията. Сочи се, че тъй като длъжността на ищцата е била единствена със съответните трудови функции 3 извършването на подбор не е било задължително за работодателя. Твърди се, че в заповедта за уволнение е посочен коректно сключеният с ищцата трудов договор и всички допълнителни споразумения към него. Поддържа се неприложимост и на защитата по чл. 333, ал.4 от КТ с доводи, че в „Инфрастрой“ ЕООД няма сключен колективен трудов договор, нито има синдикален орган в предприятието. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски по делото.

Безспорно е между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че от 29.12.1998 г. до 22.06.2022 г. включително ищцата е работила по трудов договор в „Инфрастрой“ ЕООД, където последно е заемала единствената в дружеството длъжност „Организатор работа с клиенти за просрочени вземания“. Безспорно е също така, че със Заповед № 35/22.06.2022 г. на управителя на дружеството трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ.

Установява се от доказателствата по делото и служебна справка, извършена от съд н ТР, че едноличен собственик на капитала на „Инфрастрой“ ЕООД е Общински съвет – гр.Б., който е възложил с Решение № 151/25.09.2020 г., взето с Протокол № 13/25.09.2020 г. на Кмета на Община Б. да сключи договор за управление с Д. А. В. – управител. От представения договор за възлагане на управлението, сключен на 02.11.2020 г., се установява, че единствените ограничения на правомощията на управителя са вписани в чл.6 от Договора за възлагане на управлението и са свързани със сключването на сделки с имуществото на дружеството, договори за съвместна дейност и учредяване на ограничени вещни права върху имоти, собственост на дружеството, издаване на менителнични документи и гаранции от името на дружеството, покупка на ДМА, сключване на съдебни спогодби, свързани с признание на дълг, поемане и опрощаване на дълг, извършване на разпоредителни сделки с ДМА и финансови активи, както и наем на недвижими имоти с балансова стойност, надхвърляща 5% от общата балансова стойност на ДМА към 31.12. на предходната календарна година.

Ограничения, свързани с правото да назначава и уволнява служители, както и да налага наказания, свързани със спазване разпоредбите на КТ, в договора за възлагане на управлението липсват, а такива няма и в учредителния акт на дружеството.

На 22.06.2022 г. управителят В. е издал Заповед № 29/22.06.2022 г., с която е съкратил длъжността, заемана от ищцата, а именно „Организатор работа с клиенти за просрочени вземания“ и в тази връзка е измени и щатното разписание на длъжностите в дружеството.

Със Заповед № 30/22.06.2022 г. управителят е разпоредил работата на 4 съкратената длъжност да се извършва от останалите служители на дружеството, поименно посочени в заповедта, като е указал и конкретната част от функциите на съкратената длъжност на кой от останалите служители се разпределя.

Установява се от показанията на свидетелката В.К., че разпределението е станало със самата заповед на управителя, с която се казвало кои от функциите на работата на г-жа Б. от кой от останалите се поемат и тя лично я е свела до знанието на останалите служители. Тази свидетелка не знае ищцата и управителят да са имали междуличностен конфликт. Знае, че управителят й е правил забележки относно работата й и необходимостта от намаляване на просрочените задължения към дружеството.

Нейните показания се подкрепят и от показанията на свидетелката Д.Б. – бивш главен счетоводител, по чието предложение е извършена и отпимизацията чрез съкращаване на щатната длъжност на ищцата. Тази свидетелка също не знае между ищцата и управителя да е съществувал конфликт.

Като доказателства по делото са представени и копия от длъжностните характеристики за останалите съществуващи длъжности в дружеството, от които е видно, че са връчени на служителите за запознаване на 17.10.2022 г. и в които вече са включени и част от трудовите функции на съкратената длъжност, заемана до уволнението от ищцата. Поради напускане на служителката Е.С., на 17.10.2022 г. е издадена нова Заповед № 42/17.10.2022 г., с която функциите, възложени на Е.С., се поемат от Е.С.Х.

От приложеното копие от вестник „Априлци“ се установява, че на 17.03.2022 г. на първа страница от вестника е имало публикувана обява за работа в ответното дружество за длъжност „Организатор работа с клиенти за просрочени вземания“. Липсват обаче доказателства, че е проведен конкурс и на длъжността е назначен нов служител. Свидетелките К. и Б. също отричат на тази длъжност да е било извършено ново назначение след уволнението на ищцата.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не се констатират пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Единственият довод във въззивната жалба, с който въззивният съд изцяло се съгласява, е за липсата на мотиви и цялостен анализ в обжалваното решение на събраните по делото доказателства. Това, обаче, не е основание за отмяна на същото, тъй като е вярно като краен резултат, макар и да не става 5 ясно как районният съд е достигнал до него.