Решение № 261475 от 30.11.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 30.11.2020 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Теменужка С.

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с.Д.

Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия С. в.гр.дело № 6776 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С т.н. решение, обективирано с протоколно определение в съдебно заседание на 04.12.2020 г. по гр.д. № 23335/19 г., СРС, ГО, 62 с-в е отхвърлил изцяло иска на „В.“

ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителя П.М.П., чрез пълномощника по делото адвокат С.,*** срещу К.Р. Р.,

ЕГН ***********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат П., със съдебен адрес:***/ сграда на ЦКС/ за осъждане на ответника да заплати сумата от 1572,32 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2019 г. Осъдил е „В.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителя П.М.П., чрез пълномощника по делото адвокат С.,*** да заплати на К.Р. Р., ЕГН ***********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат П., със съдебен адрес:***/ сграда на ЦКС/ сумата от 1609,80 лв., ведно със законната лихва считано от 11.03.2019 г., като е отхвърлил иска за осъждане да се заплати сумата от 214,10 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2017 г. до 11.03.2019 г. Осъдил е „В.“ ЕООД,

ЕИК ********, представлявано от управителя П.М.П., чрез пълномощника по делото адвокат С.,*** да заплати на К.Р. Р.,

ЕГН ***********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат П., със съдебен адрес:***/ сграда на ЦКС/ сумата от 764,36 лв., представляващи направените по делото разноски.

С определение от 25.02.2020 г. по гр.д. №№ 23335/19 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, СРС, ГО, 62 с-в е оставил без уважение искането на ищеца „В.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителя П.М.П., чрез пълномощника по делото адвокат С.,*** за присъждане в негова полза на разноски по насрещния иск, доколкото последния не е уважен изцяло.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „В.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителя П.М.П./същият е сменен, считано от 02.01.2020 г./ , чрез пълномощника по делото адвокат С.,*** в частта, в която СРС, ГО, 62 с-в е отхвърлил изцяло иска на „В.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу

К.Р. Р., ЕГН *********** за осъждане на ответника да заплати сумата от 1572,32 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2019 г., осъдил е „В.“

ЕООД, ЕИК ******** да заплати на К.Р.

Р., ЕГН ***********, сумата от 1609,80 лв., ведно със законната лихва считано от 11.03.2019г., и в частта на присъдените разноски с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че решението е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закони и необосновано. От данните по делото е видно, че между „В.“ ЕООД, като изпълнител и К.П. като възложител е сключен договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 12.07.2017 г.

По силата на този договор „В.“ ЕООД е поело задължението „да организира оглед, състави протокол за извършването на този оглед, води преговори с продавача, състави предварителен договор и съдейства с набавянето на всички необходими документи за закупуването на подробно описания в исковата молба недвижим имот. Срещу това К.П. се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 3 % върху реално договорената цена на имота, но не по-малко от 1650 евро по банковата сметка на дружеството-изпълнител, като половината от сумата се заплаща по банков път в деня на подписването на предварителния договор между купувача и продавачите, а останалата част се превежда по банков път в деня на окончателното изповядване на сделката пред нотариус. По делото е безспорно, че на 21.07.2017 г. между продавачите Л. Д., Е.М.и В.С.от една страна и К.П. и съпругата му П. П., от друга страна като купувачи бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, изготвен от ищеца „В.“ ЕООД. На 23.03.2018 г. между същите страни бил сключен и договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, обективиран в н.а. рег. № 10, том

І, рег. № 1045, дело 10/2018 г. С тази сделка на ответника К.П. и съпругата му П. П. бил прехвърлен именно процесният недвижим имот, предмет на договора за посредничество от 12.07.2017 г., на същата цена, която е било уговорена в подписания със съдействието на „В.“ ЕООД предварителен договор. Бил е извършен оглед на имота, при който К.П. като купувач е доведен в имота от управителя на ищцовото дружество „В.“ ЕООД, в качеството му на брокер на ответника К.П.. Договорът за посредничество е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.4, предл. 2 от ТЗ. Касае се до дейност, упражнявана по занятие от търговец, който е специализиран в осъществяване на определени сделки или на сделки с определени обекти от гражданския обект. Няма спор, че търговският посредник има правото на възнаграждение съобразно уговорката му с възложителя, ако посредникът е свързал страните по него. Правото на ищеца за възнаграждение по процесния договор е обусловено от осъществяването на определен резултат-подписване на предварителен договор, респ. окончателен договор с купувач, който е намерен от посредника, свързал страните. В настоящия казус посредникът е свързал страните, те са подписали предварителен договор с негово съдействие, а после на основание този договор е сключен и окончателен под формата на нотариален акт. Видно е, че без посредническите услуги на „В.“ ЕООД сделката не би се сключила между същите страни и при същите условия. Възникналите междинни затруднения, не са възникнали по вина на посредника, а по вина на продавача, тъй като Л. Д. е декларирала неверни обстоятелства в предварителния договор, каквато преддоговорна информация е дала и на ищеца „В.“ ЕООД. В договора не е уговорен срок изпълнителят „В.“ ЕООД да даде достоверна информация на възложителя за правното и фактическото състояние на имота и към

08.08.2017 г., момента, в който „В.“ ЕООД е узнало за наложените възбрани, управителят на дружеството веднага /в следващите около два часа/ е събрал, сканирал и изпратил всичката възможна информация на купувача. Това личи от имейлите, представени с отговора на исковата молба. „В.“ ЕООД не само е информирал ответника за наложените възбрани, погрижил се е да издира от архива на АВп, Имотен регистър копия от постановленията за налагане на възбрани, да ги сканира и изпрати на К.П..

Видно е, че договорът за посредничество е изпълнен от страна на посредника, стигнало се е до сключване на предварителен, а в последствие на окончателен договор за покупко-продажба на процесния имот. Вярно е твърдението на ответника, че не е водил преговори, но това е опит да обоснове неправомерния му отказ да заплати остатъка от дължимото възнаграждение. Действително, по делото не е бил съставен протокол за оглед, но протокола нито препятства, нито подпомага сключването на окончателния договор. Той е една формалност, която се подписва в защита изпълнителя по договора, за да може той да докаже, че е осигурил капаро. Това в случая не се е наложило, защото още същия ден е дадено стоп капаро и доказването е било сигурно. Предвид уговорката на чл.6 от Договора за посредническа услуга „Всички задължения на изпълнителя се считат за изпълнение с нотариалното изповядване на сделката между възложителя и продавача на предложения от изпълнителя имот“, а изповядването е безспорен факт. Ето защо счита, че фактическият състав на вземането на ищеца е доказан по безспорен начин-налице е сключен договор за продажба, обективиран в н.а. № 10, том І, рег. № 1045, дело 10 от 2018 г. Сочи още, че според съдебната практика, посредникът има право на възнаграждение, ако докаже сключването на сделката-предмет на посредничеството, независимо дали може да установи изпълнението на отделни задължения от посредническата услуга.

По отношение на насрещния иск, уважен от съда се сочи, че насрещният иск се базира на твърдението, че писменият договор за посредничество между страните е бил развален с устно волеизявление. Това е невъзможно, по арг. от чл.87 ЗЗД, поради което съдът е приел, че развалянето е станало с подаването на насрещната искова молба, която съдържа „писмено изявление за развалянето му“. Счита, че купувачът не само не е развалил предварителния договор, напротив, с множество предизвестия и анекси е сключил такъв под формата на нотариален акт за същия имот, на същата цена и със същите купувачи, при това в изпълнение на първоначалния предварителен договор. Ето защо, възнаграждението на въззивника и ответник по насрещната искова молба е изцяло дължимо, а първата му част е била напълно дължимо платена. Неоснователни са твърденията на ответника, че същинската сделка/покупко-продажбата/ била нова сделка, защото страните, предметът и обектът на договора, както и цената на имота, са непроменени. Предварителният договор не е прекратяван и е довел до сключването на окончателен, посредством няколко анекса, за сключването на първия от които, ищецът „В.“ ЕООД е съдействал. Изброените от ответника реквизити, които са били променени, са от категорията на несъществените, те могат да бъдат променяни без това да засегне самата сделка и нейните основни, съществени реквизити. Тези промени са се случили по волята на страните по покупко-продажбата, което означава, че не може да се ангажира с тях отговорността на посредника. „В.“ ЕООД е изпълнил всичките си основни задължения, поети при подписването на договора с ответника- осигурил е подходящ имот на подходяща цена, организирал е оглед, уговорил е сключването на предварителен договор, независимо, че е заминал в отпуск със семейството си, е продължил да съдейства за постигане на сделката-изготвил е предварителния договор, изплатнил е свой близък да присъства на срещата, уговорена на 21.07.2017 г. и да организира сключването, друг свой приятел да придружи страните при поисканата от тях и организирана от П. консултация с нотариус, като управителят е подготвил и изпратил на имейла на нотариуса текст за пълномощно и лично е придружил двама от продавачите, които към момента са живеели в гр.Ахтопол, до нотариус в най-близкия общински център гр.Царево, присъствал е при упълномощаването на Л. Д. от баща й и сестра й, погрижил се е за събирането на други документи, необходими за нотариалното изповядване на сделката, които дори е съхранявал дълго време, докато, явно след уговорката с купувача, една от продавачките не си ги е поискала. Идентично е поведението на двете страни по същинската сделка за покупко-продажба, след сключване на първия анекс и двете страни престават да контактуват с посредника и не заплащат втората част от уговореното възнаграждение, като същевременно са продължили преговорите и са сключили сделката, което е индиция за тяхното сговаряне против посредника. Без значение е фактът кога точно страните са осъществили пряк контакт помежду си, без участието на посредника, като чл.7 от договора, го изключва като възможност, а именно възложителят се задължава да се среща и води преговори с продавача на предложения от изпълнителя имот само чрез изпълнителя по този договор. Сочи, че според съдебната практика, посредникът има право на възнаграждение, ако докаже сключването на сделката-предмет на посредничеството, независимо дали може да установи изпълнението на отделни задължения от посредническата услуга. Всички задължения на изпълнителя се считат за изпълнени с нотариалното изповядване на сделката между възложителя и продавача на предложения от изпълнителя имот.

Недоказано се явява твърдението, че договорът бил развален с устно волеизявление на ищеца по НИМ, но дори и да е било направено, законът изисква формата на развалянето да съответства на сключването-те. изискуемата форма за действителност за развалянето трябва да е писмена. Прави се извод, че договорът не е бил развален. Разваляне с НИМ не може да бъде твърдяно, тъй като още със сключване на окончателния договор под формата на нотариален акт на 23.03.2018 г., задълженията на „В.“ ЕООД са били изпълнени, според чл.6 от самия Договор. Прави извод, че искът за връщане на полученото възнаграждение е изцяло неоснователен и недоказан, а оттам и акцесорния иск за лихва.