Решение № 1563 от 28.07.2022, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 1563 от 28.07.2022 г. по АНД № 2481/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI н. с.

Районна прокуратура – Пловдив е внесла за разглеждане досъдебно производство № 576/2020 г. по описа на 06 РУ при ОДМВР – Пловдив с Постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия А.Ш.Т., ЕГН:

********** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Срещу обвиняемия А.Ш.Т. е повдигнато обвинение за това, че на 08.07.2020 г. в гр. Пловдив пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВРПловдив е потвърдил неистина в два броя писмени декларации по чл. 16, ал. 2 от Наредба І-157 на МВР от 2002 г. за реда и условията за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, които по силата на закон и постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно: писмена декларация, която по силата на чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с Постановление на МС № 13/08.02.2010 г. се дава пред орган на власт – МВР на Република България, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е изгубил СУМПС № ***, издадено на *** от ***, а в действителност същото е било отнето от властите на Ф.Р. Германия и писмена декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата, се дава пред орган на власт – МВР на Република България, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка на Европейския Съюз – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ от сто до триста лева.

Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава осма от Общата част на НК, а от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, поради което спрямо процесния случай са приложими правилата на чл. 78а от НК. По тези съображения съдът разгледа делото по реда на особените правила на глава двадесет и осма от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното обвинение, което намира за доказано от обективна и от субективна страна. Взема становище приетата за установена фактическа обстановка в постановлението на РППловдив да се доказва по несъмнен начин от събраните доказателствени материали. Счита, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, което предлага да бъде определено в минимален размер. Взема становище да са налице 1 смекчаващи отговорността обстоятелства предвид добрите характеристични данни и чистото съдебно минало на обвиняемия. Направените по делото разноски за възнаграждение на вещото лице намира, че следва да бъдат възложени в тежест на обвиняемия.

Защитникът адв. В.Т., пледира от събраните и проверени по делото доказателства да се установява обвиняемият Т. да е извършил престъплението, в което е обвинен. Съгласява се със становището на прокурора, че са налице условията за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагането на административно наказание, което моли да бъде определено в минимален размер. Предлага като смекчаващи отговорността обстоятелства да бъдат съобразени добрите характеристични данни на обвиняемия като работещо лице, грижещ се за децата и неосъждан.

Намира, че наказание в минимален размер ще е достатъчно за превъзпитанието на обвиняемия.

Обвиняемият А.Ш.Т., редовно призован, не се явява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения. Защитникът му заявява, че обвиняемият не желае да се възползва от правото си да дава обяснения по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият А.Ш.Т. е роден на *** в гр. П. б., б.г., живущ в ***, с начално образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.

Обвиняемият А.Ш.Т. бил роден с имената Б.А.Т., които променил по предвидения в закона ред на дата *** на А.Ш.Т..

Докато бил с имената Б.А.Т., на обвиняемия Т. било издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ***, издадено на *** от ***. Обвиняемият от много години живеел и работел във Федерална република Германия. Той пребивавал там повечето време през годините, като се прибирал в Република България само когато ползвал отпуск. Обикновено това се случвало през летните месеци на всяка година.

Докато живеел в Германия, обвиняемият ползвал и управлявал моторно превозно средство с издаденото му СУМПС № ***. През 2020 г. свидетелството му за управление било отнето от компетентните органи във Федерална република Германия, защото обвиняемият имал обичайно пребиваване на територията на Германия, годишно повече от 185 дни, но въпреки това продължавал да използва, издаденото в Република България СУМПС. Било образувано наказателно производство № 16 Ds 62/20 срещу обвиняемия /тогава с имена Б.А.Т./. По същото от Районен съд Дуисбург – Хамборн на 10.06.2020 г. било издадено Наказателно постановление, с което на Б.А.Т. /обвиняемия Т./ било отнето СУМПС № ***, бил наложен срок на запор за издаване на ново СУМПС за времето от 10.06.2020 г. до 09.06.2021 г., както и му била наложена глоба в размер на 120 дневни доходни ставки, всяка в размер на 20 евро. Обвиняемият бил редовно призован за насроченото 2 на 10.06.2020 г. заседание.

След като останал без свидетелство за управление на МПС, обвиняемият Т. се завърнал в Република България. Тук той предприел действия по смяна на имената си и считано от *** бил с променени имена – А.Ш.Т.. Два дни по-късно, на 08.07.2020 г. обв. Т. отишъл до сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, където подал заявление с входящ № 8688/08.07.2020 г. за издаване на документ за самоличност на български гражданин. С посоченото заявление обвиняемият целял да му бъде издадено СУМПС, български образец. Видът на услугата бил отбелязан като „бърза“.

При подаването на заявлението обвиняемият Т. попълнил 2 броя декларации.

Първата била по чл. 16, ал. 2 от Наредба № І - 157 от 2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, като в нея обв. Т. собственоръчно декларирал и отразил обстоятелството, че бил изгубил свидетелството си за управление на МПС, като попълнил следния текст: „Събота вечерта бях в Тракия Ресторант Вечерта към три часа Последна помня в такси се качих пияан бях сутринта документите ми ги няма Булгарско СУМПС“. Така обвиняемият отразил, че СУМПС № ***, издадено на *** от ***, било изгубено, а в действителност същото му било отнето от властите на Федерална република Германия. Декларацията по чл. 16, ал. 2 от Наредба № І - 157 от 01.10.2002 г. по силата на закон и постановление на Министерския съвет се давала пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно по силата на чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи и на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с Постановление на МС №13 от 08.02.2010 г. се давала пред орган на власт – сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив. Втората декларация, която обвиняемият подал на 08.07.2020 г. пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив заедно със Заявлението за издаване на документ за самоличност на български гражданин /на СУМПС/ била декларация по чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Същата се изисквала съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, за да се представи пред орган на власт – в случая сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив. В декларацията обв. Т. собственоръчно записал, че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка на Европейския съюз. Това обстоятелство обвиняемият отразил, макар че пребивавал постоянно на територията на Федерална република Германия, както и записал в посочената декларация, че постоянният му адрес е в г***. Заявлението, ведно с декларацията, обв. Т. депозирал пред свид. Р.Л.Г. – ***, която заемала длъжността ***.

Документите били обработени и на 13.07.2020 г. на обвиняемия Т. било издадено ново СУМПС с № ***, което той получил лично в сектор „ПП“ при ОДМВР – Пловдив.

През месец август 2020 г. в Главна Дирекция „Национална Полиция“ било получено писмо от Kraftfahrt – Bundesamt /КВА/ - компетентен орган по 3 подмяната на свидетелства за управление на МПС във Ф.Р. Германия относно отнетото на територията на Ф.Р.Германия свидетелство за управление на МПС на обв. Т.. Към писмото била приложена и пластиката на СУМПС № ***, както и документи относно отнемането му.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите В.Д.Б. (лист 51 от досъдебното производство) и Р.Л.Г. (лист 52 от досъдебното производство), писмени доказателства – Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с вх. №72916/05.10.2015 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – Пловдив (лист 22 от досъдебното производство); заявление от Б.А.Т. от 05.10.2015 г. до Началника на сектор „Пътна полиция“ – Пловдив (лист 23 от досъдебното производство); данни за издаване на СУМПС от 05.10.2015 г. за Б.А.Т. (лист 24 от досъдебното производство); удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС от 05.10.2015 г. (лист 25 от досъдебното производство); декларация от 05.10.2015 г. от Б.А.Т. за обичайното му пребиваване до Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив (лист 26 от досъдебното производство); удостоверение серия * № *** от *** по описа на ОС – Пловдив при Български червен кръст (лист 27 от досъдебното производство); свидетелство за основно образование № *** от ***, издадено от *** на *** (лист 29 от досъдебното производство); Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с вх. № 8688/08.07.2020 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив (лист 31 от досъдебното производство); данни за издаване на СУМПС от 08.07.2020 г. за А.Ш.Т. (лист 32 от досъдебното производство); декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи от 07.07.2020 г. от А.Ш.Т. (лист 34 от досъдебното производство); декларация от 08.07.2020 г. от А.Ш.Т. (лист 35 от досъдебното производство); заявление-декларация до Началника на сектор „Пътна полиция“ – Пловдив от А.Ш.Т. от 07.07.2020 г.

(лист 36 от досъдебното производство); удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 94-А/23.11.2020 г. по описа на район „Източен“ при Община Пловдив (лист 43 от досъдебното производство); характеристична справка за обв. Т. (лист 80 от досъдебното производство); справка за съдимост за обвиняемия Т. (лист 20 от делото), от заключението на съдебно-почеркова експертиза протокол № 229 от 13.04.2022 г. (лист 88-90 от досъдебното производство), както и от веществените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Р.Л.Г. и В.Д.Б.. От показанията на свид. Г. се установява, че тя е приела на дата 08.07.2020 г. двете инкриминирани по делото декларации, изходящи от името на обв. Т., като те са били подадени заедно със заявление за издаване на документ за 4 самоличност. Установява се още, че съдържанието на декларациите е попълнено лично от подалото ги лице и пред свид. Г., като тя е установила самоличността на подателя преди да приеме декларациите чрез проверка на документ за самоличност и чрез снимката към заявлението и самоличността на подателя е съвпадала с вписаните в декларациите имена. Свидетелката изяснява, че вписаната дата 07.07.2020 г. в декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД може да се дължи на грешка при попълването или на това, че декларацията е попълнена на по-ранна дата от използването й пред органите на сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, но е категорична, че пред нея декларацията е подадена на 08.07.2020 г., от която дата е и входящият номер, автоматично генериран в заявлението за издаване на СУМПС, подадено от обв. Т.. От показанията на свид. Б. се установява, че на 11.09.2020 г. в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив е получено СУМПС № ***, издадено на обв. Т., но с преходните му имена Б.А.Т., което е изпратено от Главна дирекция „Национална полиция“, които на свой ред са го получили от компетентните органи във Федерална република Германия. Свидетелят Б. изяснява още, че българското СУМПС, издадено на обвиняемия, му е било отнето от контролните органи в Германия поради това, че е имал обичайно местопребиваване – повече от 185 дни в годината, във ФРГ, но е използвал СУМПС, издадено от Република България. Показанията на двамата свидетели изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства по делото, поради което се ценят за проверени, а достоверността им е доказана.