Решение № 6412 от 27.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6412 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100511683 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба,вх.№

1001447/04.09.2025год. от

ЗАД“Армеец“АД,ЕИК : 121076907 срещу Постановление от 27.08.2025 г. на частен съдебен изпълнител Й.М., peг. №920 на Камарата на частните съдебни изпълнители,с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20259200400329 ,с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на вземането за адвокатско възнаграждение до сумата от 200лв.,както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В частната жалба са развити съображения ,че начисленият адвокатски хонорар в размер на 1320лв. не съответствал на предприетите действия в хода на изпълнителното дело като счита ,че за това били достатъчни 200лв. Излага съображения ,че адвокатския хонорар е прекомерен,предвид ,че не била налице фактическа и правна сложност по изпълнителното дело. По делото адвокатската помощ била сведена до изготвяне на бланкетна молба за образуване на делото и нейното подаване ,с посочен начин на изпълнение – запор на банкова сметка.Не били извършвани и допълнителни правни и фактически действия от страна на процесуалния представител на взискателите ,тъй като дължимите суми били постъпили по сметка на ЧСИ на следващия работен ден, в срока за доброволно изпълнение,след получаване на запорното съобщение от банката ,трето задължено лице.Оспорено е и че са налице доказателства за реалното му плащане.

Моли съда да отмени действията на ЧСИ М.

1 по отношение оставеното без уважение възражение за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение за горницата над 200лв. до редуцирания размер на сумата от 1320лв.,а от там да се преизчисли размера на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ,която бъде съответно маналена при отчитане на законоопределения размер.

Претендира ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК направените разноски в хода на настоящото производство ,вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Взискателите М.Р.М. и В.Р.И. ,чрез адв.К.Г. са подали в тридневния срок писмен отговор ,с който намират частната жалба за неоснователна.Излагат съображения ,че адвокатското възнаграждение е определено за двамата взискатели ,като сочат, че размера от 660лв. за всеки един от тях е определен съобразно чл.10,ал.1,т.1 и т.4 от Наредбата ,като е включен и ДДС,предвид регистрацията на адвоката по ДДС.

Определеното адвокатско възнаграждение е както за образуване на изпълнителното дело ,така и за процесуално представителство по делото ,с цел удовлетворяване на пълния размер на вземането като е по ориентировъчния размер по чл.10,т.1 и т. 4 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа .Ето защо моли съда да остави без уважение подадената от длъжника частна жалба.

Жалбата е постъпила в съда с копие на изпълнителното дело, като ЧСИ Й.М. е изложила мотиви по обжалваните действия.

Излага хронологично действията по принудително изпълнение и другите процесуални действия, предприети по изпълнителното дело. Счита жалбата за допустима ,но по същество неоснователна.Развива съображения ,че размера на разноските за адвокатско възнаграждение е съобразен с предвидените в чл.10,т.1 и т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения като освен адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело ,чийто минимален размер е 240лв.,с вкл. ДДС следва да бъде присъден и хонорар за процесуално представителство в размер на 420лв., с ДДС.

Излага ,че размера от 1320лв. ,представляващ сумите от по 660лв. / 240лв. +420лв.

/ за всеки един от взискателите е правилно определен ,поради което счита ,че частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите в жалбата и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20259200400329 по описа на ЧСИ Й.М., peг. №920 на Камарата на частните съдебни изпълнители,с район на действие СГС е образувано въз основа на Молба от 13.08.2025год. на взискателите М.Р.М. и В.Р.И. ,чрез Адвокатско дружество „Г.И М.“ ,представлявано от адв.К.Г. и Изпълнителен лист № 252/23.06.2025год.

,издаден въз основа на Решение №811/12.06.2025год. по в.гр.д.№ 1355/2024год. по описа на АС-София ,за принудително събиране на сумата от по 5 000лв. ,главница ,ведно със законната лихва от 13.09.2019год. до окончателното й заплащане против длъжника ЗАД“Армеец“АД,ЕИК : 121076907.

С молбата е възложено от взискателите ,на основание чл.18,ал.1 от ЗЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника ,да прави справки ,да набавя документи,книжа и други ,да определя начина на изпълнението ,както и да бъде пазач на 2 описаното имущество.Претендирани са и разноските по изпълнението ,като са представени договори за правна защита и съдействие от 13.08.2025год. ,съгласно които процесуалното представителство ще бъде осъществено безплатно ,на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.

С разпореждането от 13.08.2025год. ЧСИ М. е приела вземането на взискателя за разноски в изпълнителното производство и е разпоредила да се изпрати на длъжника ПДИ,да се направи справка в БНБ и се наложат запори върху откритите банкови сметки.

С Постановление за разноски на ЧСК М. е прието вземане за адвокатски хонорар в размер на 1850,40лв. за процесуално представителство във връзка със събирането на вземането по изпълнителното дело.

Със запорно съобщение ,изх.№3323/18.08.2025год. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД до размера на претендираните вземания,връчено на 18.08.2025год. на третото задължено лице.

С писмо от 19.08.2025 г. банката е уведомила съдебния изпълнител, че дължимите суми по изпълнителното дело са изцяло заплатени на 19.08.2025год.

На длъжника ЗАД“Армеец“АД на 20.08.2025год. е връчена ПДИ ,в което е посочено ,че задължението по изпълнителното дело възлиза на 20 622,81лв.,от които 5 000лв. – главница ,законна лихва за периода 12.09.2019год. – 01.09.2025год. в размер на 3 422,41лв. ; 5 000лв. – главница ,законна лихва за периода 12.09.2019год. – 01.09.2025год. в размер на 3 422,41лв. ; 1850,40лв. разноски по изпълнението , 1 927,59лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ ,дължими към 01.09.2025год. като същия е уведомен и че е наложен запор върху банковите му сметки ,открити в „ЦКБ“АД.

На длъжника е даден двуседмичен срок от връчването на поканата да изпълни доброволно задължението си ,като е предупреден ,че ако не стори това ,ще се пристъпи към принудително изпълнение.

С възражение ,вх.№100-1340/20.08.2025год. длъжникът е оспорил сумата от 1850,40 лв.,разноски за адвокатско възнаграждение ,като прекомерно ,и размера на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ

С постановление ,изх.№ 3487/27.08.2025год. ЧСИ Й.М., peг. №920 на Камарата на частните съдебни изпълнители,с район на действие СГС е намалила размера на вземането на взискателите М.Р.М. и В.Р.И. от 1850,40 лева на 1320 лева ,както и разноските по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционално на намаляването на вземането за адвокатско възнаграждение.В останалата му част възражението на длъжника е оставено без уважение.

Това постановление е връчено на длъжника на 02.09.2025год.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е депозирана на 04.09.2025год. ,т.е. в срока по чл.435,ал.2 от ГПК.

Въззивният съд счита, че жалбата се явява процесуално допустима, поради следните съображения :

3

Съгласно императивната и специална разпоредба чл. 435, ал. 2 ,т.7 от ГПК ,длъжникът може да обжалва посочените действия и бездействия на съдебния изпълнител, които са лимитирано определени,между които са и разноските по изпълнението.

Характер на такова може да има всеки акт, с който съдебният изпълнител определя дължимите разноски по изпълнителното дело. Без значение е как е наименован и къде е обективиран този акт. В случая, в поканата за доброволно изпълнение са приети претендираните от взискателя направени разноски за адвокатски хонорар за водене и защита по изпълнителното дело и направените разноски по ТТРЗЧСИ като същата е получена от длъжника на 20.08.2025 г., считано от когато е започнал да тече и двуседмичният срок по чл.

436, ал. 1 ГПК за подаване на жалба срещу обективираното в нея постановление за разноски по изпълнителното дело.В срока от страна на длъжника е подадено възражение от

20.08.2025год. ,с което е оспорена поканата за доброволно изпълнение в частта относно определените такси и разноски, както и претендираното от взискателите адвокатско възнаграждение.По това възражение съдебният изпълнител се е произнесъл със самостоятелно постановление от 27.08.2025год., оставяйки без уважение част от исканията, и именно този акт е обжалван от длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

Ето защо съдът приема ,че частната жалба е допустима .Разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1, т. 2 и т. 3, каквито не са налице в процесния случай. Взискателите М.Р.М. и В.Р.И. по изпълнителното дело са упражнили правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на разноските за адвокатско възнаграждение и приложено пълномощно за учредена в полза на адвокат представителна власт. От представените договори за правна защита и съдействие от 13.08.2025год се установява ,че процесуалното представителство е осъществено безплатно, на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. В този смисъл възражението на длъжника, че не са представени доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение са неоснователни.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съдът може се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, е приложима както за исковия процес, така и за изпълнителното производство. Ето защо съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната.

По делото се установява, че извършеното процесуално представителство от страна на адвоката на взискателите се свежда до образуване на изпълнителното дело, като с молбата е извършено възлагане на съдебния изпълнител на всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, включително и определяне начина на изпълнение,поради което следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по чл.10,т.1 от

В изпълнение на това възлагане съдебния изпълнител служебно е извършил справки в регистъра на БНБ и е наложил запор върху вземанията на длъжника по 4 откритите банкови сметки в „ЦКБ“АД на 18.09.2025год. ,като в следствие на наложения запор на 19.08.2025год. сумите са били преведени по сметката на ЧСИ.

Други действия във връзка с изпълнението , по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата не сторени ,предвид , че от страна на длъжника по изпълнението в срока за доброволно плащане е извършено такова на посочените в поканата за доброволно изпълнение суми, с изключение на разноските за адвокатско възнаграждение , с оглед висящността на спора по отношение на дължимостта и размера му.