Решение № 218 от 31.10.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Бургас, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цвета Ж. Попова

Членове:

АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Лена Р. Димитрова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно дело № 20212100600599 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК. Образувано е по въззивна жалба от частния тъжител Д. В. С. от ***, *** срещу разпореждане от 15.02.2021 г. на съдията-докладчик по НЧХД № 173/2021 г. по описа на Бургаския районен съд. С посоченото разпореждане на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК е прекратено наказателното производство, образувано по тъжба на Д. С. срещу П. Д. Ч. и Г. П. Т.. За да прекрати производството, съдията-докладчик е приел, че тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК: не е отбелязано времето и мястото на извършване на твърдяното престъпление; липсват доказателства за спазване на преклузивния шестмесечен срок за образуване на дело от частен характер; тъжителят не е посочил дали поддържа обвинение и срещу трето лице и кое е то; не са представени доказателства за внесена държавна такса; не е конкретизирано с какви действия се твърди да е извършено изпълнителното деяние.

В жалбата е изразено становище, че разпореждането е неправилно, тъй като тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81 НПК. Твърди се, че е била 1 изпратена разписка за заплащане на държавна такса, че действията на лицата, срещу които е насочена тъжбата са достатъчно конкретизирани, че е спазен шестмесечният срок за подаване на тъжбата и че точната дата и час на твърдяното престъпление се съдържат в документите на прокуратурата.

Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Бургаския районен съд.

В съдебно заседание на въззивната инстанция жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Лицата, срещу които е насочена тъжбата - П. Д. Ч. и Г. П. Т., изразяват становище, че съдът най-добре би преценил какво решение да вземе в този случай.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваното разпореждане, прие следното:

НЧХД № 173/2021 г. по описа на Бургаския районен съд е образувано по подадена по електронна поща тъжба от *** гражданин Д. В. С. срещу лицата П. Д. Ч. и Г. П. Т.. В тъжбата е посочено, че „самото престъпление, ролята и вината на г-жа Ч. и г-н Т. в него са подробно описани в Постановлението на прокурора за спиране на наказателното производство от 30 юли 2019 г.“. Претендира се „в съответствие с членове 80, 81, 305, 307 от НПК РБ“ П. Ч. и Г. Т. да бъдат осъдени да заплатят на частния тъжител сумата от 217.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъплението, сумата от 2311.11 лева – обезщетение за неимуществени вреди от престъплението и сумата от 2000.00 лева – обезщетение за морални вреди от престъплението.

С разпореждане от 15.01.2021 г. съдията-докладчик по НЧХД № 173/2021 г. на БРС е указал на тъжителя в седемдневен срок от узнаване на съдебния акт да направи уточнения в тъжбата на констатирани непълноти в нея относно: престъплението, за което се повдига обвинение с тъжбата; описание на действията, чрез които е осъществено изпълнителното деяние; описание на времето и мястото на извършване на деянието и причинения престъпен резултат; претенцията за гражданския иск – точен размер, за кое деяние, дали се предявява солидарно или разделно срещу подсъдимите. Освен това е указано на тъжителя да представи доказателства кога е получил 2 постановлението на БРП, както и да внесе по сметка на БРС държавна такса в размер на 12.00 лева.

На 22.01.2021 г., в изпълнение на указанията, дадени с разпореждането, тъжителят изпратил по електронна поща Допълнение към тъжбата.

Съдията-докладчик е приел, че непълнотата на тъжбата не е преодоляна с постъпилото допълнение и с разпореждане от 28.01.2021 г. отново е дал указание на тъжителя да посочи конкретно какви действия е извършило всяко едно от лицата, срещу които е подадена тъжбата, да посочи време и място на извършване на деянието, какво увреждане е причинено и на коя конкретно дата, да уточни претенцията си за гражданския иск и да внесе държавна такса по сметка на БРС в размер на 12.00 лева. Същия ден разпореждането било изпратено по електронна поща на тъжителя.

На 15.02.2021 г. съдията-докладчик констатирал, че дадените указания не са изпълнени от тъжителя, поради което с разпореждане № 260253/15.02.2021 г. е прекратил наказателното производство по НЧХД № 173/2021 г. на БРС на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК вр. чл. 81 НПК. Посоченото разпореждане е предмет на въззивната проверка.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

На 27.04.2015 г. с постановление на прокурор при Районна прокуратура Бургас е било образувано досъдебното производство № 517/2015 г. по описа на Първо РУ на МВР - Бургас за това, че на неустановена дата през месец септември 2013 г. в гр. ***, ул. „***“ № *, противозаконно повредил чужда движима вещ – врата, на стойност 800.00 лева, собственост на Д. В. С., роден на *** г. – престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Няма привлечено лице като обвиняем.

След приключване на разследването, с постановление от 30.07.2019 г. на прокурор при БРП е прието, че между свидетелите Д. В. С. и П. Ч. е налице спор за собственост по отношение на помещение, находящо се в гр. ***, ул.

„***“ № *, ет. *, който спор Прокуратурата не е овластена да реши. Посочено е, че дори и да се приеме, че повредената врата към датата на деянието е собственост на свид. С., то предвид характера и интензитета на деянието, както и стойността на имуществените вреди, причинени с повреждането сумата от 67.00 лева, в случая не са налице доказателства за осъществен 3 състав на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, а за престъпление по чл. 216, ал.

4 НК – повреждане на чужда вещ в маловажен случай. В постановлението са изложени доводи и за несъставомерност на деянието по чл. 323, ал. 1 и чл.

213а, ал. 1 НК. Тъй като престъплението по чл. 216, ал. 4 НК се преследва по тъжба на пострадалия съгласно чл. 218в НК, прокурорът на основание чл. 244, ал. 3 НПК е спрял наказателното производство по ДП № 517/2015 г. по описа на Първо РУ на МВР – Бургас, образувано за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК (т. 2, л. 61 от ДП).

Жалбоподателят Д. С. получил по електронна поща превод на това постановление на 13.07.2020 г. (л. 25 от НЧХД № 173/21г.). Тъжбата е изпратена в БРС на 13.01.2021 г., с което жалбоподателят е спазил предвидения в чл. 81, ал. 3 НПК шестмесечен срок за подаването й. В нея са описани действията на двете лица, срещу които е подадена, както и предметът на посегателството – врата и решетка, но не са уточнени датата на посегателството и размерът на причинените щети. След като тъжбата не съдържа всички данни за обстоятелствата на престъплението, съдиятадокладчик правилно е преценил, че тя не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК и е прекратил наказателното производство.

В случая е налице и друго прекратително основание – погасяване на наказателната отговорност поради изтичане на давност. За престъплението по чл. 216, ал. 4 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева. Срокът на преследвателната давност е три години съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и е започнал да тече от извършването на престъплението, тоест от месец август 2014 г. (вж. постановление от 30.07.2019 г. на БРП, към което се препраща с тъжбата). На досъдебното производство не са били предприети процесуални действия, насочени срещу определено лице, поради което давностният срок не е бил прекъснат. Това означава, че срокът на обикновената преследвателна давност е изтекъл в края на месец август 2017 г. Нещо повече – дори и да беше имало действие, прекъсващо давността, то през месец февруари 2019 г. е изтекла и абсолютната давност. Ето защо наказателната отговорност срещу П. Д. Ч. и Г.

П. Т. е била погасена по давност. Посоченото обстоятелство изключва наказателното им преследване за престъплението по чл. 216, ал. 4 НК.

С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

4

Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260253 от 15.02.2021 г. по НЧХД № 173/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК е прекратено наказателното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5