Определение № 3517 от 11.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3517 гр. Пловдив, 11.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300503009 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Б. Т. Д. от гр. *** в качеството му на настойник на Б. Д. Т., ЕГН ********** от гр. ***, понастоящем настанен в Дом за стари хора - ***“ с адрес: ***, чрез адвокат Д., против определение №1093/23.09.2025 г., постановено по гр.д. №1504/2025 г. по описа на Районен съд- Карлово, I гр.с., с което е прекратено производството по гр.д. № 1504/2025 г. по описа на РС – Карлово като недопустимо. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима- подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред РС е образувано по искова молба, предявена от Б. Т. Д. в качеството му на настойник на Б. Д. Т., предявена чрез адв. Л. Д. против Г. Н. Т. от гр.

***, с която моли съда, на основание чл. 49, ал. 1 от СК да постанови решение, с което да прекрати брака, сключен между Б. Д. Т. и Г. Н. Т., без да произнася относно вината за разстройството на брака.

В исковата молба се твърди, че Б. Д. Т., ЕГН *** е поставен под пълно запрещение със съдебно Решение № 387 от 07.04.2025г. на ОС- Пловдив, постановено по гр.д. 3141/2025г., влязло в сила на 01.05.2025г. Същият е сключил граждански брак с 1 ответницата на 24.03.1990г. в гр. Карлово, като нямат общи деца. Твърди се, че отношенията между съпрузите започнали да се влошават, тъй като ответницата е била против ищеца да поддържа контакт с дъщеря си от предходен брак. Това е дало отражение, както върху емоционалното, така, на по-късен етап и върху здравословното състояние на ищеца, тъй като до този момент той е бил в прекрасни отношения с детето си. Вследствие на невъзможността ищецът да поддържа нормален контакт с дъщеря си, тя се отчуждила от него и от дълги години двамата не общували. Липсата на дъщеря му и чувството на самота била причината Б. системно да употребява алкохол. Б. започнал да разбира, че ответницата го мами с пари от общия им по това време бизнес, което било повод за чести скандали.

Пъроинстанционният съд е приел, че така предявения иск е недопустим, тъй като законът не предвиждал възможност настойникът да води иск за развод от името на лицето, сключило граждански брак, упражнявайки неговите правата. Тъй като делото е образувано по искова молба, подадена от ненадлежна страна, същото се явява недопустимо и подлежи на прекратяване.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на районния съд.

Законът за лицата и семейството предвижда, че лицата, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Това е качествено състояние, отнасящо се до правния статус на личността, което води до невъзможност съответното лице с лични действия да придобива права и да поема задължения. По своето правно положение недееспособните се приравняват на малолетните лица. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните настойници.Тъй като искът за развод има строго личен характер, същият не може да бъде предявен от настойника на лицето поставено под пълно запрещение. В същото време не може да се отрече правната възможност на едно лице, което е поставено под пълно запрещение, да може да предяви иск за развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, тъй като това би противоречиво на справедливостта и морала. Поставеният под пълно запрещение съпруг или съпруга може да предявява иск за развод чрез особен представител, назначен по реда на чл. 29 ГПК/ вж. Решение № 1751 от 27.09.1957 г. по гр. д. № 5499/57 г. на ВС, II г. о./ Тъй като в разглеждания казус искът за развод е предявен от настойника, а не от особения представил, назначен по реда на чл. 29 ГПК, същият се явяване недопустим, тъй като е предявен от лице, което нямат активна процесуалноправна легитимация.

Поради това обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1093/23.09.2025 г., постановено по гр.д.

№1504/2025 г. на КрлРС, I гр.с.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3