Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19495 от 27.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25442/2023
Вид
Решение № 19495
Подписан
27.11.2023
В сила
22.12.2023
Състав
ЗОРНИЦА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19495 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110125442 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от ищеца П. В. П., ЕГН ******, с адрес: гр. София, ******, чрез адв. П. Д. срещу ответника Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано незаконно обвинение за извършено престъпление, по отношение на който досъдебното производство е било прекратено с Постановление на Районна прокуратура – гр. Бургас от 02.07.2021 г., поради недоказаност на обвинението, изразяващи се в унижение, притеснение, непреодолим страх, тревожност, накърняване на доброто име и честта, и на сумата 1300 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва от датата на постановлението за прекратяване – 02.07.2021 г. до изплащане на главницата.

Ищецът П. В. П. извежда съдебно предявените права с твърдения, че на 28.02.2019 г. му било повдигнато обвинение по пр.пр. № 886/2016 г., ДП № 436/2016 г. по описа на РУ – Приморско за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 27.07.2016 г. около 02,30 ч. в ****** в съучастие като извършител с Борислав Иванов Василев, чрез нанасяне на удари с юмруци по лицето, причинил на Радослав Стойнов Шентов лека телесна повреда, изразяваща се в масивно кръвонасядане с травматичен оток на клепачите на лявото око, охлузване на коленете, контузна рана тилно и лекостепенно мозъчно сътресение, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Със същото постановление по отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 22.03.2019 г. по отношение на ищеца била извършена полицейска регистрация, а на 15.05.2019 г. РП – Царево внесла в съда постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, въз основа на което било образувано НАХД № 146/2019 г. по описа на РС – Царево, по което с влязло в сила Определение № 66/28.06.2019 г. делото е върнато за отстраняване на 1 допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на обвиняемото лице. С постановление от 09.04.2020 г. на РП – Царево наказателното производство било спряно и прекратено частично по отношение на ищеца, което е отменено с Определение № 50/08.05.2020 г. на РС – Царево. С постановление от 02.07.2021 г. на РП – Бургас, ТО Царево досъдебното производство било частично прекратено спрямо ищеца поради недоказаност на обвинението, след което със заповед от 18.04.2022 г. на ГД „Национална полиция“ е снета извършената полицейска регистрация. Твърди, че в хода на досъдебното производство ищецът е бил накаран да се съблече гол до кръста, бил сниман с цел изготвяне на фотоалбум, като същият е показван на всички свидетели по делото. Поддържа, че по време на наказателното производство бил силно притеснен, изпитвал непреодолим страх, бил обезнадежден, изпитвал голямо напрежение и тревожност поради повдигнатото обвинение за престъпление, за което се предвижда наказание до 3 г. лишаване от свобода. Твърди, че в резултат на повдигнатото обвинение ограничил контактите си дори и с най-близките приятели, претърпял сериозен срив на психиката, била накърнена честта и доброто му име. Многократно пътувал до гр. Приморско и гр.

Царево за извършване на следствени действия с него. Трудно бил приет на работа като стюард, след като на работодателя му станало известно, че спрямо него се води наказателно производство. Оценява претърпените неимуществени вреди на 25000 лв., поради което ги претендира. Претендира и имуществени вреди в размер на 1300 лв., представляващи платено възнаграждение за адвокат, както и законната лихва върху главниците от датата на постановлението за прекратяване – 02.07.2021 г. до окончателното плащане.

Ответникът Прокуратурата на Република България, в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска с твърдения за недоказаност на претендираните имуществени и неимущствени вреди, както и наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и твърдените вреди, а претендираната сума от 25000 лв. е прекомерно завишена по размер. Оспорва ищецът да е имал затруднения при започване на работа. Счита, че продължителността на наказателното производство не следва да се взема предвид при определяне размера на обезщетението, доколкото за такова обезщетение е предвиден специален иск с абсолютна процесуална предпоставка да е подадено заявление до ИВВС, за което липсвали твърдения и доказателства.

Поддържа, че при определяне размера на обезщетението следва да се има предвид, че престъплението, за което е повдигнато обвинение на ищеца е леко, взета е най-леката мярка за неотклонение и общата продължителност на наказателното производство е 2 г. и 5 м., които обстоятелства обуславят по-нисък интензитет на неимуществените вреди. Оспорва и предявения иск за имуществени вреди при възражения, че от представения договор не става ясно, че се касае за процесното досъдебно производство, поради което липсва причинна връзка между сторения разход и повдигнатото обвинение. При условията на евентуалност поддържа, че не е било необходимо ищецът два пъти да упълномощава защитник (в съдебното и досъсебното производство), доколкото процесуалното представителство се уговаря за цялото наказателно производство. По отношение на претенцията за законна лихва поддържа, че липсват данни постановлението за прекратяване да е влязло в сила, от който момент се дължи законна лихва. Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално за присъждане на по-нисък размер на неумеществените вреди и имуществените вреди.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от намиращите се в приобщеното ДП № 436/2016 г. по описа на РУ – Приморско документи се установява, че на 28.02.2019 г. с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по 436/2016 г. по описа на РУ – Приморско ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. от НК и му взета мярка за неотклонение „подписка“, което му е предявено на 2

28.02.2019 г.

По така образуваното досъдебно производство Районна прокуратура Царево е издала и внесла в Районен съд - Царево Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от дата 15.05.2019 г., въз основа на което било образувано НОХД № 146/2019 г., приключило с определение за прекратяване, обективирано в Протокол от проведеното на 26.06.2019 г. заседание и връщане на делото на РП – Царево за отстраняване на допуснати по делото съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите лица. След протестиране на определението същото е потвърдено с Определение № 227/15.08.2019 г. по ВЧНД № 856/2019 г. по описа на ОС – Бургас.

След връщането на досъдебното производството по същото на дата 09.04.2020 г. е издадено Постановление за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на ищеца П. В. П. и Борислав Иванов Василев, поради това, че деянието от субективна страна е несъставомерно по повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, но било съставомерно по 130, ал. 1 НК и спиране на наказателното производство, водено за извършено престъпление по 130, ал. 1 НК, поради това, че се престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Определението е отменено по жалба на ****** с Определение № 50/08.05.2020 г., постановено по ЧНД № 111/2020 г. по описа на Районен съд – Царево.

С Постановление за частично прекратяване на досъдебно производство от 02.07.2021 г. ДП № 436/2016 г. по описа на РУ – Приморско същото е прекратено по отношение на ищеца, поради недоказаност на обвинението. Същото видно от приложените на л.140-143 от том І на ДП са връчени на пострадалото лице на дата 06.07.2021 г., на ищеца на 21.07.2021 г., на другото лице, привлечено като обвиняем – ***** на 03.12.2021 г.

Видно от приложеното ДП № 436/2016 г. по описа на РУ – Приморско по отношение на ищеца е извършен разпит преди да е бил привлечен като обвиняем.

Същият е бил освидетелстван, видно от Протокол на л. 102 от том І от ДП, като същият е бил съблечен гол до кръста, а разпознаването е извършвано по снимки.

В том ІІ от ДП е приложена справка за съдимост на ищеца, видно от която към 28.02.2017 г. същият е неосъждан.

След привличането на ищеца като обвиняем на 28.02.2019 г. е проведен разпит в това му качество по посоченото досъдебно производство.

В том ІІІ от ДП на л. 326 е приложено договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. П. Д. за представителство по ДП 46353/2016 г. по описа на РПУ Приморско, с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

С Определение № 28/13.03.2019 г. по НД № 84/2019 г. по описа на РС – Царево е разрешено извършването на принудителна полицейска регистрация по отношение на ищеца.

С Протокол от 22.03.2019 г. е предявено разследването на ищеца.

На 13.02.2020 г., видно от приложените на л. 408 и 416 от том ІІІ на ДП е проведена очна ставка между ищеца, в качеството му на обвиняем и свидетеля Радослав Шентов и свидетеля Г. П. Р.

На 26.02.2020 г. с Протокол от същата дата, приложен на л. 487 от том ІІІ на ДП е предявено отново разследването на ищеца.

На л. 651 от том ІV на ДП е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. П. Д. за предявяване на делото с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

На 20.05.2021 г. е извършено предявяване на разследването по отношение на ищеца – л. 652 от том ІV на ДП.

По делото е представено копие на Заповед № 3286з-1354/18.04.2022 г., с която е 3 снета полицейска регистрация № 1849/22.03.2019 г. по отношение на ищеца.

Видно от приложеното към делото удостоверение от ПРБ , НСлС към 20.05.2019 г. срещу ищеца има данни за обвинения по неприключили наказателни производства – пр.пр. вх. № 886/2016 г. по описа на РП – Царево за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

12 НК.

По делото е представена справка за актуално състояние на всички трудови договори сключени с ищеца.

В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите *****

В своите показания свидетелят Д.а изнася данни, че е майка на ищеца и доскоро живеели заедно. Знае за воденето наказателно производство срещу него в Китен и Царево. Той се чувствал много тежко, непрекъснато чувствал едно притеснение, което водило до главоболия. Това попречило до голяма степен на работата му и непрекъснато го тревожил фактът, че такова нещо се случва с него и трябва да ходи там. Често го викали, а това му коствало доста усилия и лични неприятности. Заявява, че по това време работил като стюард, трябвало да започне тази работа по време на наказателното производство и това му създало проблем. Свидетелката заявява, че по отношение на синът й имало съмнения, че е участвал в бой, като производството продължило от 2019 г. около 3 г. По отношение на работата имал проблем при започването, тъй като било висящо наказателното дело, а след това поради промяна на смените. Посочва, че не се е налагало посещаването на лекар.

В своите показания свидетелят Дилов заявява, че познава ищеца от 15 години.

Знае, че срещу него се е водило наказателно производство. През целия период той се чувствал притеснен, имал проблеми в личния живот и работата, като не знаел какво ще се случи при положение, че е невинен. Свидетелят бил до него през цялото време. Знае, че бил за някакъв бой на морето. Посочва, че към този момент ищецът работил като стюард. Имал проблеми с работата, защото стюардите ги проверявали за чисто съдебно минало. Свидетелят заявява, че не знае ищецът да е имал медицински проблеми. Единствено имал притеснения.