Определение № 2349 от 23.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2349 гр. София, 23.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20261000501997 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 407 ГПК.

Предмет на разглеждане е частна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Разпореждане рег. № 13656/13.05.2026 г. по гр.д. № 20241100107718 по описа на Софийски градски съд, ГО І-7 състав, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист. В частната жалба се навежда довод, че макар и решението в уважителната част да не е обжалвано в предоставения на ответника срок, с оглед възможността да бъде депозирана насрещна въззивна жалба решението не е влязло в сила. Иска се разпореждането да бъде отменено.

В отговор по частната жалба ищцата в първоинстанционното производство – М. Ф.

А., чрез адв. Т. М. от САК, оспорва жалбата. Застъпва теза, че пропуснатият срок за обжалване на решението в уважителната му част води до влизането му в сила. Насрещната въззивна жалба не възстановява срока за обжалване, поради което и не препятства издаването на изпълнителен лист за влязлата в сила част от решението. Застъпва теза, че с насрещната въззивна жалба спорът продължава в обжалваната част с първоначалната въззивна жалба.

По допустимостта на частната жалба

Жалбата касае подлежащ на обжалване акт. Макар и предявена преди да бъде връчена покана за доброволно изпълнение, надлежно сезира въззивния съд. Дължимата държавна такса е внесена.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че изтеклият срок за обжалване на решението в уважителната му част води до влизането му в сила.

1

Съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК съдът издава изпълнителен лист след като се увери, че актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Така очертаният предмет на преценка определя и подлежащите на изследване обстоятелства в това самостоятелно производство. Нормата касае всяко изпълнително основание, поради което и тълкувана по отношение на съдебното решение проверката включва и неговото стабилизиране – влизането му в сила.

Процесуалният закон признава безусловно право на обжалване в предписания двуседмичен срок с чл. 259, ал. 1 ГПК. Всяка страна е свободна да прецени дали да приеме решение, частично засягащо, но и частично удовлетворяващо нейните интереси в спора. По силата на чл. 263, ал. 2, изр. първо ГПК обаче повдигнатият спор от насрещната страна, открива възможност за приелата решението страна да разшири предмета на инициираното въззивно производство с насрещна въззивна жалба. По силата на чл. 263, ал. 2, изр. второ ГПК насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба.

Съществен реквизит на този процесуален документ е обжалваният акт (чл. 260, т. 2 ГПК) с указание за неговата порочност (чл. 260, т. 3 ГПК). Правото на жалба предполага интерес, а такъв възниква само ако страната атакува засягащо я решение, поради което и предмет на насрещната въззивна жалба може да бъде единствено уважителната част от решението.

Подновеният спор с насрещната въззивна жалба обаче подлежи на разглеждане от въззивния съд, само ако първоначалната жалба не бъде оттеглена, т.е. бъде разгледана по същество (чл.

263, ал. 4 ГПК). След като законът допуска макар и под условие повдигане на спор и след изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, решението в уважителната част влиза в сила едва след като изтече срокът за упражняване и на тази процесуална възможност. Съгласно чл.

263, ал. 2, изр. първо ГПК срокът за насрещната въззивна жалба се припокрива със срока за отговор по първоначалната въззивна жалба, поради което и едва полученият препис от първоначалната въззивна жалба полага началото на срока и за насрещната въззивна жалба.

Отхвърлителната част от решението, предмет на първоначалната въззивна жалба, ползва ответника, поради което в този му обхват на спора насрещна въззивна жалба би била недопустима. Отговорът по първоначалната въззивна жалба е самостоятелно процесуално действие, чийто предмет се припокрива с пренесения пред въззивната инстанция спор с първоначалната въззивна жалба.

В случая се установява препис от първоначалната въззивна жалба да е получен от ответника на 02.06.2026 г., а насрещната въззивна жалба е депозирана пред първоинстанционния съд на 11.06.2026 г. или в предвидения от чл. 263, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за отговор. При тези обстоятелства решението на първоинстанционния съд в уважителната част не е влязло в сила, поради което и не обуславя подлежащо на изпълнение притезание. Това определя обжалвания акт за незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а издадения изпълнителен лист – обезсилен.

2

Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, първи граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане рег. № 13656/13.05.2026 г. по гр.д. № 20241100107718 по описа на Софийски градски съд, ГО І-7 състав.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист, издаден на 15.05.2026 г. в полза на М. Ф. А. за сумата 10717,13 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3