Решение № 135 от 04.07.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Девня, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И.ИЛ. В.А като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20253120200100 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на С. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. Н., обл. Варна против Наказателно постановление № 25-0253-000005, издадено на 25.02.2025 г. от Началника на РУ –Девня при ОД МВР - Врана, с което на въззивника за нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Въззивникът обжалва наказателното постановление в срок, като счита, че същото е неправилно и несправедливо. Твърди, че не е употребявал алкохол същата вечер, а бил изпил само една безалкохолна бира. Сочи също, че е бил с висока температура и няколко часа преди да бъде изпробван за употреба на алкохол е изпил две прахчета Тайлол. Счита, че в дрегера има някаква грешка, поради което моли за отмяна на издаденото срещу него наказателно постановление.

В с.з., въззивника участва лично и с редовно упълномощен проц. представител – адвокат, който поддържа жалбата и исканията в нея.

Административно – наказващия орган, редовно призован не изпраща представител. Представя писмено становище, в което чрез проц. представител оспорва жалбата и моли обжалвания с нея електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

ВРП, редовно уведомени не изпращат представител за участие в 1 делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.01.2025 г. през нощта свидетелите Т. В. В. – мл. автоконтрольор при РУ Девня, ОДМВР – Варна и Р. И. Т. – служител в същото РУ патрулирали в района на кв. „Повеляново“ в гр. Девня. В около 01:10 часа край тях преминал л.а. „Ф*****“ с рег. № В ****** НН, управляван от въззивника Г.. Преминавайки покрай полицейския автомобил въззивникът видимо увеличил скоростта си на движение, което направило впечатление на двамата полицейски служители и те потеглили след него. Чрез подаден звуков и светлинен сигнал те спрели за проверка автомобила на въззивника, в хода на която той бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер NA 0169, което отчело наличие на алкохол в организма му в размер на 0, 88 промила. В 01:43 часа на водача бил издаден талон за кръвна проба с указание до 35 минути да се яви в ЦСМП – Девня за даване на кръв за изследване. За констатираното нарушение на нарушителя бил съставен АУАН серия GA № 1256588/16.01.2025 г., който му бил връчен и подписан от него без възражения. Въззивникът не изпълнил предписанието на контролните органи и не отишъл да даде кръвна проба. На 28.01.2025 г., извън законоустановения 3 дневен срок, считано от съставяне на АУАН, той депозирал писмени възражения срещу акта пред административно – наказващия орган. Въпреки това възраженията му били разгледани от АНО и приети за неоснователни. На 25.02.2025 г. било издадено атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление, в което наказващия орган възприемайки изцяло фактическите констатации, отразени в акта и посочената правна квалификация, наложил горепосочените административни санкции.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, които анализирани в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на подадената жалба:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентността на административно наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен с това правомощие по силата на Заповед рег. №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на ВР.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното 2 наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност. Посочена е съответната концентрация на алкохол, установена в организма на въззивника и начина на нейното установяване. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН.

Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:

Въззивникът е санкциониран за допуснато нарушение по чл. 5 ал. 3 т.

1 от ЗДвП. Цитираната правна норма забранява на всички водачи на пътни превозни средства /ППС/ да ги управляват под въздействие на алкохол, наркотични или други упойващи вещества.

За гарантиране общозадължителния характер на тази забрана, законодателят е предвидил санкционни последици в нормата на чл. 174 ал. 1 от ЗДвП, която се намира в Глава седма от ЗДвП - „Административнонаказателни разпоредби“, където са посочени съставите на административните нарушения на ЗДвП и предвидените за тяхното извършване санкции. В разпоредбата на чл. 174 ал. 1 от ЗДвП законодателят е очертал обективните признаци, при наличието на които спрямо виновното лице следва да се реализира административнонаказателна отговорност.

От обективна страна, нарушението се осъществява чрез управление на ППС под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Когато ППС е моторно превозно средство /МПС/ и концентрацията на алкохол в кръвта на водача е в границите над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда и тази концентрация е установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, спрямо водача се реализира юридическа санкция, предвидена от законодателя в разпоредбата на чл. 174 ал. 1 от ЗДвП. Редът за установяване на употребата на алкохол от водачите на моторни превозни средства към момента на извършване на нарушението е било определен в Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /обн. ДВ 63/2001 г. и отм. Дв бр. 61/2017 г./ Съгласно чл. 1 ал. 2 от същата Наредба употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. В хипотезата когато у водача на МПС се констатира концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество и против него се състави АУАН, длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП следва да попълни и талон за медицинско изследване, който да връчи на водача срещу подпис. В случай, че водачът не се яви в определеното лечебно заведение или се яви, но откаже да даде кръв за изследване, употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство, съгласно разпоредбата на чл. 6 от описаната по – горе наредба.

3

Административното нарушение е формално и в състава му не е предвидено и описано настъпването на общественоопасни последици, необходими за неговото довършване.

В настоящия казус не се спори, че въззивникът е бил изпробван с техническо средство, което отчело 0, 88 промила алкохол в издишания въздух.

Спори се за това дали техническото средство, с което е бил тестван водача – Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер NA 0169 е отчело правилно, доколкото въззивникът твърди, че не е употребявал алкохол преди да предприеме управление на автомобила. Видно от представения по делото списък на представените средства за измерване – анализатори на алкохол в дъха рег. № 3286р-50240, екз. №3 от 24.09.2024 г. е, че процесния дрегер е преминал периодична проверка за годност на 16.09.2024 г. със срок на валидност от 6 месеца, което значи, че към датата на установяване на нарушението – 16.01.2025 г. е бил годен да отчете съдържанието на концентрация на алкохол в дъха на въззивника при извършената му проверка в рамките на установения 6 месечен срок.

Поради това и по настоящото дело следва да се приеме, че съдържанието на алкохол в кръвта на жалбоподателя е именно, стойността, установена с годно и редовно тарирано техническо средство – 0, 88 промила.

Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства: "В случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение /какъвто е настоящия случай/ или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство....".

Посочената разпоредба предвижда изрично, че показанията на техническото средство са меродавни при липса на кръвно изследване, по една от посочените в нея причини, зависещи единствено и само от волята на водача.

Мотивите на съда

Гореизложените съждения на съда са формирани въз основа на константа практика на ВКС, а именно: Решение № 515 от 08.12.2009 г. по н. д.

№ 562/2009 г. на ВКС, ІІІ н. о. и Решение № 428 от 11.11.2013 г. по н. д. № 1435/2013 г. на ВКС ІІІ н. о., съгласно които показанията на техническото средство се приемат дефинитивно в случаите когато е налице отказ на извършителя да даде кръв за изследване.

В цитираните решения на ВКС е прието, че редът за проверка валидността на отчетената концентрация на алкохол в кръвта с техническо средства, е по реда на чл. 144 НПК - чрез експертиза. В конкретния случай, отказът на подсъдимия да предостави кръвна проба за изследване е предопределил невъзможността това доказателствено средство да се използва, за да се разкрие обективната истина. Жалбоподателят сам се е поставил в невъзможност да се ползва от по – меродавния метод за установяване на алкохол на водачите на МПС, което може да означава само едно – че добре е знаел, че е употребил алкохол и не е искал то да бъде установено чрез химическа експертиза. Именно за това в чл. 6 от Наредба № 30/27.06.2001 г. е предвидено в подобна хипотеза установяването на наличието на алкохол да 4 става въз основа на показанията на техническото средство. Противното би означавало при всеки отказ на водач на МПС да даде кръвна проба да не може да се определи точната концентрация на алкохол в организма му, респ. да не може да се определи размера на следващата му се съгласно чл. 174 ал. 1 от ЗДвП санкция.

Твърденията на въззивника, че не бил употребил алкохол, а бил изпил само една безалкохолна бира съдът приема за недоказани въпреки ангажираните в тази връзка доказателства. Показанията на водения от въззивника свидетел Й. Вл.в Д. съдът не кредитира, на първо място защото той е близък приятел на страна по делото и е напълно възможно да свидетелства единствено и само, за да обслужи защитната версия на въззивника. Освен това едва ли този свидетел е бил неотлъчно до въззивника през целия ден, за да знае дали същия е употребил алкохол или не. Възможно е също така въззивникът да е употребил значително количество алкохол и предната вечер. Така или иначе в организма му е установена концентрация на алкохол в размер на 0, 88 промила, с което е нарушена забраната на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП да не се управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Че водача е употребил алкохол към момента на проверка свидетелстват и показанията на двамата полицейски служители, всеки от които заявява, че въззивникът е лъхал на алкохол. Поведението му също говори за това, доколкото се е опитал да избегне полицейската проверка, увеличавайки скоростта си след като е забелязал служебния автомобил на МВР и доколкото не е изпълнил разпореждането им да се яви в ЦСМП – Девня за вземане на кръвна проба. Наивно и неправдоподобно звучат твърденията му, че въпреки не е употребил алкохол, той подписал съставения му АУАН без възражения, тъй като много се бил притеснил. Заявлението му, че е взел преди проверката лекарство Тайлол /вероятно за да убеди съда, че то е повлияло на установената концентрация/ пък е голословно и недоказано.