Определение № 226 от 23.05.2024, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Гражданско дело 625/2024
- Вид
- Определение № 226
- Подписан
- 23.05.2024
- В сила
- 23.05.2024
- Състав
- Йохан Мирославов Дженов
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.389 · Граждански процесуален кодекс
- чл.389, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.390 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391 · Граждански процесуален кодекс
- чл.396, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.397, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 226 гр. гр. Червен бряг, 23.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Йохан М. Дженов като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20244440100625 по описа за 2024 година на Червенобрежки районен съд, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.124, ал.1 вр. с чл.439, ал.1 вр. с чл.389, ал.1 във вр. с чл.397, ал.1, т.3 от ГПК Производството по делото е образувано по искова молба от Е. А. А., с ЕГН ********** от гр. Койнаре, обл. Плевен, ул. „.......“ № 8, с която са предявени отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 вр. с чл.439, ал.1 от ГПК срещу И. М. С., с ЕГН ********** от с.
Ясен, обл. Плевен, ул. „К. Златарев“ № 1. В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е издаден в полза на ответника изпълнителен лист по Ч.Гр.д. № 200/2014 г. по описа на РС – Червен бряг. Твърди се още, че било образувано изп. дело № ............../2024 г. по описа на ДСИ при РС – Червен бряг. Излага се твърдение, че в периода след издаването му до образуване на изпълнителното дело вземанията са погасени и не се дължат. Предвид изложеното е направено искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че сумите не се дължат на ответника от ищеца. С исковата молба са приложени писмени доказателства. Направено е и искане за допускане на обезпечение на иска, чрез спиране изпълнението по изпълнителното дело, тъй като ДСИ е изпратил ПДИ и очевидно е предприел принудителни изпълнителни действия.
Съдът след като се запозна с молбата и представените доказателства намира следното: За да бъде допуснато обезпечение на иска следва да са налице няколко кумулативно дадени предпоставки: искът да е допустим, вероятно основателен, да е подкрепен с писмени доказателства и да се установи наличието на обезпечителна нужда, както и обезпечителната мярка да е подходяща, т.е да съответства на обезпечителната нужда. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на молбата за обезпечаване на иска. Предметът на претенцията според исковата молба са отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 вр. с чл.439, ал.1 от ГПК срещу И. М. С., с ЕГН ********** от с. Ясен, обл. Плевен, ул. „К. Златарев“ № 1, от ищец с настоящ адрес в гр. Койнаре, общ. Червен бряг, което обуславя местната подсъдност и определя процесуалната допустимост. Съобразно разпоредбата на чл. 391 ГПК, обезпечение на иска 1 се допуска, ако без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, когато искът е подкрепен с писмени доказателства. Следователно за да бъде допуснато обезпечението, необходимо е да са налице писмени доказателства, от които да се направи извод за вероятната основателност на иска; на второ място следва да съществува обезпечителна нужда от същото; трето – обезпечителната мярка, която се иска да бъде допусната, следва да е адекватна на съществуващата обезпечителна нужда. При произнасяне по постъпило искане за обезпечение по реда на чл.389, респ. чл.390 ГПК, съдът следва да прецени дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда /т.е, ще бъде ли възможно предявилото иска лице да реализира правата си по постановеното в исковото производство съдебно решение, ако не бъде допуснато исканото обезпечение на иска/, както и дали исканата обезпечителна мярка е подходяща. В този смисъл практиката на ВКС е трайна и непротиворечива /постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №110/14.06.2013г. по гр.д.№93/2012г. на Четвърто ГО на ВКС; постановеното по реда на чл.275, ал.3 ГПК определение №229/22.03.2012г. по ч.гр.д.
№5/2012г. на Четвърто ГО на ВКС; постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 516/30.07.2013 г. по ч.гр.д. №3999/2013 г. на Четвърто ГО на ВКС/. За да бъде допуснато обезпечението, поисканата обезпечителна мярка следва да бъде подходяща по естеството си с оглед заявеното за защита право, недопустимо е да засяга неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица /в който смисъл е разрешението, дадено в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение №516/30.07.2013 г. по ч.гр.д.№3999/2013 г. на Четвърто ГО на ВКС/, нито правните последици от налагането й да съвпадат с правните последици на решението, което ще бъде постановено по съществото на спора. Искът е подкрепен с писмени доказателства. По делото е представена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело, която е била връчена на ищеца. Ноторно известно е, че след изтичане на срока за доброволно изпълнение по изпълнителните дела се предприемат изпълнителни действия за събиране на дължимите суми. Очевидно е, че ищеца има интерес от спиране на изпълнителното производство, за да не бъдат предприети изпълнителни действия, които да касаят имуществото и доходите му. Предложената обезпечителна мярка е подходяща – предметът на претенцията е установяване недължимост на сумите предмет на принудителното изпълнение по горепосоченото изпълнително дело, за които се иска спиране на изпълнението, като по този начин предложената мярка се явява подходяща.
Съдът намира, че е налице обезпечителна нужда. Без исканото обезпечение за ищцата би било невъзможно или той би се затруднил при осъществяването правата по бъдещото решение, което евентуално би било в негова полза. В производството по чл.389 от ГПК съдът няма процесуална възможност да осъществява в цялост преценка на фактическата и правната страна на спора. Ето защо в процесната хипотеза съдът намира, че иска е допустим и с оглед твърденията на молителя е налице обезпечителна нужда. Поисканата обезпечителна мярка се явява подходяща и може да бъде наложена, като допусне търсеното обезпечение. Мотивиран от изложеното Червенобрежкия районен съд ОПРЕДЕЛИ:
2
Допуска на основание чл.389, ал.1 във вр. с чл.397, ал.1, т.3 от ГПК обезпечение на искa по чл.124, ал.1 вр. с чл.439, ал.1 от ГПК, който е предявен от Е. А. А., с ЕГН ********** от гр. Койнаре, обл. Плевен, ул. „.......“ № 8 срещу И. М. С., с ЕГН ********** от с. Ясен, обл.
Плевен, ул. „К. Златарев“ № 1, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № ............../2024 по описа на ДСИ при РС – Червен бряг.
На Е. А. А., с ЕГН ********** от гр. Койнаре, обл. Плевен, ул. „.......“ № 8 да се издаде обезпечителна заповед.
На основание чл.438 от ГПК препис от настоящия съдебен акт да се изпрати на ДСИ при РС – Червен бряг.
На основание чл.396, ал.3 обжалването на определението НЕ СПИРА изпълнението му.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Плевенския окръжен съд съгласно чл.396, ал.1 от ГПК в едноседмичен срок, който срок тече за молителя от съобщаването му, а за ответника от деня в който му е връчено съобщението за наложената обезпечителна мярка от ДСИ при РС – Червен бряг.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3