Решение № 35 от 24.02.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. гр. Добрич, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20253200500052 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.2, т.2 ГПК.

Образувано е по жалба от Г. А. К., с адрес ОЗ – Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 19 срещу действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 1100/2024г. по описа на СИС при ВРС, изразяващи се в налагане на запор върху възнаграждение за положен труд и личната партида на длъжника в ОЗ – Варна. Жалбоподателят твърди, че изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в ОЗ – Варна, но не получава доход от трудови възнаграждения, тъй като трудовото му правоотношение е прекратено. Поддържа, че личната му партида в ОЗ – Варна представлява несеквестируем доход съобразно разпоредбата на чл.446, ал.1 ГПК и служи за погасяване на необходимите му ежедневни нужди. Моли да се съобрази също, че се срещу него се води дело за издръжка от децата му. Отправя искане за отмяна на действията на съдебния изпълнител, с които е наложен запор върху несеквестируемо имущество.

Насрещната страна Окръжен съд – Варна – взискател по изпълнителното дело, изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че за полагания труд в пенитенциарни заведения са приложими специалните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража 1 и Правилника за приложението му. Полагания от жалбоподателя труд не бил по трудово правоотношение и не се явявал трудово възнаграждение по смисъла на Кодекса на труда. Посочват се нормите на чл.84, ал.2 и 3 ЗИНЗС, с които се гарантира възможността на длъжника да задоволява своите нужди от подслон, храна и облекло, както и чл.78, ал.3 ЗИНЗС, която регламентира възможността да се правят удръжки от получаваното възнаграждение от лишените от свобода.

Постъпили са писмени мотиви от съдебния изпълнител, в които изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, обсъди представените по делото и в изпълнителното производство доказателства и писмените мотиви на съдебния изпълнител във връзка с обжалваното действие, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

Изпълнително дело № 20243110401100 по описа на СИС при Районен съд – Варна е образувано по възлагателно писмо от Окръжен съд – Варна и представен изпълнителен лист № 156/ 04.07.2024г., издаден по НОХД № 20203100201202 по описа на Окръжен съд – Варна, с който длъжниците К.В.Б. и Г. А. К. са осъдени да заплатят сума в размер на 18645.70 лева. Във възлагателното писмо са посочени начини на принудително изпълнение, сред които и запор на вземания от трети лица.

С разпореждане на съдебния изпълнител от 28.08.2024г. е наложен запор на трудовото възнаграждение и личната партида на длъжника Г. А. К. в Затвора – Варна.

Длъжникът е уведомен за наложения запор на 29.08.2024г.

Жалбата срещу действията на съдебния изпълнител на 04.09.2024г.

Жалбата е подадена срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, от лице с правен интерес за това и при спазване на законоустановения срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

По правило длъжникът отговаря за задължението с цялото си имущество (всяка вещ или вземане) – чл.442 ГПК, като законодателят е предвидил 2 изрично несеквестируеми вещи и доход за да гарантира възможността длъжникът да задоволява минималните си месечни жизнени нужди – чл.444 чл.446 ГПК С решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС са разрешени спорни до него момент въпроси свързани с изпълнителното производство.

В т.1 от цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част, а в мотивите на решението е обсъдена и възможността за налагане на възбрана върху несеквестируеми вещи.

В запорното съобщение е посочено изрично, че удръжките следва да се правят при спазване на разпоредбите, уреждащи несеквестируемостта. В изпълнение на запора не са постъпили суми, поради което и не може да се приеме, че изпълнението е насочено върху несеквестируемо имущество.

На следващо място, получаваните от лишени от свобода доходи от положен труд са извън обхвата на чл.446 ГПК. По отношение на тези лица са приложими специалните норми в ЗИНЗС и ППЗИНЗС. В чл.78, ал.3 ЗИНЗС изрично е уредена възможността да се правят удръжки от получаваното от лишените от свобода възнаграждение, които да не надхвърлят две трети от същото. Различните правила по отношение несеквестируемия доход от положен труд за лишени от свобода лица са съобразени с целите на несеквестируемостта. Предвидения в чл.446, ал.1, т.1 ГПК несеквестируем доход цели да се осигури възможност на длъжника да задоволи минималните си месечни нужди от подслон, храна, облекло и др. В същото време в чл.84, ал.2 ЗИНЗС е предвидено правото на лишените от свобода на безплатна храна, непрекъснато време за сън, самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности, както и здравно осигуряване. В този смисъл, задоволяването на минималните необходими жизнени нужди на лишените от свобода е гарантирано и в специалния закон ЗИНЗС не е предвиден минимален несеквестируем доход от труд по отношение на тях, като са съобразени също специалните цели на полагането на труд от лишени от свобода лица и липсата на трудово правоотношение по смисъла на КТ.

Водените срещу жалбоподателя дела за дължима издръжка също не правят 3 наложения запор незаконосъобразен. Наличие на подлежащо на принудително изпълнение вземане за издръжка срещу жалбоподателя би имало значение при разпределение на постъпилите от принудителното изпълнение суми между взискателите, но не води до несеквестируемост на средствата от положен от него труд като лишено от свобода лице, както и средствата по личната му партида.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваните действия на съдебния изпълнител не нарушават несеквестируемостта и не са довели до принудително изпълнение върху несеквестируеми вземания на длъжника, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение

Водим от горното, Добричкият окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от Г. А. К., с адрес ОЗ – Варна, бул.

„Христо Смирненски“ № 19 срещу действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 1100/2024г. по описа на СИС при ВРС, изразяващи се в налагане на запор върху възнаграждение за положен труд и личната партида на длъжника в ОЗ – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4