Решение № 1026 от 11.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1026 гр. Перник, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20251720103344 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Е.

Е. Н.. ЕГН **********, с адрес: гр. ***** чрез адв. А. Ц. – ПАК, срещу „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище/адрес на управление: гр.Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищеца не му дължат сумата в общ размер н а 1614,50 лева, от които: сумата в размер на 1402,65 лева -главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. включително, и сумата в размер на 211,85 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 08.09.2015 г. за които суми е издаден изп. лист от 28.01.2016 г., по ч.гр.д. №7731/2017г. на ПРС, въз основа на който е било образувано изп.д. № 600/2016 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност и молят да им бъдат присъдени сторените разноски.

В законоустановения срок ответникът „Топлофикация- Перник”АД чрез ю.к. Максимова са подали отговор на исковата молба, в който са 1 оспорили предявения иск. В отговора твърдят, че предявения иск е недопустим поради липса на правен интерес от неговото предявяване.

Твърдението си обосновават с обстоятелството, че ответникът в качеството му на взискател по образуваното пред ЧСИ изпълнително дело е подал молба за неговото прекратяване, като сочат, че не търсят принудително изпълнение на процесните суми. Излагат доводи, че процесният изпълнителен лист им е върнат, и няма следващо преобразувано изпълнително дело. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да прекрати производството по делото, поради недопустимост, а в случай, че съдът приеме предявения иск за допустим, са поискали същият да бъде отхвърлен. Молят да им бъдат присъдени сторените по делото разноски. В отговора са противопоставили възражение срещу претендираните от ищеца разноски – адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищеца чрез адв. Ц. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез ю.к. Максимова, завява че оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Видно от приложеното към исковата молба копие от изпълнителен лист, се установява, че на 28.01.2016 г., по ч.гр.д. .№ 07731/2015 г. на ПРС въз основа заповед № 6000 от 04.11.2015 г., в полза на ответника е бил издаден процесния изпълнителен лист, с който ищеца е осъден да заплати на „Топлофикация – Перник“ ЕАД сумата от 1402,65 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2017 г., сумата от 211,85 лева – законна лихва за забава на месечните 2 плащания за периода от 08.07.2013 г. до 08.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата 1402,65 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 03.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 32,29 лева държавна такса, както и сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Няма спор, а и от приложеното към исковата молба копие на молба от 08.11.2017 г. се установява, че на основание издадения в полза на ответника изпълнителен лист и по молба на „Топлофикация – Перник“ ЕАД пред ЧСИ – СБ. е било образувано изп.д. № 600/2016 г.

Видно от приложеното към исковата молба уведомление от 30.03.2016 г. до ищеца е било изпратено уведомление за образуваното при ЧСИ изпълнително, дело но няма данни същото да е било получено от страната.

По образуваното при ЧСИ изпълнително дело със запорно съобщение от 30.03.2016 г. е бил наложен запор върху притежаваното от ищеца пътно превозно средство – лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ****.

Не се спори, че със запорно съобщение от 03.11.2016 г., ЧСИ е наложил запор върху притежаваните от ищеца банкови сметки в „Юробанк България“ АД. Това обстоятелство се установява от приложения към исковата молба отговор от банката, с който е уведомила ЧСИ, че по притежаваните при тях банкови сметки ищеца няма авоар по сметката, и по същата няма предходен наложен запор.

От приложеното към исковата молба искане за извършване на действие от 10.01.2017 г., се установява че ответникът е поискал от ЧСИ да бъде наложен запор върху всички разкрити банкови сметки на името на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД. По така отправеното искане, със запорно съобщение от 06.02.2017 г. ЧСИ е наложил запор върху всички вземания на ищеца на договорно основание, в т.ч. и банкови сметки, банкови касети, открити акредитиви. Няма данни кога запорното съобщение е достигнало до банката.

Няма данни от наложените от ЧСИ запори да са постъпвали суми, респ. да е извършено погасяване по издадения в полза на ответника изпълнителен лист.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от 3 правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми на ответника поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с която е признато вземането, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, респ. води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради което и не следва да се обсъждат.

Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по следните съображения:

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се 4 предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.

Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.

Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 28.01.2016 г., когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Б. е образувано изпълнително дело № 600/2016 г., която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че започва 5 да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея, и в издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист.

От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 28.01.2016 г. до образуване на изпълнителното дело – 30.03.2017 г. е изминал период от около два месеца, поради което и съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в молбата са посочени способи за принудително изпълнение, давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД, и от тази дата – 30.03.2016 г. е започнала да тече нова пет годишна давност.

С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение се прекъсва.