Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7430 от 08.11.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14982/2016
Вид
Решение № 7430
Подписан
08.11.2017
В сила
08.11.2017
Състав
СВЕТЛИН ВЕЛКОВ МИХАЙЛОВ, ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ, ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144, ал.3, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите

Р Е Ш Е

Н И Е №

София,

07.11.2017 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав, в открито заседание на първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Светлин Михайлов

Членове: Пепа Тонева

Велизар Костадинов при секретаря Капка Лозева.……..…………………………………… и с участието на прокурора ……………………………………………..……………………. като разгледа докладваното от ……………….съдия Михайлов ………...……...гр.д. № 14 982. по описа за 2016 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от С.М.К., с която обжалва решение от 29.01.2016 г., постановено по гр.д. № 18 521/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 45 състав, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за прогласяване на нищожността на чл.5, ал.2 от договор за кредит срещу ипотека № 3175/R/2006, като нищожна поради неравноправност. В жалбата са инвокирани доводи за незаконосъобразност на решение, свързани с възприетото от съда, че не са налице предпоставките на чл.143 от ЗЗП. Твърди, че неравноправността произтича от поставянето на праг на лихвата в посока намаление и липсата на такъв в посока увеличение, както и липсата на индивидуална уговореност на същата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тази част и вместо него постанови ново, с което да уважи претенцията, като претендира и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата „Б.П.Б.“ АД оспорва същата. Твърди, че изложените доводи са неоснователни и цитираната клауза от договора не попада в приложното поле на чл.146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕОИ на Съвета. В тази връзка твърди, че същата е индивидуално договорена и напълно ясна, като моли съда да не взима предвид цитираната съдебна практика, с оглед на ирелевантността й към настоящия случай. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба, като претендира и направените по делото разноски.

С въззивна жалба „Б.П.Б.“ АД оспорва същото решение в осъдителната част

Твърди, че съдът неправилно е приел, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени. Твърди, че тежестта на доказване на този факт е на ищеца, както и твърди, че твърденията за нищожност на клаузите за възнаградителна лихва са несъстоятелни. Твърди, че обявените за нищожни клаузи попадат в приложното поле на чл.144 от ЗЗП. По отношение на частта, в която са уважени предявените осъдителни искове, твърди, че решението е в противоречие с отхвърлянето на претенцията за нищожност на чл.5, ал.2 от договора. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тази част и вместо него постанови ново, с което да отхвърли претенциите, като претендира и разноски..

Ответникът по тази въззивна жалба С.М.К. оспорва същата. Твърди, че в нея се смесват текстове от ЗЗП и ЗПК, като твърди, че двата закона уреждат различни материи. Твърди, че направеното възражение по отношение на предмета на договора са неоснователни, тъй като договора за кредит е сключен с физическо лице, а не с юридическо такова. Оспорва твърдението, че клаузите попадат в приложното поле на чл.144 от ЗЗП. В тази връзка посочва практика на ВКС и СЕС. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение подадената жалба и претендира разноски.

С частна жалба „Б.П.Б.“ АД оспорва постановеното решение от 27.06.2016 г. В същата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение от 29.01.2016 г. Моли съда да отмени така постановеното решение.

Ответникът по тази жалба С.М.К. оспорва същата, като излага доводи, свързани със съществото на спора. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 185 от 29.01.2016 г., постановено по гр.д. № 18 521/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 45 състав, че съдът е признал за установено по предявения иск от С.М.К. против „Б.П.Б.” АД, че клаузите на чл. 5, ал. 3 от договор за кредит срещу ипотека № 3175/R/2006 и клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от анекс № 1 към договор за кредит срещу ипотека № 3178/R/2006, за нищожни като неравноправни, като е отхвърлил исковата претенция за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5, ал. 2 от договор за кредит срещу ипотека № 3175/R/2006 като нищожна поради неравноправност и е осъдил „Б.П.Б.” АД да заплати на С.М.К. сумата от

800 евро, предявен като частичен иск от общо дължимата сума от 4 879.04 евро, представляваща платена въз основа на нищожни клаузи лихва по договор за кредит срещу ипотека № 3175/R/2006 за периода от 21.12.2006 г. до 11.12.2010 г., както и сумата от 200 евро, предявен като частичен иск от общо дължимата сума от 3 724.75евро, като недължимо платена сума, представляваща разликата между размера на предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от ищцата такива за периода от 11.12.2010 г. до 11.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковата молба - 12.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумите, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 5 650.19 лв., представляваща направени по делото разноски.

Не се спори между страните, а се установява и от решение № 9 601 от 27.06.2016 г., постановено по същото дело, че съдът е допълнил решение № 185 от 29.01.2016 г., постановено по гр.д.

№ 18 521/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 45 състав, като е осъдил „Б.П.Б.” АД да заплати на С.М.К. сумата над 800 евро до общо дължимата сума от 4 879.04 евро, представляваща платена въз основа на нищожни клаузи лихва по договор за кредит срещу ипотека № 3175/R/2006 за периода от 21.12.2006 г. до 11.12.2010 г., както и сумата над 200 евро до дължимата сума от 3 722.75 евро, като недължимо платена сума, представляваща разликата между размера на предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от ищцата такива за периода от 11.12.2010 г. до 11.04.2012 г., като е отхвърлил исковата претенция за сумата над 3 722.75 евро до пълния претендирай размер от 3 724.75 евро и е изменил решение № 185 от 29.01.2016 г. по гр.д. № 18521/2012 г. по описа на Софийски районен съд, в частта относно дължимите разноски, като е осъдил С.М.К. да заплати на „Б.П.Б.” АД, на основание чл. 78, ал. 8 във връзка с ал. 3 от ГПК, сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, като е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта относно присъдените на ищцата разноски.

Не се спори между страните, а се установява и от представения по делото заверен препис от договор за кредит срещу ипотека № 31175/R/2006 от 21.12.2006 г., че ответникът, в качеството си на кредитодател, се е задължил да предостави на ищцата, в качеството й на кредитополучател, кредит в размер на 150 000 евро за покупка и довършителни работи на апартамент с гараж и два магазина, при уговорен лихвен процент, със срок на погасяване на кредита 348 месеца от датата на отпускане на кредита, като крайният срок за изплащане на всички задължения по кредита е 31.12.2035 г., срещу задължението на кредитополучателя да върне кредита на равни анюитетни вноски в уговорения срок, като договорът е сключен при общи условия и при обезпечение от страна на кредитополучателя. Не се спори, а се установява и от анекс № 1 от 11.12.2010 г. към договора за кредит срещу ипотека № 31175/R/2006 г., че страните са предоговорили част от клаузите по договора.

Не се спори, а се установява и от представения заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти, изградени на етап груб строеж № 27, том II, per. № 4825, дело № 192 от 2006 г. на нотариус А.М., с per. № 015, действаща в района на СРС, че С.М.К. е придобила чрез покупко-продажба собствеността върху следните недвижими имоти, находящи се в гр. София, район „Витоша“, в жилищната сграда с магазини, офиси, гаражи, трафопост и подземни гаражи, изградена на етап груб строеж в УПИ XI-20, 344, 376 от кв. 56 по плана на гр. София, местност „Манастирски ливади-Запад“, целият с площ от 2 155 кв.м., при граници на имота, подробно описани в нотариалния акт, а именно: 1. магазин № 2 във вход А на партерния етаж на сградата, със застроена площ от 50,62 кв.м., заедно с 0,860 % идеални части от общите части на сградата, 2. магазин № 6 във вход В на партерния етаж на сградата, със застроена площ от 78,88 кв.м., заедно с 1,340 % идеални части от общите части на сградата, 3. апартамент № 40 във вход В на трети жилищен етаж на сградата, със застроена площ от 121,67 кв.м., заедно с мазе № 37 с площ от 2,24 кв.м., заедно с 2,183 % идеални части от общите части на сградата, 4. надземен гараж № 14 със застроена площ от 18,77 кв.м., заедно с 0,325 % идеални части от общите части на сградата, 5. 4,708 % идеални части от УПИ, в който е построена сградата, при посочени граници на самостоятелните обекти в сградата, подробно описани в нотариалния акт, и при уговорена продажба цена.

Не се спори между страните, а се установява и от представения заверен препис от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, изградени на етап груб строеж № 28, том II, per. № 4831, дело № 193 от 2006 г. на нотариус А.М., с per. № 015, действаща в района на СРС, е видно, че С.М.К. е учредила в полза на „Б.П.Б.“ АД договорна ипотека върху собствените си недвижими имоти, изградени на етап груб строеж, находящи с в гр. София, район „Витоша“, в жилищната сграда с магазини, офиси, гаражи, трафопост и подземни гаражи, изградена на етап груб строеж в УПИ XI-20, 344, 376 от кв. 56 по плана на гр. София, местност „Манастирски ливади-Запад“, целият с площ от 2 155 кв.м., при граници на имота, подробно описани в нотариалния акт, които имоти ищцата е придобила по силата на сделка покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти, изградени на етап груб строеж № 27, том II, per. № 4825, дело № 192 от 2006 г. на нотариус А.М., с per. № 015, действаща в района на СРС.

Не се спори между страните, а се установява и от представения заверен препис от покана, отправена от ищцата до ответното дружество на 03.04.2012 г. и получена от последното на 03.04.2012 г., че ищцата е поканила ответното дружество да й възстанови сумата от 9 320.91 евро, представляваща размера на надплатени месечни вноски за периода на кредита до отправяне на поканата, като недължимо платена.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че общите условия на банката са били одобрени с решение на Изпълнителния комитет от 12.02.2007 г., като същите са в сила от 12.02.2007 г. Видно от представения заверен препис от протокол № 12 от заседание на Изпълнителния комитет на Б.П.Б. проведено на 25.09.2008 г., е било взето решение за промяна на чл. 2.2, ал. 5, ал. 6 и ал. 7, чл.7,2 от общите условия, като са приети и нови текстове, а именно: чл. 3.6.а и нови ал. 5 и 6 на чл. 7.2 на общите условия.

Не се спори, а се установява и от представения протокол № 26 на КЗК за проведено заседание на 10.07.2012 г. е видно, че е било взето решение да се уведоми „Б.П.Б.“ АД с препоръки за отстраняване на неравноправна клауза в определен от комисията срок. На проведено заседание на КЗК на 10.09.2012 г., за което е бил съставен протокол № 39, е прието, че „Б.П.Б.“ АД се е съобразила с направената препоръка с писмо изх. № Ц-00-2254 от 17..07.2012 г. и е отстранила неравноправна клауза. Като доказателства по делото са приети и четири броя писма, отправени от КЗК до страните по делото във връзка с дадени от страна на комисията до банката препоръки и уведомяване от комисията до ищцата за предприетите от страна на банката действия по отстраняване на неравноправна клауза.

От основното заключение на назначената съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че „юробор“ е средното лихвено равнище, прие което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро, което се изчислява от Европейската банкова федерация в Брюксел, Белгия, която представлява интересите на 3 000 кредитни институции в страните-членки на Европейския съюз, а също и на Исландия, Норвегия и Швейцария, и който „юробор“ се обявява всеки работен ден в 11.00 часа централно европейско време и показва базовата лихва на междубанковия паричен пазар в еврозоната за депозити в евро за един, три, шести дванадесет месеца. Вещото лице сочи нивата на тримесечния „юробор“ за периода от 21.12.2006 г. до 11.12.2010 г., като установява, че в началото на периода индексът бележи стойност от 3,72 %, достига най-високи нива през есента на 2008 г., като на 26.09.2008 г. е отчетена стойност от 5,14 %, след което е установена трайна тенденция на намаление и към датата на падежа на последната вноска за периода 26.11.2010 г. стойността на тримесечния „юробор“ е 1,03 %. Вещото лице също така установява, че лихвеният процент по кредита месечно е образуван като сбор от съответните месечни стойности на тримесечния „юробор“ към 26- то число и надбавка от 6,9 % за периода от 21.12.2006 г. до 11.12.2010 г. реално платените месечни вноски са в размер на 60 506.27 евро, а размерът на преизчислените месечни вноски при лихва по кредита равна на тримесечния „юробор“ към 26-то число на всеки месец плюс 6,9 % надбавка възлиза на 55 627.23 евро, като размерът на общо надплатената сума възлиза на 4 879.04 евро. Вещото лице установява, че надплатената сума над първоначално договорената месечна анюитетна вноска, с анекс № 1 за периода на сключването му 11.12.2010 г. до завеждане на исковата молба възлиза на 3 722.75 евро. Вещото лице твърди, че в резултат на рецесиите в световен план са завишени изискванията за поддържане на собствен капитал във връзка с кредитите, отпускани от банките. В резултат от глобалните икономически условия, рейтингите на редица банки са били намалени, и кредитният риск, който отразява вероятността заемащата средства Б.да не изплати задълженията си, се е увеличила при международното междубанково финансиране, поради намалялото взаимно доверие. Това увеличава вероятността от покачване на лихвения процент по заетите от банката средства и съответно предизвиква ръст на разходите за ресурс на банката. Намалялото доверие към банките в страната също е резултат от рецесията, в която България е изпаднала от началото на 2008 г. Предпоставки за нея били отчетени още в средата на 2007 г., когато нивата на лихвите по междубанковите депозити започнало да се покачва. В края на 2008 г. нивото на БВП за България в реално изражение намаля значително за първи път от 2003 г., което допълнително повишава предпазливостта на инвестициите към региона и страната, в т.ч. по отношение на кредитирането на банките. В заключение вещото лице сочи, че основните причини за покачване на нивата на някои пазарни индикатори през периода от 2007 г. до началото на 2009 г. се свързват с условията на глобална икономическа криза и намалялото доверие между икономическите участници, обективирана през очакванията за риска от неизпълнение на задълженията на банките по заетите от тях парични средства.