Решение № 155 от 12.06.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. ХАСКОВО, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д.Й. Х. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500226 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба, подадена от Юробанк България“ АД гр. София.

„

С Решение № 18 от 26.01.2023 г., постановено по гр.д. № 355/2022 г., РС Димитровград е отхвърлил предявения от „ Юробанк България“ АД гр. София против К. Г.

С. от с.*** , обл. Хасково иск с правно основание чл.422 от ГПК да приеме за установено по отношение на ответника,че съществуване на вземане на банката по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 599/06.06.2019г. по ч.гр. д. № 995/2019 г. по описа на ДРС, за сумите произтичащи от Договор за потребителски кредит № *** от 11.12.2015 г., в размер на 6 674,52 лв. от които: 5 668,73 лв. - главница; 509,95 лв. договорна лихва, за период от 11.04.2018г. до 19.03.2019г.; 341,84 лв. мораторна лихва за период от 11.04.2018г. до 26.05.2019г; 154,00 лв. такси за период от 11.04.2018г. до 26.05.2019г.; Законна лихва считано от 05.06.2019 г., подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане вземането.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „ Юробанк България“ АД гр. София, който чрез пълномощника си адв. И. обжалва в срок. Твърди,че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Съдът неправилно приел,че е е спазена процедурата за връчване на нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита на длъжника К. С. и съответно същата не е била 1 съобщена редовно и само на това основание отхвърлил иска,без да обсъжда всички факти и обстоятелства по делото. Твърди, че ищецът некога не се бил позовал на автоматична предсрочна изискуемост на кредита,каквато възможност имало по кредита. Твърди,че е спазена процедурата по връчването на нотариалната покана и направените в тази връзка изводи от РС Димитровград били неправилни. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на РС Димитровград и постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото, за двете съдебни инстанции, разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. К., особен представител на въззиваемия К.

Г. С., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. В писмено становище вх.

№ 3984/10.05.2023 г. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи.

Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание адв. К., особен представител на въззиваемия , оспорва подадената въззивна жалба по изложените в писмения отговор съображения.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Районен съд Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „ Юробанк България“ АД гр. София против К. Г. С. от с.*** , обл. Хасково да прието за установено по отношение на ответника,че съществуване на вземане на банката по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 599/06.06.2019г. по ч.гр. д. № 995/2019 г. по описа на ДРС, за сумите произтичащи от Договор за потребителски кредит № *** от 11.12.2015 г., в размер на 6 674,52 лв. от които: 5 668,73 лв. - главница; 509,95 лв. договорна лихва, за период от 11.04.2018г. до 19.03.2019г.; 341,84 лв. мораторна лихва за период от 11.04.2018г. до 26.05.2019г; 154,00 лв. такси за период от 11.04.2018г. до 26.05.2019г.; Законна лихва считано от 05.06.2019 г., подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане вземането.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което е отхвърлил същия. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават изводи, различни от направените от решаващия съд.

За да постанови атакувания съдебен акт съдът е приел,че изявлението на кредитора за 2 обявяване на предсрочна изискуемост на кредита не е било обявено на длъжника, поради което и не са били налице основания за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. този извод на съда е правилен и се споделя от въззивната инстанция.

Наведените от въззивника доводи за неправилност на постановеното решение са неоснователни. Неоснователно е наведеното възражение,че банката не се е позовала на предсрочна изискуемост на кредита. И в заявлението и в исковата молба е посочено,че поради неплащане на задължението по кредита банката кредитор е обявила кредита за предсрочно изискуем на 19.03.2019 г. Изявлението,че кредитът е обявен за предсрочно изискуем било съобщено на длъжника с нотариална покана, връчена на 19.03.2019 г.

Заявителят, жалбоподател в настоящото производство, се е позовал на предсрочна изискуемост на кредита, представил е пред заповедния съд доказателства за уведомяването на длъжника , и е направил искане за издаване за Заповед за незабавно изпълнение без да представи доказателства в заповедното производство за получено волеизявление до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Настоящият съдебен състав намира,че не са били налице предпоставки за издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК в полза на заявителя, т.като от представените доказателства не може да се направи извод,че банката кредитор е уведомила по надлежния ред длъжника за упражненото право да направи целият кредит предсрочно изискуем. В т.18 на ТР № 4/2014 г. по т.д.4/2013 г. на ОСГК на ВКС е дадено разрешение,че при уговорка в договора за банков кредит,че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или настъпването на други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на други обстоятелства, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила изрично на длъжника предсрочната изискуемост. В същата точка от ТР е указано,че волеизявлението за предсрочна изискуемост не може да се съдържа в заявлението по чл.417 от ГПК, доколкото препис от заявлението не се връчва на длъжника и същия узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение – чл.418 ал.5 от ГПК. В тази връзка, съдът намира,че към момента на издаване на заповедта за незабавно изпълнение – 06.06.2019 г. това изискване не е било спазено и банката кредитор не е обявила изрично настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на длъжника К. Г. С.. Уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост има действие само ако това волеизявление бъде доведено до знанието на длъжника. А в случая това не е направено.

Безспорно е,че връчването на нотариална покана по чл.50 ЗННД съставлява допустим способ за уведомяване, когато са спазени разпоредбите на чл.37-чл.58 от ГПК. В случая обаче тези разпоредби не са спазени, поради което не може да се счете,че длъжникът е бил надлежно уведомен, при условията на чл.47 от ГПК относно настъпването на предсрочна изискуемост за цялото вземане. Нотариална покана е връчена по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление на 19.03.2019 г. по постоянния адрес на длъжника в с.***, общ. ***, обл. Хасково. Няма данни нотариусът да е връчил поканата на посочения в 3 договора от 11.12.2015 г., сключен между страните, настоящ адрес в гр. ***. Няма данни да е търсен по месторабота, каквато справка е извършена. По този начин е нарушена разпоредбата на чл.47 ал.3 от ГПК , приложима и в случая. Ето защо се налага изводът,че потестативното право на ищеца да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаването на заявлението по чл.417 от ГПК и не е налице втората предпоставка, за да бъде уважено искането, а именно вземането да бъде изискуемо. Следва да се отбележи и това,че е неясна датата, от която банката кредитор е обявила кредита за предсрочно изискуем. В приложеното по делото писмо изх. №7-87/28.11.2018 г./ л.26/ е посочено,че кредита е обявен за предсрочно изискуем на 20.11.2018 г. Приложената по делото обратна разписка не установява връчването на адресата/ отбелязано е,че лицето е преместен/. В представеното извлечение от счетоводните книги е посочено,че кредита е обявен за предсрочно изискуем на 19.03.2019 г., а в нотариалната покана липса посочена дата, от която кредитът се счита за обявен за предсрочно изискуем.

Следва да се отбележи,че в наложената съдебна практика се приема за допустимо позоваването на предсрочна изискуемост да се осъществи в исковото производство. В Решение № 50089/10.10.2022 г. по т.д. № 869/2021 г. II т.о ТК , Р № 60162/26.01.2022 г. по т.д. № 2482/2018 г. II т.о ТК и др. е посочено, че когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.235 от ГПК. В конкретния случай нотариалната покана, в която се съдържа волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е представена като приложение към заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, така и към исковата молба, но не е връчена на ответника, поради което не може да се приеме,че волеизявлението на банката е достигнало надлежно до длъжника-ответник. В разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК е посочено, че съобщението се смята за връчено, а не че фактически е връчено на ответника. С оглед вида на съобщаване на ответната страна за образуване на първоинстанционното производство на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК на ответника е назначен особен представител. Това има за цел да обезпечи нормалното развитие на съдебното производство, тъй като по този начин се осигурява надлежна насрещна страна, против която ищецът да води делото. Особеният представител не е пълномощник, не е налице договорно правоотношение между него и ответника, поради което и не може да се приеме,че с връчването на книжата по делото и исковата молба е изпълнено задължението за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредита и това да има обвързващо длъжника действие.

Следователно към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е било изискуемо, което налага извода за неоснователност на предявеният иск за установяване на съществуването му. Не е налице, по посочените 4 съображения, и надлежно уведомяване в исковото производство. В този смисъл предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Изложеното води до извода, до който е стигнал и първоинстанционния съд,че предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Постановеното в този смисъл решение е правилно.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18 от 26.01.2023 г. на РС Димитровград, постановено по гр.д. № 355 по описа на съда за 2022 г.