Решение № 14 от 03.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. София, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело № 20221100106887 по описа за 2022 година

Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 40 000 лв.

В исковата молба на Д. И. И. се твърди, че в сайта „Клуб З.“, собственост на Фондация „К.З.“ на 03.04.2015 г., 09.04.2015 г. и на 12.04.2015 г. били качени три статии със заглавия: “Грозна петъчна история за рекет в зелено“, „Соченият за екотерорист: Дарете ни 1 милион“ и „Екотерористът вън от екоминистерството?“, в който се съдържали обиди и клевети – „екотерорист“ и „рекетьор“. Твърди се, че достигайки до знанието на неосведомен читател информацията в статиите щяла да създаде убеждението, че ищецът като председател на екологична неправителствена организация „Коалиция за устойчиво развитие“ в действителност се занимавала с упражняване на натиск върху представители на частния бизнес, с подкупи и в действителност бил терорист, рекетьор, сиреч престъпник. Твърди се в исковата молба, че обидните квалификации „екотерорист“, „рекетьор“ и директно „престъпник“ наред с подигравателни сравнения и нецензурни намеци, съдържащи се не само в заглавието, но и самия текст са от естество да увредят достойнството и честта на личността. Прибавени били обидни квалификации като „Д.И.ци – рекетьори“, „псевдо-природозащитна организация“ и „престъпници“. С дебел шрифт, с подигравателен и циничен подтекст била изписана и абревиатурата на ръководеното от ищеца 1 сдружение.

Изложени са твърдения, че тези публикации очернили доброто име на ищеца, увредили неговата репутация, авторитет и достойнство, публично злепоставили личността му и довели до тежки емоционални и психологически сътресения като създали трайни негативни обществени настроения и дълбока дискредитация на ищеца.

Предвид изложените твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от статии със заглавия: “Грозна петъчна история за рекет в зелено“, „Соченият за екотерорист: Дарете ни 1 милион“ и „Екотерористът вън от екоминистерството?“, публикувани в сайта „Клуб З.“ на 03.04.2015 г., 09.04.2015 г. и на 12.04.2015 г. Претендира се законна лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, както и сторените по делото разноски.

Ответникът Фондация Клуб „З.“, редовно уведомен, оспорва искът.

Подробни съображения сочи в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са заявени възражения за липса на пасивна легитимация, изтекла погасителна давност респ. такива, касаещи неговата неоснователност по съществото на спора. Претендира разноски.

Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Б. И..

Възраженията на ответната страна се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Н.К. и адв. М. З..

Страните са депозирали и писмени бележки в предоставения от съда срок.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от 2 вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа.

За да бъде уважен предявеният иск да бъде присъдено търсеното обезщетение, трябва да се установят всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, установен в нормата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД, а именно: деяние; противоправност; настъпили вредни последици за ищеца и причинна връзка между деянието и настъпилите вреди.

В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вината, визирана в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

При така очертаните и подлежащи на доказване факти, ищецът твърди, че в процесните статии се съдържат обидни и клеветнически твърдения, че бил „екотерорист“, „рекетьор“ и директно „престъпник“, като били използвани обидни квалификации като „Д.И.ци – рекетьори“, „псевдоприродозащитна организация“ и „престъпници“. довели до накърняване на неговото лично достойнство, авторитет, добро име и репутация.

Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че действителното съдържание на статиите е идентично със снетото в текстови формат от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза.

Ответникът е заявил възражение за липса на пасивна легитимация с оглед на обстоятелството, че същият е станал собственик на сайта, в който са публикувани процесните статии, считано от 29.03.2019 г. т.е. около четири години след тяхното публикуване. Това обстоятелство се установява и от представения по делото договор от 29.03.2019 г., сключен между „З..БГН“ АД като прехвърлител и „Клуб „З.“ Фондация като приобретател и изискуемите съпътстващи документи, представени по делото. От съдържанието на същия е видно, че на сочената дата е прехвърлено правото за издаване на списание „Клуб Z“ и електронното издание – сайтът Клуб Z /чл. 3 ал.4 вр. ал.1 от договора, стр. 130 в делото/, поради което настоящият съдебен състав с оглед тези доказателства намира, че ответникът не притежава качеството 3

„възложител“ по повод тези публикувани статии и искът само на това основание подлежи на отхвърляне.

Основателно е и правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност с оглед датите на публикуване на процесните статии – април. 2015 г. съпоставено с датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. респ. релевантната петгодишна давност по ЗЗД и липсата на данни, обосноваващи нейното спиране или прекъсване.

На следващо място, за да се обоснове противоправно поведение на даден правен субект следва да е налице разгласяването на неистински конкретни обстоятелства, касаещи друг правен субект, които да са неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и същите да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото. В практиката си ВКС /решение 12/ 06.02.2013 г., по гр.д. 449/2012 г. на Трето ГО на ВКС / приема, че неистинността на фактите т.е. несъществуването им в обективната действителност има правно значение за спора, само когато те са обективно позорни. Оценката /мнението не подлежат на проверка за вярност, предвид на обстоятелството, че същите не са конкретни факти от обективната действителност и респ. биха ангажирали отговорността му само ако са обидни.

По естеството си процесните по делото изявления съставляват оценки и мнения. Следва обаче да се държи сметка, че с оглед диспозитивното начало на гражданския процес правораздавателната компетентност на съда се очертава от ищеца в депозираната искова молба и в нея се определят рамките на решаващата дейност на съда. Предвид което обект на неговата преценка досежно наличието на деликт се свежда само и единствено до посочените в исковата молба думи и изрази.

Първата процесна статия, по естеството си съставлява анонс за предстоящо излъчване на журналистическо разследване по Нова телевизия с препечатано становище, публикувано в профила на Б.С. в социалната мрежа – фейсбук. Наличието на излъчено по Нова телевизия журналистическо разследване не се оспорва от страните, а същото се установява от ангажираните по делото писмени доказателства респ. от разпита на свидетеля М. Н., репортер в рубриката „Темата на Нова“, към релевантния момент, изготвил разследването, който в съдебно заседание от 06.03.2023 г.

4 потвърждава изнесеното в статията – анонс. В същото съдебно заседание е разпитан и свидетелят Б.С., автор на препечатаното становище в процесната статия, който е заявил „отразено е коректно, цитиран съм правилно и е представено това, което смятам като позиция, че е трябвало да изразя“/стр.

266 гръб в делото/. В рамките на същото заседание е разпитана и свидетелката М.А., заместник главен редактор на сайта, която установява, че преди публикуването на статията е поискано мнението на двама екологични експерти – П.К., бивш председател на партия „Зелените“ и Б.С., бивш министър на екологията. Свидетелката дава показания, че е направен опит да се вземе становището и на председателя на екологичното сдружение, настоящ ищец като е посочила и неговия коментар „Филмът не е шведски, а съветски“.

При съвкупен анализ на тези ангажирани доказателства следва да се има предвид, че неблагоприятните факти, насочени към друг правен субект следва да бъдат проверени преди да бъдат оповестени и това го изисква журналистическата етика с оглед журналистите и пресата да действат добросъвестно, като проверяват точността и надеждността на информацията, когато става въпрос за засягане на репутацията на частни лица ( дело Savitchi с/у Молдова). Това задължение е регламентирано и в Етичния кодекс на българските медии, където в чл. 2.2 е посочено, че медиите трябва да положат необходимите усилия да проверяват достоверността на информацията преди нейното оповестяване. Правна регламентация относно начина на извършване на тази проверка липсва като е утвърдено схващането, че за изнесените факти следва да е получено потвърждение от поне два независими източника. При извършена добросъвестна проверка от страна на същия, дори фактите да се окажат неверни впоследствие, добросъвестността изключва вината /в този смисъл е решение 85/23.03.2012 г. по гр.д. 1486/2011 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Добросъвестността предполага извършване на обективно необходимите действия, за да е налице увереност, че източниците на информация на журналиста са надеждни и че е сторил зависещото от него да отстрани разумните съмнения в надеждността на тези източници. Свидетелката М.А. е назовала поименно двата си източника, послужили за проверка на изнесеното – председател на екологична формация и бивш министър на екологията, които по мнение на настоящия съдебен състав покриват изискванията за надеждност на източниците. На следващо място, авторът на становището, препечатано в процесната статия е потвърдил коректността и точното 5 цитиране на това становище т.е. липсват данни да е налице някаква редакторска, техническа, визуална или друга намеса от страна на служители на ответника по отношение на тези изявления, поради което отговорността за същите се носи от техния автор /решение 557/28.01.2011 г. по гр.д. 1599/2009 г. на Трето ГО на ВКС, решение 666/22.02.2010 г. по гр.д. 2878/08 г. на Първо ГО на ВКС/. Взето е становището и на ищеца като председател на сдружението, предмет на статията респ. е поместено и неговото изявление в подзаглавието на статията. В текста на статията, вън от препечатаното становище от фейсбук на П.К., изрази „рекетьор“, „екотерорист“, „престъпник“ „Д.И.ци – рекетьори“, „псевдо-природозащитна организация“не се съдържат.

Втората процесна статия носи заглавие „Дарете ни един милион лева“ и от съдържанието й се установява, че Д. И. търси подкрепа с „дарения за финансовото изпълнение на Програмата за действие за 2012 -2013 г. за неправителствената организация Коалиция за устойчиво развитие“ с ценоразпис с различни дейности като общата им стойност е малко над 1 млн лева. По естеството си статията съставлява препечатка на писмо от 21.02.

2012 г., изпратено от Председателя на УС на КУР – Д. И., прието като доказателство по делото /стр. 182 в делото/, носещо неговия подпис респ. печат на сдружението. В статията се съдържа директен цитат на самото писмо, обозначен със съответна пунктуация. Видно от текста на писмото, в същото са посочени по пера част от дейностите на сдружението с посочване на индивидуален бюджет по всяко едно от тях, чийто аритметичен сбор възлиза на 1 080 000 лв. При тези данни по делото противоправно деяние, изразяващо се в препечатване на писма, изходящи от ищеца настоящият съдебен състав не може да обоснове. Изрази „рекетьор“, „екотерорист“ и „престъпник“ в текста на статията не се съдържат.

Разпечатката съдържа 31 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33729e87-9f55-4117-93a7-20c8b8bbe165