Решение № 94 от 02.04.2021, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Смолян , 02.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сийка К. Златанова при участието на секретаря Сирма А. Купенова като разгледа докладваното от Сийка К. Златанова Гражданско дело № 20205440100744 по описа за 2020 година

Ищецът Ю.И. **** от с. ****, общ. К е предявил срещу Регионална дирекция *** – Смолян, представлявана от **** обективно съединени искове, както следва: - иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо ЗМВР за заплащане на левовата равностойност в размер на 536,40 лв. /размерът на иска изменен в последното съдебно заседание/ на неосигурената безплатна храна за периода 20.06.2017 – 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 83,67 лв. /размерът на иска изменен в последното съдебно заседание/, начислена от първо число на месеца следващ съответния месец, за който се дължи левовата равностойност на полагащата се храна до 21.08.2020 г. – датата на подаване на исковата молба; - иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.второ ЗМВР за заплащане на левовата равностойност в размер на 90,60 лв. /размерът на иска изменен в последното съдебно заседание/ на неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд за периода 20.06.2017 – 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 14,70 лв. /размерът на иска изменен в последното съдебно заседание/, начислена от първо число на месеца следващ съответния месец, за който се дължи левовата равностойност на полагащата се храна до 21.08.2020 г..

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното: съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът 1 изпълнява длъжността Старши полицай в 01 група Охрана на държавната граница в ГПУ М към РДГП Смолян, по месечни графици на 12-часови работни смени. През есенно- зимния сезон полага труд при специфични условия - средноденонощни температури под +10 °С по данни от Националния институт по метеорология и хидрология.

Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3 изр. 1-во за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл.142, ал.1, т.1-3 и ал. 3 от ЗМВР се осигурява безплатна храна. Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 -3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, а условията и редът за предоставянето им се определят с наредба /чл. 181, ал. 5 от ЗМВР./.

През периода от 28.02.2011 до момента ищецът работи е работил като старши полицай/ВПА в група 01 ОДГ на Граничен полицейски участък - М към РДГП - Смолян и е полагал труд при средноденонощни температури под + 10 градуса, респ.над +30°С.

Полаганият труд се характеризира като специфичен съобразно разпоредбата на чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 до 06.00 ч., която наредба е действала до 04.08.2020 г.,след което е изменена и е действаща към момента под друго заглавие.

Към настоящия момент липсват данни за започнала и приключила процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на безплатна храна на служителите на МВР по чл. 2 от Наредба № 8121 з-904 от 30 юли 2015 г. Съгласно разпоредбата на §3 от ПЗР на Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. „До приключването на процедурите за възлагане на обществените поръчки за доставка на безплатна храна по чл. 7 на служителите на МВР по чл. 2 от тази наредба се осигурява левовата равностойност на полагащата им се безплатна храна.”.

Разпоредбата на чл. 181 ал.З, изр. 2 от ЗМВР предвижда, че на служителите по чл.

142, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи напитки. Размерът на сумите за ободряващи напитки се определя със заповедна министъра на вътрешните работи, а условията и редът за предоставянето се определят с Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. В чл. 10 от тази наредба е регламентирано, че ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари. Тази разпоредба, обаче, определя единствено задължението за работодателя да осигури ободряващите напитки в натура и му забранява да предложи парична компенсация вместо напитки. Тя не освобождава от отговорност работодателя в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР, на което кореспондира правото на служителя да получи ободряващи напитки. Целта на предоставянето на ободряващи напитки - чай, кафе, какао, енергийни и съдържащи кофеин напитки, и други е да бъдат предоставени в точно определен момент - по време на 2 нощно дежурство, но тъй като те не са своевременно предоставени, към настоящия момент не може да се предяви иск за реално изпълнение, което не означава, че това право е погасено. Когато едно задължение не е изпълнено и последващото му реално изпълнение е лишено от интерес, това води до трансформация на задължението от натурално в задължение за парично обезщетяване. Липсата на възможност както за реално изпълнение, така и за компенсаторно парично обезщетение, би довело до абсурдния резултат длъжникът/ работодател да се освобождава от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение и ако се приеме, че работодателят може да не изпълни едно свое законово задължение без последици, то това влиза в разрез с правовия ред. Счита, че размерът на паричното обезщетение следва да се равнява на стойността на ободряващите напитки, които служителят не е получил, за да бъде работоспособен при работа през нощтаМоля да бъдат изискани за представяне от ответника РДГП - гр.Смолян:

- протоколите по отчетни периоди за реално отработените смени по графиците за времето 20.06.2017 до 31.07.2020 г. включително, или официален документ, който да съдържа информация за положения от ищеца труд със специфичен характер и при специфични условия за времето 20.06.2017 до 31.07.2020 г.,вкл„ както и информация за положения нощен труд за периода 20.06.2017 - 31.07.2020 г.вкл.; информация за левовата равностойност на неосигурената и незаплатена на ищеца храна за положен от него труд със специфичен характер и съответно информация за стойността на неосигурените ободряващи напитки за положен нощен труд за периода 20.06.2017 - 31.07.2020 г., вкл..

Претендира присъждане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими, като смята, че ответникът не е надлежна страна и като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Възражението за липса на процесуална легитимация за ответника е неоснователно, по следните съображения:

Процесуалната легитимация по предявените искове се обуславя от материалното право, следователно от правното твърдение на ищеца, заявено с исковата молба. Това твърдение формулира правния спор пред съда. Правният спор се индивидуализира чрез претендираното (или отричано) от ищеца спорно право. Следователно, процесуалната легитимация следва единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, индивидуализирано в петитума на исковата молба. В случая ищецът твърди в исковата молба, че РДГП – Смолян е носителят на задължението. За разлика от процесуалната, материалната легитимация е тази, която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност, и по която съдът дължи произнасяне със съдебното решение. Дали в действителност тези факти са налице, е въпрос на материалноправна легитимация на страните, която се установява от събраните по делото доказателства.

Ответникът признава фактите, че в процесния период ищецът е работил на посочената длъжност по служебно правоотношение на дневни и нощни смени. Възразява, 3 като твърди, че за процесния период е действала Наредба № 8121 з- 904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00ч. (Наредбата), издадена на основание чл. 181, ал. 5 във връзка с ал. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата, служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда, с право на безплатна храна, се определят поименно със заповед на ръководителите на структурите по чл. 33, т. 7 и по чл. 37 ЗМВР, както и на директорите на Регионални дирекции "***". Заповедите се издават след предварителни консултации с комитетите/групите по условия на труд и след писмено съгласуване със звено "Ведомствена служба по трудова медицина" към Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР, след представени протоколи от измервания на фактори на работната среда и протоколи от заседания на комитетите/групите по условия на труд /чл. 4, ат. 2 от Наредбата/. Ищецът не е ангажират доказателства, от които по безспорен начин да става ясно, че за процесния период е изпълнявал дейностите почл. 2, т. 7 от Наредбата, с продължителност не по-малка от половината от установеното работно време за деня по ЗМВР с изключение на дейностите по чл. 2, т. 1, 10 и 11 от Наредбата. В представената от ищеца служебна бележка не са посочени дните, за които се полага безплатна храна, както и в какво количество е полагащата се храна и същата няма доказателствена стойност относно периода, за който се дължи безплатна храна или левовата й равностойност. Служителят претендира правото на безплатна храна във връзка с възложени дейности - работа със специфичен характер и при специфични условия, но не е представил доказателства, които да сочат, че е извършвал работа със специфичен характер и при специфични условия на труд, а именно „при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от Националния институт по метеорология и хидрология“. Не са посочени и доказателства, които да удостоверяват, че средно денонощните температури за процесния период са били под +10 °С и над +30 °С. Счита също, че правото на служителите на безплатна храна при осъществяването на специфични дейности не позволява същите да се компенсират с пари - аргумент от чл. 6 от Наредбата (преди изменението от 04 Август 2020 г.), съгласно която безплатна храна за служителите на МВР. извършващи дейности, свързани със специфичния характер на труда, се осигурява чрез предоставянето на храни в натура. Целта на законодателя е да компенсира пряко служителите за специфичните дейности, които извършва и то в момента на извършване на работата, което изключва възможността този целеви стимул да се компенсира с пари и то не към момента на извършване на работата. Относно иска за заплащане на сумата от 120 лв., с правно основание чл.181, ал.З, изр. второ от ЗМВР (представляващо обезщетение, равняващо се на стойността на непредоставените от органа по назначаване ободряващи напитки за полагани от ищеца нощни дежурства през период от 20.06.2017 г. до 31.07.2020 г.), счита, че безплатните тонизиращи напитки са с целево предназначение, а не натурално възнаграждение по служебно правоотношение, поради което не може да се компенсират с пари, в който смисъл има съдебна практика.

4

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. С поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения.

Ответникът не се представлява, в писмена молба от юр. Самуилова счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по изложените съображения в отговора на исковата молба и в молбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца. Претендира присъждане на деловодните разноски.