Решение № 416 от 18.04.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Варна, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100500374 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 1861/23.01.2023 г. н а Д. Д. П., действащ със съгласието на своя баща и законен представител Д. А. П. – трето лице за изп. дело № 20187160400673 по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 716 на КЧСИ, с район на действие ВОС против насочване на изпълнението върху жилищна сграда с идентификатор № *** по КК на с. Приселци, община Аврен и ½ ид.ч. от ПИ № *** по КК на с. Приселци, община Аврен, в което е изградена сградата.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на действията на съдебния изпълнител, който насрочил опис и оценка на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор № *** по КК на с. Приселци, находящ се в с. Приселци, общ. Аврен, чийто собственици към този момент били жалбоподателят и брат му. Твърди се, че към датата на вписване на възбрана върху имота длъжникът - негова майка П. П. не е притежавала право на собственост върху него, а като собственик се е легитимирала Т.В.Г.. Излага, че длъжникът макар да е титуляр на право на ползване върху имота, не владее и не ползва същия от септември 2019 г., от когато била във фактическа раздяла със съпруга си Д. А. П..

Твърди, че от този момент насетне имотът се ползва само от него, от брат му А.К.В. и от баща му Д. А. П.. Излага се, че имотите предмет на принудителното изпълнение са несеквестируеми. По изложените съображения моли за спиране на изпълнителното производство и отмяна на насрочването на опис и оценка на ½ ид. ч. от поземлен имот с 1 идентификатор *** по КК на с. Приселци, находящ се в с. Приселци, общ. Аврен.

Ответниците по жалбата община Варна – взискател, „Балкам груп“ ООД – присъединен взискател и П. Д. П. - длъжник не депозират възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

Ответникът по жалбата Н. А. Н. – присъединен взискател депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане за нейното оставяне без уважение.

Ответникът по жалбата ТД на НАП - Варна – присъединен взискател депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на жалбата.

ЧСИ Н. Г., рег. № 716 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения, че жалбата е недопустима и неоснователна.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изпълнителното производство е образувано на 04.04.2018 г. под дело № 673/2018 г. по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 716 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, по искане на Община Варна и въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-1000/23.07.2015 г., с който са установени задължения на П. Д. П., ЕГН **********, за данък върху недвижимите имоти в размер на 139,12 лв., лихва по акт в размер на 44,46 лв. и лихва от 23.07.2015 г. до окончателното погасяване на задължението.

С разпореждането за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил извършване на необходимите справки и връчване на ПДИ.

ПДИ е връчена на длъжника на 28.06.2018 г. по реда на чл. 47 ГПК.

Видно от справка от АВп на 19.09.2018 г. е вписана искова молба, с която е предявен иск от Д. А. П. и П. Д. П. срещу Т.В.Г. относно ПИ и жилищна сграда, находящи се в с.

Приселци, общ. Аврен, обл. Варна. Видно от справка от АВп на 19.06.2019 г. е вписана искова молба, с която е предявен иск от Т.В.Г. срещу Д. А. П. и П. Д. П. относно ПИ и еднофамилна жилищна сграда, находящи се в с. Приселци, общ. Аврен, обл. Варна. На 11.12.2019 г. е вписана възбрана върху ½ ид. ч. от ПИ с ид. *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-6/06.02.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящо се в с. Приселци, общ. Аврен, обл. Варна, както и на ½ ид. ч. от построената в него еднофамилна жилищна сграда с ид. ***.

С Решение №194/13.02.2020 г. по гр. д. №927/2019 г. по описа на ОС – Варна, потвърдено с Решение по в. гр. д. №155/2020 г. по описа на АпС - Варна и влязло в законна сила на 06.04.2021 г. се отхвърлят предявените искове от Т.В.Г. срещу П. Д. П. и Д. А. П. на осн. чл. 108 ЗС. Видно от справка от АВп решението е отбелязано на 28.04.2021 г.

На 16.09.2021 г. Д. А. П. и П. Д. П. са дарили на А.К.В. и Д. Д. П. при равни квоти и за двамата недвижим имот в с. Приселци, общ. Аврен, обл. Варна, съставляващ ПИ с ид.

***, заедно с построените в същия имот еднофамилна жилищна сграда и гараж, 2 като дарителите си запазват правото на ползване върху описания по-горе имот пожизнено, за което е съставен нот. акт №13, том III, рег. №2541, дело №403/2021 г. по описа на нотариус В. П., №205 РНК, с район на действие РС – Варна.

На 17.02.2022 г. длъжникът е уведомен за присъединени публични задължения.

На 25.04.2023 г. е депозирана молба от Н. А. Н. с искане за присъединяване на осн. чл. 456 от ГПК.

На 13.11.2023 г. длъжникът е уведомен за Разпореждане от 01.11.2023 г. на ЧСИ, с което е присъединено на основание чл. 456 от ГПК вземането на „Балкам груп“ ООД.

На 03.01.2024 г. е насрочен опис на възбранения имот за 27.02.2024 г. от 11 ч.

С Определение № 665/21.02.2024 г. от 01.09.2023 г. по в.гр.д. № 374/2024 г. е спряно производството по изп. дело № 20187160400673 по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 716 КЧСИ, район на действие ОС – Варна.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на водени от жалбоподателя свидетели. От свидетелските показания на Я.И.С. се установява, че през май месец 2019 г. в процесния имот са живеели П., А., Д. и Д.. По-късно в имота останали да живеят последните трима. От свидетелските показания на Ц.И.Ц. се установява, че от преди 9-10 г. в имотът живеел Д. със синовете и съпругата си. От 7-8 години е във фактическо съжителство с П. Д. П. и от тогава последната живее с него в гр. Варна. Сега Д. живее в процесния имот с децата.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 4 от ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице, като според чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от узнаване на действието.

В настоящия случай жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е допустима.

Според приетото в мотивите към т. 4 от ТР №3/10.07.2017 г. по тълк. д. №3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС предмет на производството по обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, се разглежда, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие.

В тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е трето лице по изпълнението и към момента на налагане на възбраната е осъществявал владение върху имота, като при дефиниране на същото по см. на чл. 435, ал. 4 ГПК е приложима легалната дефиниция на понятието, залегнала в чл. 68, ал. 1 ЗС. При установено 3 владение върху възбранения имот от жалбоподателя се извършва преценка дали към момента на възбраната вещта е собственост на длъжника по изпълнителното дело.

В случая, безсъмнено жалбоподателят има качеството на трето лице в изпълнителното производство, като това се установява и от материалите по изпълнителното дело.

От събраните писмени и гласни доказателства не се установява към 11.12.2019 г. владението върху процесния имот да е осъществявано от жалбоподателя. Същото е осъществявано от длъжника П. или нейния съпруг, а жалбоподателят е бил в имота, защото е тяхно дете. Към момента на налагане на възбраната Д. Д. П. е нямал навършени 11 години, т.е. е малолетен. Тъй като недееспособният не може да изявява правно валидна воля, то и същият не може лично да владее с намерението за своене по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС.

След като фактическата власт се е осъществявала със съгласието на съсобствениците /неговите родители/, то не са налице признаците на владение, а на търпими действия.

С влязло в сила решение е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС от Т.В.Г. срещу длъжника и съпруга му, поради уважено възражение за придобивна давност, след като е установено, че в периода от 2005 г. - 2006 г. до 10.12.2018 г. длъжни цата и съпругът й са упражнявали фактическа власт с намерение за своене върху имота в с. Приселци. Правните последици на позоваването на придобивната давност, т. е. придобиването на правото на собственост върху вещта, се зачитат след изтичане на десетгодишния давност срок, което в случая е станало най-късно към 2016 г. /в този см. т. 2 ТР №4/17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС/. Представяйки съдебното решение, длъжникът се е разпоредил с правото си собственост на 16.09.2021 г., като си е запазил право на ползване.

Упражняването на правомощието разпореждане е ярък израз на собственическото отношение на лицето към вещта. Въпросът дали правото на ползване е упражнявано след 16.09.2021 г. е ирелевантен за преценката дали предприетото изпълнително действие е законосъобразно.

С оглед гореизложеното, съдебният състав приема, че длъжникът П. е собственик на възбранената вещ от 2016 г. до разпореждането с нея на 16.09.2021 г. Като е съобразил горното и постановения съдебен акт, съдебният изпълнител е изпълнил в цялост задълженията си по чл. 483 ГПК. Той се е уверил, че имотът е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната преди да извърши опис. Последният е бил насрочен за 27.02.2024 г., а към този момент решението по чл. 108 ЗС е влязло в сила и е създало сигурност относно собствеността към датата на възбраната, т. е. към 11.12.2019 г.

Проверката, която нормата на чл. 483 о т ГПК задължава съдебния изпълнител да извърши, може да се основава на данни, събрани по всякакъв начин – чрез справка в данъчните или нотариалните книги, чрез разпит на съседи и др., и следва да предхожда описването на възбранената вещ, какъвто е и настоящия случай. Започнато е изпълнение на парични вземания, поради което установяването, че правото на собственост върху имота е принадлежало на длъжника към момента на налагането на възбраната е основание да не се уважи жалбата на третото лице срещу действията на съдебния изпълнител.

4

Оплакванията на третото лице относно наличие на предпоставки за приключване на изпълнителното производство и несеквестируемостта на възбранения имот не следва да бъдат обсъждани, тъй като жалбоподателят няма качеството на взискател или длъжник по делото.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 1861/23.01.2023 г. н а Д. Д. П., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща и законен представител Д. А. П., ЕГН ********** – трето лице за изп. дело № 20187160400673 по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 716 на КЧСИ, с район на действие ВОС против насочване на изпълнението върху жилищна сграда с идентификатор № *** по КК на с. Приселци, община Аврен и ½ ид.ч. от ПИ № *** по КК на с. Приселци, община Аврен, в което е изградена сградата.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5