Решение № 7185 от 24.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№…………. гр. София, 24.10.2019 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

ИВА НЕШЕВА при секретаря Антоанета

Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 6162 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 08.01.2019 г. на ищеца Р.Л.Х. против решение от 17.12.2018г., постановено по гр.д. № 70842/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу „Ч.Е.Б.” АД, иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК - за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата 742,33 лева, представляваща коригирана стойност на електрическа енергия за периода от 18.08.2016 г. до 15.11.2016г. за клиентски номер 310218242983 за имот, находящ се в гр.Перник, кв. „*********, начислена по фактура № 00197753832/18.11.2016 г. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на „Ч.Е.Б." АД сумата от 488,25 лв. - разноски по делото.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, доколкото е приел, че въпросът за реалното потребление на електрическа енергия е неотносим към предмета на доказване, който извод противоречи на съдебната практика, обективирана в решение № 111/17.07.2015 г. по търг. Дело №1650/2014 г. на ВКС. Неправилно съдът не е взел предвид, че корекцията е извършена на база незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, който при това е бил отменен към датата на издаване на процесната фактура. На следващо място се поддържа, че съдът не е съобразил и обстоятелството, че не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция, по смисъла на чл.98а, ал.1, т.6 от ОУ на ответното дружество, което обстоятелства ВКС изрично сочи като необходимо условие за съществуване на правото на корекция за минал период. Според въззивника ответното дружество няма законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия, независимо че към 18.11.2016 г. /датата на издаване на фактурата/ ПИКЕЕ все още не са били изцяло отменени, а към постановяване на решението са били изцяло отменени и не са съществували правила за измерване, а само ред за коригиране. Поддържа се, че СРС неправилно е приел, че констативния протокол е официален свидетелстващ документ. Счита, че по делото не установено при пълно и пряко доказване наличието на отклонение в точността на измерването, което отклонение да касае именно процесния имот. Отделно от това неправилно е прието, че СТИ е годно средство, с което енергията е можела да се отчита, доколкото вещото лице по допълнителната СТЕ е посочило, че към момента на проверката срокът за преминаване на сертификация е бил изтекъл. На следващо място поддържа, че ответното дружество няма законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия, тъй като с разпоредбата на чл.83 ЗЕ законодателят е делегирал възможност на КЕВР да приеме правила, в които да бъде уреден и въпросът за „установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия“, а не възможност за създаване на санкции за потребителите на такава, чрез въвеждане на фикция / и то не със закон/ за потребена от тях електроенергия за минал период от време. С разписаната в ПИКЕЕ корекционна процедура на практика се въвежда безвиновна /обективна/ отговорност на потребителите, което е в пълно противоречие с изискването на разпоредбата на чл.82 ЗЗД. Поради тези съображения, жалбоподателят поддържа, че въпреки предвидената в ПИКЕЕ корекционна процедура, последната не следва да бъде прилагана на основание чл.15, ал.3 ЗНА поради противоречието й с редица норми от по-висок ранг – ЗЗП, а при колизия на ЗЕ, който след 17.07.2012 г. предвижда корекционна процедура и на ЗЗП, съгласно § 1 от ДР на ЗЗП, приложение следва да намери законът, осигуряващ по-висока степен на защита на потребителя. Неправилно СРС е приел за установен и факта, че при съставяне на констативния протокол е присъствал и служител на МВР. С оглед изложеното моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск. Претендира и разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна

- ответник "Ч.Е.Б." АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва наведените от въззивника доводи за неправилност и необоснованост на решението на СРС и излага подробни съображения за приложимостта и валидността на приетите и обнародвани в ДВ, бр. 98/2013 г. ПИКЕЕ. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд - потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото за юрисконсулстко възнаграждение.

Решението на СРС в частта, с която предявеният отрицателен установителен иск е уважен за резликата над 742,33 до 942,65 лв., не е обжалвано от ответното дружество и е влязло в сила. П

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство, и при така очертания от жалбата предмет, приема следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Настоящият въззивен състав счита, че същото е и правилно, като споделя изцяло изводите на СРС, че в конкретния случай са приложими ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и че са налице всички предпоставки за извършване на едностранна корекция на сметката на потребителя от страна ответното дружество, поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Независимо от това и във връзка с доводите за неправилност и необоснованост на решението, изложени във въззивната жалба, следва да се добави и следното:

Правилно

СРС е приел, че по делото няма спор, че между страните съществуват облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия /чл.98а ЗЕ/, доставяна до имот, находящ се в гр.Перник, ж.к. „*********, доколкото в исковата молба ищецът не е навел твърдения в обратния смисъл.

От приетите по делото писмени доказателства, се установява се, че на 15.11.2016 г. на адреса е извършена техническа проверка на СТИ с фабричен № 00312185, тип Digitron MO2, произведен през 2008 г., отчитащ консумацията на електроенергия от абонат с клиентски номер № 3102182429983. С констативен протокол № 13015012/15.11.2016 г., служители на ответното дружество, в присъствие на двама представители на Федерацията на потребителите и на представител на полицията, са констатирали, че липсва пломба на щита на ел.таблото, изходящият за абоната нулев проводник е прекъснат от електромера н ел. таблото и неговото продължение е свързано към входящата клема на 7-мия по ред входящ прекъсвач АП 63А, като в това присъединение участва и главния прекъсвач – 100а, захранващ таблото .При измерването е установено, че по време на проверката товарът на присъединението е 1,04 А. След проверката е възстановена правилната схема и електромерът е приведен в нормален режим на работа.

С оглед събраните по делото гласни доказателства, правилно СРС е приел, че при извършване на проверката са присъствали освен служители на ответното дружества, така и представители на Федерацията на потребителите и служител на полицията.

Съгласно приетите по делото заключения на СТЕ констатираното нарушение представлява промяна в схемата на свързване на измервателната система, при което СТИ не е измервало преминаваща електроенергия към обекта на ищеца, поради което изчисляването на корекцията на сметката е извършено съгласно чл.48, ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ. Според вещо лице Близнаков, което заключение е кредитирано от СРС, при извършване на изчисления на база половината от пропусквателната способност на линията при 63А, а не 80А допустим продължителен ток, стойността на доначислената цена на енергия е 742,33 лв. с ДДС по цени на КЕВР. Вещото лице е отговорило и че при посочената в констативния протокол промяна в схемата на свързване, прекъсването на нулев проводник, което води до прекъсване на измерването от СТИ и осъщественото присъединяване, не изисква специална преработка на ел.таблото в апартамента и инсталацията.

Въз основа на констативния протокол, е извършена корекция на количеството ел.енергия на клиента и е преизчислена сметката за доставена, неизмерена и незаплатена ел.енергия по процесната партида за периода 18.08.2017 г. до 15.11.2016 г.

До ищеца е изпратено писмо от 16.11.2016 г., ведно с копие от констативния протокол, с което е уведомен, че на 15.11.2016 г. е извършена проверка на обект със СТИ фабричен № 00312185, а именно апартамент № 10, находящ се в гр.Перник, ж.к. „*********, и че на основание ПИКЕЕ, ще бъде извършена корекция на сметката за консумирана ел.енергия, за която ще бъде уведомен. Изпратено е и уведомление от 21.11.2016 г., че на основание и по реда на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и въз основа на констативния протокол, е начислена сума в размер на 942,65 лв. за консумирана, но незаплатена ел. енергия. И двете писма са получени от съпругата на ищеца на 27.11.2016 г., поради което следва да се приеме, че ответното дружество е изпълнило задължението си по чл. 47, ал.4 вр. ал.3 ПИКЕЕ и чл.17, ал.2 от Общите условия на дружеството, раздел „Корекция на сметки при неизмерване или при неправилно /неточно измерване на електрическа енергия и е уведомило надлежно абоната за започналата процедура по корекция. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че в ОУ не е предвиден за уведомяване на клиента за извършената корекционна процедура.

Неоснователни са и доводите на въззивника, че ответното дружество няма законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период ел.енергия по изложените в жалбата аргументи. В действителност съгласно трайна практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК / решение № 201/21.12.2013 г. по т.д. № 799/2012 г., решение № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г., решение № 57/28.05.2012 г. по т.д. № 436/2011 г., решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г., решение № 159/30.09.2013 г. по т.д. № 773/2012 г./, преди влизане в сила на измененията на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, 6 ЗЕ, обн. с ДВ бр.54 от 17.07.2012 г. и в сила от 17.07.2012 г., липсва законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на електроенергия, тъй като в съществуващата в този период нормативна уредба, не е предвидено такова право, както и такава регламентираща методиката и правилата за нейното извършване, поради което се приемаше, че коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и принципа за виновния характер на договорната отговорност – чл.82 ЗЗД.

С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия (така Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС, I ТО, постановено по т.д. № 1650 от 2014 г., Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС, II ТО на ВКС по т.д. № 3262/2014 г.), какъвто ред е предвиден в чл.17, чл.18 и чл.49, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на ответното дружество.

Разпечатката съдържа 28 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/337164fd-db18-492d-87cf-26d2d231f2b8