Решение № 10 от 06.01.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Бургас, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20212100501479 по описа за 2021 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на Адв.Виолета Герова, съдебен адрес: град София, бул. „България” X» 81, вх. В,ет.8 - пълномощник на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК 130460283, против Решение № 260972/13.07.2021г.,постановено по гр.д.

№7236/2021г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск досежно сумата в размер на 385.82 лв.- представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, от които: 181.86 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 16.04.2018 г. за мобилен номер ************; и 203.96 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 18.07.2018 г. за мобилен номер **********.

Във въззивната жалба се твърди, че принципно правилните разсъждения на PC- Бургас досежно противоречие с разпоредбите на ЗЗП на неустоечна клауза, чиято стойност се равнява на месечни абонаментни такси, дължими за целия оставащ срок на договора, за който е бил сключен същият, не кореспондирали с претенцията на ищеца, с основанието, на което е начислено вземането му за неустойката, нито с представените по делото 1 писмени доказателства.Изложени са съображения, основани на договорни разпоредби между страните,от които ставало ясно, че неустойката представлява стойността НЕ на всички месечни абонаментни такси, дължими за целия срок на договора, а стойността на само ТРИ месечни такси. Или, съгласно т.11 от договорите, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи, свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължал и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора. (3) В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посочено в подписан договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължал такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия срок на договора.Цитира се спогодбата с КЗП от 12.01.2018г., с която са договорени условия, при които Теленор да изчислява неустойките за предсрочно прекратяване на срочните договорни абонаменти, така че същите да не се явяват неравноправни, иди размерът им да не представлява всички абонаментни такси за оставащия срок на договора. Претендираната неустойка била изчислена именно по този начин. Сочи се, че първостепенният съд приел, че клаузата за неустойка водела до значително неравновесие в правата и задълженията на двете страни и не позволявала на абоната длъжник да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Действително, неравноправността на посочената клауза се преценявала, като се вземали предвид обстоятелствата по всеки конкретен случай, но в случая се излагат съображения за това, че абонатът получил повече, отколкото престирал по договора.Цитира се разпоредбата на чл.92,ал.1,предл.1 ЗЗД и се излагат съображения за това, че БРС неправилно приложил закона и договора при разрешаване на спора. Твърди се, че изводът на PC- Бургас, че вземането, за което отказва да издаде заповед за изпълнение, е такова за неустойка, която противоречи на добрите нрави и в този смисъл същата представлява неравноправна договорна клауза, е не само неправилен, но и в противоречие с обстоятелствата по делото. БРС не съобразил, че ако с вземането за неустойка се целеше заместване на реалното изпълнение на договора, Операторът щеше да претендира цялата сума за устройство или дори цялата отстъпка, а не само ЧАСТ от нея, както и щеше да претендира оставащите, дължими до края на срочния абонамент месечни, стандартни за съответната програма абонаментни такси, а не само трикратния размер на последните.Моли се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на такова за уважаване на иска; претендират се разноски, при условията на евентуалност и в случай, че предявената въззивна жалба бъде отхвърлена изцяло или частично и въззиваемата страна направи искане за присъждане на разноски, то същите да бъдат съобразени и намалени до предвидените в разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед правната и фактическа сложност на воденото от страните производство и с оглед на извършените процесуални действия от страните. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивното дружество не се явява; с нарочна писмена молба поддържа въззивната жалба и моли уважаването й; в молбата 2 се съдържа списък на разноските по чл.80 ГПК, които моли да бъдат присъдени.

Постъпил е писмен отговор от АДВОКАТ ЛУИЗА ЛУИЗОВА, с адрес на кантора - град Бургас, улица „ Генерал Гурко " № 9, етаж 2 особен представител на Ф.М. Р. - ответник по гр. д. № 7236 / 2020 година по описа на P C – Бургас, в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба, без да излага конкретни твърдения и съображения по изтъкнатите от въззивника доводи; моли за определяне на депозит, което да бъде определено за внасяне от въззивния – ищец като възнаграждение за особения представител на въззиваемия.

По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК и е допустима.

Във въззивната инстанция страните не са ангажирали доказателства.

От фактическа и правна страна се установява следното:

Пред въззивната инстанция предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за неустойки и обезщетение за забавеното им плащане по сключени между страните договори за мобилни услуги.

Ищецът- сега въззивник, твърди, че поради неизпълнение в срок на задълженията на ответницата по процесните договори, за които задължения са издадени три фактури, всеки договор за мобилни услуги е прекратен едностранно от ищеца и предсрочно по вина на ответницата /поради изпадането й в забава/, поради което на основание чл. 11 от договора същата дължи неустойка на ищеца в размер на общо 385,82 лева. Моли да бъде установено това задължение на ответницата към дружеството- ищец, ведно с обезщетението за забавено плащане, считано от подаването на заявлението.

Поради оставяне без движение на исковата молба ищецът е депозирал молба, с която е конкретизирал по пера и по стойност общо претендираната сума за неустойка от 385,82 лева както следва : 181.86 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 16.04.2018 г. за мобилен номер ************, от която 62,46 лева представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 110,40 лева неустойка за предоставено за ползване устройство ALKATEL и 203.96 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 18.07.2018 г. за мобилен номер **********,от която 46,83 лева, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 157,13 лева неустойка за ползване на устройство TABLET.

Ответницата- сега въззиваема, действаща чрез особения си представител, оспорва исковете. В писмения си отговор на първо място заявява, че според Общите условия в случаите на прекратяване на договора 3 това прекратяване влизало в сила от датата на датата на уведомяване от страна на Теленор до потребителя; ищецът нито твърдял, нито сочал доказателства как е уведомил ответника за прекратяване на договора с него.По тази причина намира претенцията за неустойка за неоснователна. На второ място изтъква, че претендираната неустойка, представляваща сума по договора с потребитля, определена в размер на всички абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на неговия срок била нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26,ал.1,т.3 ЗЗД.

Преди първото по делото заседание ищецът е депозирал молба, с която е допълнил фактическите си твърдения по исковата молба относно неустойката както следва:

В процесният договор страните уговорили дата на фактуриране на ползваните услуги, поради което сумата ставала изискуема след изтичането на този срок.При наличие на неплатени месечни задължения на абоната операторът го уведомявал по реда на чл.31а от Общите условия; при изтичане срока за плащане на задължението по втората месечна фактура изходящите обаждания на абоната били ограничени , а операторът неколкократно изпращал смс-напомняне за незаплатена месечна фактура.За следващия отчетен месечен било издадено кредитно известие, с което били приспаднати авансово заплатени такси от абоната при сключване на договора за услуги. Изтъкнати са съображения за това, че операторът нямал законово или договорно задължение да волеизявлява изрично пред ответника намерението си за прекратяване на договора, тъй като в случая не била налице хипотезата на разваляне на договора по чл.87 ЗЗД.Счита, че прекратяването на договорното правоотношение е настъпило посредством преустановяване на предоставяната мобилна услуга, от който момент на това фактическо действие настъпвали и правните последици от прекратяването.

Заявява становище и съображения по възражението на ответницата за неравноправност на клаузата за неустойка.

Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното заповедно производство се установява, че по реда на чл. 410 ГПК против ответницата е била издадена заповед № 2312/04.09.2020 г. по ч. гр. д. № 5293/2020 г. по описа на РС-Бургас за сум и както следва: от 181.86 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 16.04.2018 г. за мобилен номер ************, от която 62,46 лева представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 110,40 лева неустойка за предоставено за ползване устройство ALKATEL и 203.96 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 18.07.2018 г. за мобилен номер **********,от която 46,83 лева, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 157,13 лева неустойка за ползване на устройство TABLET,присъдени са разноски в размер на 25 лева.

Тъй като ответницата не е открита на постоянния и настоящ адрес,на основание чл. 47, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /ред., ДВ, бр.

4

86/2017 г./ районният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, което е направено в едномесечния законов срок, поради което искът е допустим.

Не са спорни между страните обстоятелствата във връзка със сключването на договорите, предоставените услуги, както и неизпълнението на задълженията за заплащане стойността на услугите от страна на ответницата на задълженията по представени от ищеца фактури. Видно от фактура от 05.02.2019г./ л. 23 от делото на БРС/, ищецът е начислил обща сума за плащане от ответницата в размер на 537,29 лева / с ДДС/, от която сума 385,82 лева представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги.