Протокол № 279 от 03.06.2022, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 279 гр. С., 03.06.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова

Сложи за разглеждане докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20215440100030 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Страните по делото редовно призовани.

Ищцата не се явява. За нея адв. Г., редовно упълномощен от преди.

Ответницата се явява лично.

Адв. Г. - Да се даде ход на делото.

Ответницата Щ. - По хода на делото предоставям на съда.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. Г. - Водим допуснатите ни свидетели.

Ответницата Щ. - Не съм говорила с поискания ми свидетел, тъй като нямам връзка. Видях призовката, че е върната в цялост. Хората, които го познават ме увериха, че той е на този адрес. В самата призовка не видях информация защо не е връчена. За мен посоченото в призовката от призовкаря не дава информация. Това, че не е намерен не означава, че не живее там. Не е ясно кой е връчил призовката. Би следвало да се посочи лицето живее ли там или не живее, няма никаква яснота в случая. Може например да са отишли през деня и да е нямало никой или въобще да не живеят там. Хората, които ми дадоха адреса ме увериха, че това е адреса на В.. Отново моля да бъде уважена молбата от предходно съдебно заседание за спиране на делото.

Съдът пристъпи към снемане самоличността на свидетелите както следва:

И. П. С. - ***

1

Н. Н. И.- ***

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 НК и същите обещаха да кажат истината, след което свидетеля И. беше изведен от съдебната зала и пристъпи към разпит на свидетеля С..

СВИДЕТЕЛЯ С. - Докато баба ми В. Щ. беше жива живееше на първия етаж, който беше ремонтиран от мен и от семейството ми през 1996/1997 г. Леля ми ползваше втория етаж, а баба ми първия етаж. До ремонта, когато сме посещавали къщата, всички сме били на втория етаж, тъй като първия етаж не беше ремонтира. След ремонта на първия етаж баба ми се премести долу и ние продължихме да посещаваме първия етаж, като аз и сестра ми сме живели поотделно заедно с баба ми докато сме били ученици през 2000 г. – 2005 г.

Помагали сме с поддръжка на къщата, ремонти, стопанство, градини и т.н. През това време сме имали с леля ми перфектни отношения, които бяха такива до началото на 2020 г., като аз, като син на майка си съм посещавал имота, включително съм се срещал и с леля ми там.

След 2006 година леля ми живееше сама. Срещал съм се с леля ми и сме обсъждали различни въпроси по повод този и други имоти, като благодарение на добрия диалог с леля ми сме успели да извършим доброволна делба на всички останали имоти, които са притежавали с майка ми и други съсобственици. Заедно в последствие отдавахме под наем един от имотите, след това го продадохме. Бяхме в много добри отношения с леля ми. Те с майка ми имаха търкания, а аз съм бил като буфер между двете и съм изглаждал отношенията. През 2019 г. единия имот го прехвърлихме на мен, а другия го разделихме с останалите съсобственици – роднини от Д. и С., пак доброволно. Това бяха сестри на баба ми. По отношение на процесния имот много пъти сме водили разговори как да бъде разделен, така че да не останат никакви спорни въпроси между леля ми и майка ми. Поактивно аз съм участвал в този процес след 2011 г. Различни форми на разделяне сме обсъждали с леля ми, като включително и двете да прехвърлят на мен имота и да съхранят право на ползване върху имота. През 2013 г. възникна проблем с водоснабдителната система и аз предоставих ключ на леля ми от нашия апартамент в кв. Г., изцяло да го използва. Тя нормално го е ползвала безпроблемно до 2019 г. за всички необходими нужди.

Разглеждали сме вариант също така, за да няма спорове отново да намеря квартира на леля ми, бях разлепил уведомления в Изворите, че търсим квартира. През този период няколко пъти съм давал пари на леля ми за заплащане на сметки, купувал съм газ, безвъзмездно съм й давал пари. След 2020 г. заради друг съсобствен имот с леля ми, отношенията ни се влошиха и аз вече не можех да бъда буфер между майка ми и леля ми, тъй като диалога с леля ми вече се наруши много. Взехме решение с майка ми да предприемем всички действия по приключване на въпроса със съсобствеността чрез делба. Всеки път, когато съм посещавал имота в присъствието на леля ми, аз съм обръщал внимание на разхвърлените кашони, на разхвърления двор и тя е обещавала, че ще ги премахне, но й трябвало време.

През 2016 г. се завършваше канализацията, водния цикъл на С. с присъединяване на нашата канализация и в този процес аз също съм участвал активно и сме говорили с леля ми как да подходим към различните институции. Където е било необходимо се е включвала и майка 2 ми с подаване на документи пред институциите и пр. Основните разговори по този въпрос с леля ми съм провеждал аз. Никога леля ми не е оспорвала правото ми на собственост, достъпа, да ни е гонила или нещо такова от имота, още повече ние сме се уговаряли да се срещаме там. В настояще време вече след завеждане на делата имам няколко подадени жалби в РУ - С. по отношение на леля ми, тъй като тя има агресивни действия спрямо мен по отношение на къщата. Подавал съм и жалби в пожарната, във връзка с това, че на вътрешното стълбище и отвън има изключително голямо количество лесно запалими вещи.

Извършиха проверка от пожарната и ни дадоха предписание да ги отстраним. През периода няколко пъти съм предлагал на леля ми да направим ограда на имота, но не сме стигнали до решение. Предлагал съм й да направим застраховка, също без реакция от нейна страна.

Майка ми е живяла в имота докато се ожени през 1982 г. Живяла си е в кв. Г., а сме оставали и в процесния имот с приспиване през летните периоди, когато е имало работа – сено и градини. На геодезиста инж. К. У. през 2016 г. сме възложили да извърши необходимата процедура по заснемането на двете жилища. След март месец 2022 г. имам ограничение да влизам в имота. През април месец 2021 г. леля ми преболедува от Ковид и изглежда е била тежка ситуацията и хора са се обадили и са казали, че не са я виждали доста време. Полицията дошла и разбила западната входна врата, която е към вътрешното стълбище и намерили леля ми жива и здрава. Същия ден бях в М., полицая ми се обади и ми обясни каква е ситуацията и с леля ми и с вратата. От този момент, след като леля ми се е възстановила, до края на 2021 година вратата не е ремонтирана и тя стои завързана със сезал. Няколко пъти съм посещавал имота. Пред стълбището и върху него има голямо количество различни вещи, включително и загниващ плод и зеленчук. Не съм предприел действия без знание на леля ми, нито да чистя вътрешността на стълбището, нито да заключвам, нито да ремонтирам. На 04.01.2022 г. подадох жалба в полицията с молба да ни съдействат, да извикат леля ми и да разпоредят в присъствие на двама ни да се извърши ремонт, така че вратата да не стои отключена и да има опасност всеки да влезе. На 2021.01.22 г. полицая ми се обади и каза, че е разговарял с леля ми. С полицая се разбрахме, че леля ми ако иска да ремонтира сама вратата, това може да го направи в рамките на 30 дни и да ни предостави ключ след това. Тъй като това не се случи, в края на месец февруари ние се чухме с леля ми, аз й казах, че съм намерил майстор и заедно с наше и нейно присъствие да сменим патрона и да вземем по един ключ. Леля ми каза, че не си знае графика.

Разговаряхме и планирахме смяната да се извърши на 07.03.2022 г., две седмици след като разговаряхме, така че леля ми да има достатъчно време да си организира нещата. На 04.03.2022 г., заедно с инспектор Д. от пожарната дойдохме на място, за да може тя да си извърши проверката и установихме, че вратата е отремонтирана и заключена. При позвъняване на леля ми, тя каза, че достъп няма да предостави и от този момент аз нямам свободен достъп във вътрешността на къщата. Отвън мога да отида, там е разградено. В момента в изпълнение на разпорежданията от пожарната разчиствам заедно с работници подстъпите, стълбища, алеи към западния вход на къщата и към северния вход на първия етаж на къщата. Разчистваме отвън, вътре нямаме достъп. В последната си жалба към полицията съм се обърнал с призив те да предприемат действия и да задължат леля ми да 3 предостави достъп до вътрешността на стълбището, за да може да се извърши проверка, защото вътре в стълбището се намират ел.таблото за цялата къща и то е запушено с кашони, найлони, плод зеленчук и всякакви други лесно запалими неща. Снимки в Пожарната съм предоставил и те казаха, че това е пожароопасно. Двата етажа са равностойни като квадратура, те са еднакви. По отношение на достъпа, още от както аз лично съм живял в къщата съм имал ключ и съм имал достъп, като последно покрай събитията от ковида през 2021 г. съм посещавал къщата. Няколко пъти преди това, също съм посещавал вътре къщата по молба на майка ми през западния вход. Ключа, който имам, от м.март 2022 г. вече не работи. През периода, от 2016 г. до есента на 2021 г., горе долу, аз не съм посещавал вътрешността на къщата, само отвън, тъй като тогава живеех в Русия. Последно в имота съм влизал есента на 2015 г. Леля ми твърди, че само тя се е занимавала с ремонт на къщата.

Ремонт на покрива е извършил бивш колега на баща ми от Пожарната - ЕМ. УЛ., като преди и след всяко посещение ние сме обсъждали с него какво е състоянието на покрива, а когато аз съм ходил, качвам се до горе, гледам че няма капка и съм си тръгвал. Аз не съм предоставял достъп до имота на У., леля ми му е предоставяла достъп и тя си е разговаряла с него, те си имат директен контакт. Леля си е плащала ремонтите. Аз лично за ремонт на покрива не съм плащал. Не мога да кажа дали майка ми е плащала за ремонт на покрива на процесната къща. През 1996/1997 година аз съм бил малък и в мен е останало впечатлението, че ние сме ползвали първия етаж, а леля ми втория. Ние сме правили ремонт на първия етаж. С ремонта сме се занимавали баба ми и моето семейство. Разправии за тази къща винаги е имало, имам предвид щом се е заговаряло за делба, винаги за някакъв детайл леля ми и майка ми не могат да се разберат. За ползването, леля ми да ползва втория етаж, ние да ползваме първия и избите спор никога не е имало. С леля ми сме били в много хубави отношения. От както се помня обаче за делбата на къщата винаги се е спорило. Никога леля ми не е казвала, че къщата е нейна. Майка ми често си сменя мнението, един път е искала една част, друг път друга част, леля ми един път й казвала така ще бъде, друг път иначе ще бъде, винаги има някаква дреболия, не могат да постигнат консенсус. Леля ми също се надявам да потвърди, искал съм между двете сестри и сантиметър общ да нямат, за да не спорят. Последното предложение което съм отправил на леля ми е изцяло технически разделено, разделени входове, инсталация и пр., оставаше общ само покрива и канализацията. Това не се прие от леля ми. Процедурата е спряна и не се е стигнало до нанасяне на къщата в кадастъра. Западния вход е на кота +1,2. Има стълбищни площадки и под тях има пространство. Докато баба ми беше жива тези пространства се ползваха като кокошарник и се гледаха кози. На скицата сградата, означена с идентификатор 2 представлява стълбищна площадка и под нея помещение, иззидано с тухли, в момента със счупено стъкло. Навремето там се гледаха козите, а сега има вейки. Височината е нормална 2.20, но в едната страна е скосена. Това помещение е около 8-10 кв.м. Вейките си стоят още от на баба ми времето. Сградата Хангар, депо, гараж представлява стоманенобетонна конструкция с тухлени зидове, неизмазани и сковани дъски, подпряни на мястото на вратите. Това е така поне от 30 години. Ползва се за склад на дървен материал, покрити ритловици, останали от строежа на къщата. Това си стои от времето на баба ми. Не 4 познавам В.Б..

СВИДЕТЕЛЯ И. - Познавам страните по делото от доста години, от 15-20 години.

Р. ми е комшийка в кв. Г.. Знам и къщата, за която се спори. Преди до 2004 – 2005 година, докато бяха ученици И. и сестра му живяха при баба му в тази къща на първия етаж. След това съм ходил с И. през 2015 – 2016 г., не съм влизал вътре, чакал съм го отвън. И. влизаше да види нещо вътре и сме тръгвали. Сега преди Нова година ходихме там и видяхме вратата разбита и вързана със сезал. Имаше боклуци на стълбището. Ходили са от пожарната да се провери достъпа, дали може да се влиза в имота. Не знам някой да е правил подобрения вътре в имота. Не знам нищо за водния цикъл. Когато съм ходил с И., аз съм го чакал отвън, не съм влизал вътре в имота. Ходил съм при леля му, да й дам наем от имот, който отдаваха заедно. Има едно външно стълбище, което е общо. Когато ходих с И. отвън, както е входа, вратата беше вързана със сезал, И. погледна и не сме влизали, имаше сняг навън, мисля беше ноември месец. През 2015 година, когато съм ходил с И., аз паля цигара отвън, чакам го, а И. влезе в къщата, отвори си с негов ключ, видях го да влиза. Предполагам спора между страните е за разделяне на имота. Не знам кой какви претенции има.