Решение № 361 от 15.03.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2843/2021
- Вид
- Решение № 361
- Подписан
- 15.03.2022
- Състав
- Нели Куцкова, Мария Яначкова, Яна Вълдобрева
Цитирани разпоредби
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.115 · Наказателен кодекс
- чл.116, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.86, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 361 гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Нели Куцкова
Членове:
Яна Вълдобрева
Мария Яначкова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20211000502843 по описа за 2021 година
С решение от 13.05.2021 г., постановено по гр. дело № 330/2020 г., Пернишкият окръжен съд е осъдил на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на ищеца К. К. К. 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 2 000 лева обезщетение за имуществени вреди.
В останалата им част до претендирания размер от 300 000 лева за неимуществени вреди и до 10 000 лева за имуществени вреди, исковите претенции са отхвърлени.
Недоволни от решението са останали и двете страни по делото, които са подали въззивни жалби.
Ищецът К. К. К. обжалва решението в частта, с която претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлена до 300 000 лева, а тази за имуществени – до 4 300 лева.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е нарушено изискването за справедливост, съдържащо се в чл.52 от ЗЗД и не са съобразени тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, негативното отражение на наказателното производство върху целия живот на ищеца. Относно имуществените 1 вреди се посочва, че необосновано съдът не е уважил претенцията за направени разходи за защита, направени в наказателното производство в установения размер.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди в пълния предявен размер от 300 000 лева, а тази за имуществени вреди – за 4 300 лева.
Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ обжалва решението в осъдителните му части. Във въззивната жалба се твърди, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено, тъй като не са доказани твърдените от ищеца стрес и притеснение, преживени по време на наказателното производство. Относно присъдената сума за адвокатско възнаграждение, заплатено за защита по наказателното дело, се излагат съображения, че същото е прекомерно и се дължи само за един адвокат, а не за двама. В жалбата се твърди също, че окръжният съд не се е съобразил с направеното възражение за изтекла погасителна давност за лихвите, начислявани върху обезщетенията.
Иска се намаляване на обезщетението за неимуществени вреди. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на прокуратурата изразява становище, че справедливото обезщетение следва да бъде 10 000 лева.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 27.04.2011 г. ищецът К.К. – роден през 1985 г., е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.115 от НК – умишлено убийство. На същата дата К. е бил задържан под стража.
Обвинителен акт е бил внесен в съда през месец февруари 2012 г., като междувременно обвинението е било изменено в по-тежка квалификация – по чл.116 от НК.
С присъда от 03.09.2012 г., постановена по НОХД № 76/2012 г., Пернишкият окръжен съд е оправдал подсъдимия. На същата дата – 03.09.2012 г. съдът е изменил мярката за неотклонение на ищеца от „задържане под стража“ в „подписка“.
С решение от 19.12.2012 г., постановено по ВНОХД 1170/2012 г., Софийският апелативен съд е потвърдил оправдателната присъда.
С решение от 14.06.2013 г., постановено по касационно НОХД № 388/2013 г., Върховният касационен съд е отменил решението на апелативния съд и е върнал делото за новото му разглеждане от друг съдебен състав на САС.
С решение от 03.10.2013 г., постановено по ВНОХД № 602/2013 г. следващият 2 състав на Софийския апелативен съд е отменил присъдата на първоинстанционния Пернишки окръжен съд и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Видно от мотивите към актовете на съдилищата, разследването е било проведено едностранчиво, не са били събрани достатъчно доказателства, фактическата обстановка не е била изяснена.
След връщане на делото на прокуратурата производството е било спирано, частично прекратявано, актовете на прокурора са били обжалвани по съдебен ред. С постановление от 24.10.2016 г. наказателното производство по отношение на К.К. е било прекратено. Това постановление е потвърдено от Пернишкия окръжен съд с определение от 07.03.2017 г., постановено по ЧНД № 75/2017 г. След подадена жалба от страна на частния обвинител и граждански ищец, с окончателно определение от 05.05.2017 г., постановено по ВНЧД № 392/2012 г., Софийският апелативен съд е потвърдил определението на окръжния съд.
Общо наказателното производство е продължило 6 години и 8 дни. Задържането под стража е продължило 1 година, 4 месеца и 7 дни.
От представената справка за съдимост на ищеца е видно, че същият през 2006 г. е сключил споразумение с прокурора по НОХД № 61/2006 г. на районен съд – Перник, при което К.К. се е признал за виновен за извършено престъпление по чл.129, ал.2 от НК /причиняване на средна телесна повреда/, за което му е била наложена мярка „пробация“ за срок от 6 месеца. Следователно, към датата на привличането му за престъплението „убийство“ през 2011 г., ищецът се е считал за неосъждан /реабилитиран по право по силата на чл.86, ал.2 от НК/.
За установяване на преживяното от ищеца в резултат от наказателното преследване окръжният съд е допуснал до разпит свидетели.
Свидетелката В. С. – майка на К.К., е разказала пред съда, че през 2011 г. синът й бил задържан за убийството на момче, намерено „зверски“ убито в района на с. ***.
Първоначално бил задържан за 6-7 месеца в следствен отдел, а след това – в затвора в ***. Понеже от дете К. имал астма, положението му се влошило и многократно бил викан лекар. Налагало се близките да му носят в затвора инхалатори. В затвора придобил още две заболявания – херния и дискова херния. Когато свидетелката посещавала сина си, той ѝ казвал, че не му се живее.
Понеже свидетелката работи в пощата в ***, откъдето е убитото момче, хората шушукали зад гърба и подмятали, че синът е убиец. Роднините на убития я заплашвали. В местен вестник „Съперник“ било написано, че синът е убиец, пишели „зловещи неща“. Цялото семейство било опетнено.
3
Преди да го задържат, ищецът работел с баща си, който имал цех за сандвичи, имал много приятели, имал и приятелка, с която планирали да живеят заедно. След като бил освободен, никой не искал да го вземе на работа. Започвал за по една-две седмици, след това седял в къщи. Бил нервен и неспокоен, забравял какво му е поръчала майка му да свърши. От приятелите му останали един-двама.
Свидетелката К. Й. – приятелка на майката на ищеца, знае от нея, че когато бил задържан, К. бил много зле, плачел. Като дете бил кротък, услежлив, помагал на родителите си, работел в цеха на баща си. След като го освободили от ареста бил сринат, блед и жълт, говорел нервно и възбудено. Трудно преглъщал срама, а хората го избягвали. Където и да започнел работа, делото му пречело.
Свидетелят В. Г. – приятел на К.К., го познава от дете, израсли са заедно. Бил нормално, добро дете. Като пораснал бил усмихнат, весел, услужлив. За свидетеля било шок, когато разбрал в какво го обвиняват, не могъл да повярва. След обвинението ищецът се затворил в себе си, виждало се, че има психическа травма от цялата история.
Споделил със свидетеля, че когато чул присъдата, имал намерение да сложи край на живота си. Преди обвинението работел в семеен бизнес, разкарвал сандвичи. След това хора, които знаят за случая, не го взимали на работа. Преди да го задържат, имал приятелка, но след това вече не поддържал отношения с нея. Според свидетеля това, че на К. му е било повдигнато обвинение, му остава белег.
От приетата съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице М. Г.
– клиничен психолог, се установява следното: Престоят на ищеца в пенитенциарното заведение е изиграл роля на катализатор за обостряне на психотравмената среда и е предположило волева лабилност. Налице са били затруднена ориентация в обстановката, изкривено възприемане на протичащите събития поради тревожност.
Това е довело до ситуативна реакция, при която ищецът не и бил в състояние да избере просоциални алтернативи на поведение. Самооценката му е станала неадекватна и вътрешно дисбалансирана. Тя стимулира натрупването на психически дискомфорт и усложнява вътрешните конфликти. Малоценностновата характерова структура определя и емоционалната неустойчивост на личността. По този начин хипертрофира всяка проява на недобронамереност от околните и интензивно проектира върху тях собствената си тревожност. Забелязват се засилени фиксации върху негативните преживявания.
Според вещото лице, при ищеца е била налице стресогенна ситуация и жизнена криза, довели до описаните преживявяния на непълноценност, обреченост, социална отчужденост, обида и несправедливост. Тази ситуация е обусловила невро-вегетативна дистония, която към периода на изготвяне на експертизата вече е отшумяла.
В съдебно заседание на 26.01.2021 г. психологът е обяснила, че ищецът е преживял остро стресово разстройство, което по неговите думи е било тежко, но не е 4 съставена медицинска документация. Има нарушения на невро-вегетативната система, изразяващо се в често главоболие, отпадналост, нежелание за извършване на дадени дейности, занемареност и депресивност. Пред психолога не е споменал, че е искал да сложи край на живота си. От преживяното е останало само липсата на перспектива и възможност за реализация, пониженото самочувствие. Това състояние се поддава на психологическо лечение – когнитивна психотерапия, която е с необходима продължителност около една година.
Окръжният съд е назначил и медицински експертизи.
Вещите лица д-р Н. А. и д-р Ж. Т. са посочили в заключенията си, че към 27.04.2011 г. ищецът е страдал от бронхиална астма с алергична компонента, за която през месец ноември 2012 г. има регистрирано лечение. Налице са данни и за повишено кръвно налягане. Понастоящем не приема системно поддържащи лекарства, само ежедневно – инхалатор за дишане. През април 2013 г. е бил във ВМА по повод на ингвинална херния за планова оперативна интервенция, а от 04 до 11.11.2013 г. е бил на болнично лечение по повод увреждане на междупрешленни дискове в поясен отдел с радикулопатия. Към датата на изготвяне на заключението от д-р Т. няма обективни клинични данни за страдание на гръбначни междупрешленни пространства с радикулопатия.
В съдебно заседание на 19.02.2021 г. вещите лица са обяснили, че продължително седене или лежане засилват оплакванията в областта на гръбнака, а стресовата ситуация може да е отключваща за хипертонията.
Пред настоящата инстанция е представена епикриза, от която е видно, че през месец юли 2021 г. ищецът е бил опериран от ингвинална херния.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
Относно дължимото обезщетение за неимуществени вреди: При преценка на тежестта на подлежащите на обезщетяване нематериални вреди въззивният съд взе предвид следните обстоятелства: тежестта на обвинението – тежко умишлено престъпление – убийство, извършено по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост, за което чл.116, ал.1 от НК предвижда лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна; възрастта на ищеца към датата на привличането му като обвиняем – 26 години; продължителността на задържането му под стража – над 1 година и 4 месеца; общата продължителност на наказателното производство – 6 години и 8 дни.
Относно продължителността на производството съдът отчита и обстоятелството, 5 че прокурорът е постановил прекратяване на наказателното преследване на 24.10.2016 г., а след това производството е продължило още 6 месеца и 11 дни пред две съдебни инстанции поради подадените жалби от частния обвинител.
Разпечатката съдържа 48 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/336f4217-74fc-42a6-a433-8ca20d3c055e