Решение № 54 от 28.02.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Карлово, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320101958 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД във връзка с чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 21, ал. 1, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-11 от ЗПК.

Ищецът - Т. Г. Й. твърди, че с ответното дружество е сключила Договор за предоставяне на кредит с №1075142 за сумата от 2100 лв. за срок на погасяване 24 месеца. На 06.10.2025г. е упражнила правата си по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК и е отправила искане към кредитора да й бъде предоставено извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за заем. Видно от приложената имейл кореспонденция, в отговор ответното дружество е изпратило извлечение, приложено към исковата молба, от което били видни платените от ищцата суми - 5017.49 лв. В случая в договора за кредит било включено и задължение за предоставяне на обезпечение по кредита в изключително кратък срок и при изключително завишени изисквания - банкова гаранция или поръчители, като при непредоставяне се начислява огромна спрямо заетата сума неустойка. По този тип кредити въпросната неустойка е по същество скрита договорна лихва, именувана по този начин за да не бъде включена в ГПР. Счита, че ГПР в договора е било неточно посочено, с оглед на което самият договор недействителен. Към момента на иска е заплатила сума в общ размер на 5017.49 лв., като счита, че 2917.49 лв. от тях били платени при изначална липса на основание, предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

Посочва, че при иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да докаже единствено плащането, а ответникът следва да докаже основанието, на което задържа сумите. В този смисъл е Решение № 739 от 15.11.2010г. по гр.д. № 316/2010г. на ВКС.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди на основание чл.

1

55, ал. 1 от ЗЗД ответника да заплати на ищцата сумата от 2917.49 лв., платени при изначална липса на основание, предвид недействителността на Договор за заем № 1075142. Претендира за направените по делото разноски, както и да се присъди адвокатски хонорар с ДДС, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл.

2 от ЗА.

Ответникът - „СТИК – КРЕДИТ“ АД посочва, че на основание чл. 26, ал.

4 от ЗЗД, нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

Договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР.

Едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ. Процесният договор отговаря напълно на нормативните изисквания.

Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите (ГПР) са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК компоненти. Съгласно чл.

19, ал. 4 от ЗПК - „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ В чл. 28 от Общите условия към договора, които са предоставени преди усвояване на потребителския кредит, изрично са посочени начина на изчисляване на ГПР, както и всички разходи и начина, по който се включват в ГПР и конкретните основни и допълнителни допускания за съответния продукт.

При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.90% и ГПР определен в процесния договор в размер на 42.58%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената 2 на потребителя услуга. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това.

Твърди, че оспорената неустойка е действителна. На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил общо шест договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Наличието на шест договора за идентични кредитни продукти, всеки от който съдържа оспорената в настоящото производство уговорка, опровергава твърденията на ищеца и оборва твърденията на ищеца за недобросъвестност от страна на ответното дружество, противоречие с добрите нрави на процесната уговорка и нарушение на равноправието между страните, доколкото от фактическата обстановка на трайните отношения между тях става ясно, че същите са договаряли равнопоставено, като ищецът сам е инициирал сключването на всеки един от договорите при пълно знание за условията им. По този начин страните равноправно и в синхрон с принципите свобода на договаряне и справедливост са уговорили неустоечната клауза.

От неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност на договора в цялост и на доводите за недействителност на неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респективно клаузата за неустойка. Не оспорва, а признава получаването на процесната сума, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

Моли съда да отхвърли предявените претенции като неоснователни.

Претендира за направените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че със сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1075142 от 22.05.2024г. между Т. Г. Й. и „СТИК КРЕДИТ“ АД, ответното дружество, в качеството си на кредитор е предоставил на ищцата, в качеството й на потребител сума в размер на 2100.00 лв., която е следвало да бъде издължена на 24 месечни погасителни вноски с падеж 22-ро число на месеца, посочени в Погасителен план, неразделна част от договора. Уговорен е лихвен процент в размер на 36.00% и ГПР от 42.58%.

Общата сума, която кредитополучателят е следвало да върне възлиза на 3228.50 лв., платима до 22.05.2026г.

В чл. 19 от договора е предвидено, че в тридневен срок от сключването му потребителят следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения:

3

-да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други ИЛИ

-да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 29 от договора, при неизпълнение на задължението да предостави посоченото обезпечение потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Видно от представения Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити (т. 4.3), при непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 4099.42 лева, която се заплаща на части, съгласно погасителния план.

Видно от данните по представения ЛОГ файл – при кредит от 2100 лева със срок от 24 месеца, сума на вноска с неустойка – 560.44 лева, общата сума за връщане е 7327.92 лева.

Видно от представеното Удостоверение за активен кредит (л. 5 от делото), от общо задължение в размер на 8330.23 лева, платената сума е в размер на 5017.49 лева, а оставащото плащане е в размер на 3312.74 лева.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът преви следните изводи от правна страна:

Съдържанието на договорните клаузи безспорно налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски кредит, по силата на който Кредиторът „СТИК КРЕДИТ“ АД предоставя на потребителя Т. Г. Й. кредит под формата на заем, при разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ищецът има качество на потребител по смисъла на чл.

9, ал. 2 от ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска.

По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 от ЗПК.

Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не 4 са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е договорена индивидуално.

Разпечатката съдържа 40 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/336e4a43-bef2-4815-97ee-8ac2325e5210