Разпореждане № 6597 от 06.08.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6597 гр. Кюстендил, 06.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев като разгледа докладваното от Калин К. Василев Частно гражданско дело № 20261520103585 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от “АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1463, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“, представлявано от И. М.

Ш., подадено от пълномощника юрк. С. Р. С. против длъжника Д. Ж. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *******************, тел. ********** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 2060,11 /две хиляди и шестдесет евро и единадесет цента/ евро главница по Договор за кредит № ***********/05.03.2024 г., сключен между заявителя и длъжника; 636,03 /шестстотин тридесет и шест евро и три цента/ евро – договорна лихва за периода 11.11.2024 г. – 10.03.2026 г.; 248,37 /двеста четиридесет и осем евро и тридесет и седем цента/ евро представляващи мораторна лихва за периода от 11.11.2024 г. до 07.07.2026 г.;

118,49 /сто и осемнадесет евро и четиридесет и девет цента/ евро представляващи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 10,66 /десет евро и шестдесет и шест цента/ евро – мораторна лихва по Договора за предоставяне на поръчителство; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.08.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 52,25 евро държавна такса и 51,13 евро юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор, тарифа и др.

Районен съд - гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави.

1

По отношение на претендираното възнаграждение по договор за поръчителство:

От своя страна, потребителят се задължава да заплати възнаграждение на поръчителя за периода на действието на договора за кредит, като с оглед уговорения погасителен период по договора за кредит, възнаграждението на поръчителя ще възлиза на общо 118,49 евро, ведно със сумата от 10,66 евро, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

В настоящия случай се претендира възнаграждение за поръчителя за срока на договора за кредит в размер от 118,49 евро, но настоящият съдебен състав намира, че същото не се дължи, поради противоречие на клаузата с императивна законова норма. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се установява, че принципал на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД. Следователно, касае се за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. При анализ на разпоредбите чл. 114 и чл. 169 от ДФЕС и Хартата на основните права – чл. 38, трябва да се направи извод, че ПЕС изисква висока степен на защита на потребителите в Съюза.

Законодателството на Съюза в областта на защитата на потребителите допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар и има за цел да гарантира, че отношенията между стопанските субекти и потребителите са справедливи и прозрачни, което като крайна цел подпомага общото благосъстояние на европейските потребители и икономиката на Съюза. Посочените изисквания от правото на ЕС предпоставят, че националният съд има задължение при тълкуване на съответната норма на националното право да я прилага в духа и смисъла на съответното общностно право – вж. Решение от 10.04.1984 по делото Von Colson, C-14/83. Съгласно трайната практика на СЕС – вж. т. 20 от Решение от 12.07.1990 г., Foster, C-188/89; т. 23 от Решение от 14.09.2000 г., Collino и Chiappero, C-343/98; т. 40 от Решение от 19.04.2007 г., Farell, C-356/05; т. 39 от Решение от 24.01.2012 г., Dominguez, C[1]282/10, националният съд има задължение да тълкува националното законодателство в духа на общностния правен ред. Следователно, за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите и връзките в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност, която при кредитирането има за цел печалба. Съответно, дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. В случая, предмет на настоящото заповедно производство са вземания, които произтичат от договор за кредит, които се твърди, че са заплатени от заявителя – поръчител, поради което последният упражнява правата си по чл.143 ЗЗД срещу основния длъжник по договора за потребителски кредит.

Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, настоящият съдебен състав приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на 2 прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на договора за кредит е видно, че неговото сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя, като последицата от неизпълнението на това задължение на кредитополучателя, предвидена в чл.4, ал.2 от договора, е липса на правоотношение между страните – при непредставяне на обезпечение в посочения срок се счита, че заявлението за кандидатстване за кредит не е одобрено, т. е. несъмнено е, че двете правоотношения са взаимно свързани и осигуряването на поръчителство (и то от определено свързано на кредитора трето лице) е било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията по договора (включващи експресно разглеждане и одобрение на заявлението в рамките на 24 часа). Съобразно императивната правна норма на чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да се бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл.19, ал.5 ЗПК. С оглед и на хипотезата на свързани лица, несъмнено е, че уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл.19, ал.5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане, респ. липса на основание за дължимост на лихва за забава върху това вземане.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса – 52,25 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 (четиридесет евро и деветдесет цента) евро, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлнеито, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 50,06 евро – държавна такса и 39,18 евро – юрисконсултско възнаграждение.

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която Д. Ж. П., с ЕГН

**********, с постоянен адрес: *******************, тел. ********** ДА ЗАПЛАТИ на от “АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1463, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“, сумите както следва:

2060,11 /две хиляди и шестдесет евро и единадесет цента/ евро главница по Договор за кредит № ***********/05.03.2024 г., сключен между заявителя и длъжника; 636,03 /шестстотин тридесет и шест евро и три цента/ евро – договорна лихва за периода 11.11.2024 г. – 10.03.2026 г. ; 248,37 /двеста четиридесет и осем евро и тридесет и седем цента/ евро представляващи мораторна лихва за периода от 11.11.2024 г. до 07.07.2026 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.08.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 50,06 евро държавна такса и 39,18 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на от “АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“ за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 118,49 /сто и осемнадесет евро и четиридесет и девет цента/ евро представляващи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 10,66 /десет евро и шестдесет и шест цента/ евро – мораторна лихва по Договора за предоставяне на 3 поръчителство.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред КнОС.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4