Решение № 199 от 21.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. София, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Виктория М. С.ова при участието на секретаря Албена Вл. Арсова в присъствието на прокурора М. Цв. М. като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604051 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 09.03.21г . по Н .О .X .Д . № 12496 / 19г., СРС, НО , 107 с - в е признал подсъдимия

А.К. Т. за виновен за извършенопрестъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 и вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок 1 година ,чието изпълнение е отложено за срок от три години на чл. 66 ал.1 от НК . С присъдата е осъден на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимия А.К. Т. да заплати на гражданския ищец Е.Е. Г. 5000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението, извършено от подсъдимия, ведно със законната лихва от датата на увреждането 13.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен приетия за съвместно разглеждане граждански иск за сумата над 5000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева като неоснователен и недоказан . С присъдата е осъден на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия А.К. Т. /с установена самоличност/ да заплати в полза на държавата по сметка на СРС 200 лева държавна такса, представляваща 4% върху уважения размер на гражданския иск, както и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата е постъпила жалба от упълномощения защитН.Н. подсъдимия,с която се иска да се отмени постановената присъда и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното обвинение , като и да бъде отхвърлен предявения граждански иск.

Срещу присъдата е постъпила жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец , с която се иска да се измени постановената присъда в частта относно присъденото обезщетение , като бъде уважен изцяло предявения граждански иск.

В разпоредително заседание на 23.04.2021г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

1

Пред въззивната инстанция не се явяват ЧО и ГИ Е.Г. и повереника му адв. М. Т., която е пуснала молба за невъзможност за явяването и в съдебно заседание, но в същата се заявява от нейно име и от името на Г., че не се противопоставят да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, поддържат жалбата подадена от тях и оспорват подадената жалба от другата страна.

Пред въззивната инстанция защитникът на подс.А.Т.- адв. П. поддържа жалбата и допълнението по нея по изложените съображения. Посочва, че както обвинението така и присъдата на СРС се основават на единствено противоречивите и нелогични показания на св. Е.Г.. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетеля дадени пред разследващ орган на 13.02.2019г., тъй като същите кореспондират с останалите доказателства по делото. Изтъква се, че по делото е приложена официална справка от Директора на спортно училище „Ген. Стойчев“ от 14.02.2019г., в която е отразено, че към инкриминираната дата подсъдимият е бил ученик в същото училище и че на 13.02.2019г. е бил на училище и е присъствал в 3,4 и 5 учебен час, което води до извода, че за времето отразено за извършване на престъплението той физически не е могъл да бъде там. Изтъква се, че СРС не е обсъдил показанията на св.К. и св. Н., на които според защитата пострадалият е споделял, че не знае кой го е нападнал , а има само предположения. Прави се искане от съда да се отмени присъдата на СРС, като неправилна и да се постанови оправдателна такава, както и да се отхвърли изцяло предявения граждански иск като неоснователен.

Представителят на държавното обвинение намира жалбата и допълнението към нея за неоснователни, поради което моли те да бъдат оставени без уважение, а присъдата да бъде потвърдена като правилна.

Подсъдимият А.Т. редовно призован се явява лично пред въззивната инстанция и в даденото му право на последна дума от съда моли за справедливо решение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изключително подробно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на СРС. Първата инстанция е направила изключително задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, довела до единствено възможния правен извод. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка по делото и прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.К. Т. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, адрес в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. ****, с ЕГН: **********.

На 10.02.2019г. св. Е.Г. се срещнал в ж.к. „Дружба” в гр. София със св. Н.Н., когото познавал отдавна. Заедно с Н.Н. бил и подс. А.Т., когото св. Г. познавал от няколко месеца, в рамките на които се виждал с подс. Т. почти ежедневно. На срещата възникнал конфликт между св. Н.Н. и св. Е.Г., в който се включил и подс. Т.. Тримата си разменяли удари. На следващия ден св. Г. бил нападнат, докато си разхождал кучето, от св. Н..

На 12.02.2019г. неустановено лице С. се видяло със св. Е. и поискало на следващата сутрин да се обади по телефона на св. Г.. На срещата между С. и св. Е. присъствали още няколко маскирани лица. Заплашили св. Е., че ако не позвъни на св. Г., и не се уговори с него да се видят, ще набият него. На 13.02.2019г. около 11.40 часа св. К. Е., когото св. Г. познавал, позвънил по телефона на св. Е.Г.. По това време св. Е.Г. си бил вкъщи на адрес в гр. София, ж.к. ****. Около 11.50 часа св. Е. отново позвънил на св. Г. и му казал, че е пред входа, където живеел св. Г.. Последният слязъл да отвори вратата на входа, тъй като същата се заключвала. Св. Г. видял, че пред входа бил св. Е., който носел маска с процепи само за очите, които не се виждали, тъй като имало допълнителна преграда, и качулка на главата.

2

Св. Г. познал св. Е. по гласа. Попитал го защо е така облечен и св. Е. отговорил, че е заради студа. Св. Г. заявил на св. Е. да го изчака във входа и се обърнал към стълбите в посока асансьора. В този момент във входа влезли две лица, които били облечени с якета, били с маски, качулки и ръкавици. Маските били като скиорски, с прегради пред очите, така че да не се виждат лицата и очите им. Едното лице държало метална палка с дължина около 30 см., с която ударило в гръб по главата св. Г., който се изкачил по стълбите и застанал в нишата пред асансьорите. Тогава лицето, което нанесло удар с палката по главата на св. Г., му заявило: „Каза'х ли то нещо” с отмет на ударението на глагола „казах”, като тогава св. Г. разпознал нападателя по гласа като подсъдимия А.Т.. Св. Г. му казал „Стига, А.”, след което подсъдимият му казал: „Какво стига, бе”, след което ударите с палката продължили, предимно в главата на пострадалия. Св. Г. се опитвал да се предпази с ръце, като един от ударите с палката попаднал в лявата ръка на св. Г., който почувствал силна болка в лакътя, след което не можел да си движи ръката в лакътя. Другото маскирано лице, придружаващо подсъдимия Т., св. Г. не могъл да разпознае, то нямало палка в ръцете си.

След като подс. Т. нанесъл около 20 удара на св. Г., той, придружителят му и св. Е. избягали от входа. Св. Г. позвънил на тел. 112, като подал сигнал, че две лица са го нападнали с палки, като са били с маски и не ги познава.

На 13.02.2019г. св. Г. бил разпитан от разследващ полицай при 08 РУ-СДВР, като в разпита си заявил, че две маскирани лица са го нападнали с палки във входа, като по време на побоя не са казали нищо, като не може да ги разпознае.

На 14.02.2019г. св. Г. отново бил разпитан от разследващ полицай при 08 РУ-СДВР, като в разпита си заявил, че по време на предишния разпит не е казал цялата истина от страх. Обяснил, че е продавал наркотици, като е имал финансови взаимоотношения в тази връзка със св. Н.Н.. Обяснил за инцидентите на 10.02. и на 11.02.2019г., както и разказал цялата история, а именно - че е разпознал единия от нападателите, който му е нанесъл всички удари с палката като подсъдимия А.Т. по телосложението, ръста и по гласа/тъй като му е казал „Каза'х ли ти нещо”/, а за другия нападател заявил, че е Н.Н., когото не е видял да носи палка и не е сигурен дали изобщо го е удрял.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че при прегледа и от медицинската документация са установени хурургически обработена рана с морфологичен вид на разкъсно-контузна в лява слепоочна област на главата; гипсово обездвижване на левия горен крайник с отразена диагноза в предоставен медицински документ - счупване на ляв лакътен израстък без разместване; кръвонасядане на дясната мишница, с двойно ивицовиден компонент в състава му; охлузване на десния лакът; контузия на десните предмишница и палец на ръката; старо охлузване на челото и старо кръвонасядане на дясната очница.

Отразено е, че установените травматични увреждания по своята тежест, разположение и морфологични характеристики се дължат на действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива и е възможно да бъдат получени по време и начин, както се съобщава в предварителните сведения.

Раната на главата реализира медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

При представената медицинска документация относно счупването на ляв лакътен израстък и предвид гипсовото обездвижване на левия горен крайник следва да се приеме, че е реализиран медико-биологичния признак трайно затруднение на движението на левия горен крайник.

Останалите мекотъканни травматични увреждания реализират медико- биологичния признак болка и страдание.

Охлузването и кръвонасядането в областта на главата, които са стари с морфологичен вид, отговарящ на давност около 4-7 денонощия преди съдебномедицинския преглед, нямат отношение към инцидента.

Видно от справка от директора на Спортно училище „Г.В.С.” е удостоверено, че ученикът А.К. Т. на 13.02.2019г. е бил на училище по време на първия учебен час - до 8.20 часа. Отсъствал е по време на втория час - от 8.30 часа до 9.10 часа. Присъствал е в третия час, като е закъснял с 10 минути - от 9.30 до 10.00 часа. Бил е на училище в четвъртия и 3 петия учебен час - от 10.15 часа до 11.45 часа. Отсъствал е по време на шестия час - след 11.45 часа. Посочено е, че ученикът не посещава редовно учебните занятия. Често се случва да закъснява или да отсъства от някои учебни часове.

Подсъдимият не е осъждан.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе въз основа на събраните от първата инстанция доказателства и доказателствени средства : показанията на св. Е.Г. в хода на съдебното следствие, както и тези, приобщени към материалите по делото по съответния процесуален ред на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 НПК/л. 27-28 от д.пр., кредитирани частично/, както и приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК /л. 31-32 от д.пр./, показанията на св. К. Е. в хода на съдебното следствие, както и тези от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал.