Решение № 165 от 09.10.2024, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Троян, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20234340100239 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, предявен от Д. Д. С. от гр. Свищов против Д. Д. С. и С. А. С., и двамата от гр. А., обл. Ловеч, както и срещу Община А., представлявана от кмета Тихомир Кукенски.

Ищецът твърди в ИМ, че е собственик на 1/3 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.А., ул. „***“ № 50, придобит по наследство от съпругата му А.В. С.. Твърди, че като собственик на част от сградата, построена в имот с идентификатор № ***, той имал право да закупи съответната ид. част от имота по облекчената процедура на чл.35, ал.3 от ЗОС.

С молба с вх. № 3341/25.06.2024 г. ищецът е направил уточнение на иска, съобразно решение № 364 от 17.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2110/2023 г., Първо гражданско отделение на ВКС, като е посочил, че претенцията му касае собствеността върху 1/12 ид. част от поземления имот.

Ищецът твърди, че Община А. неправомерно е продала целия недвижим имот с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.07.2018 г. на сина му Д. Д. С. и неговата съпруга С. А. С..

Ищецът твъди, че договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.07.2018 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на чл.35, ал.3 от ЗОС и чл.30 и чл.31 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет-А.. Направено е искане съдът да постанови решение, с което 1 да прогласи нищожността на основание чл.26, ал.1 , пр.1 от ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.07.2018 г. относно ПИ с идентификатор № ***, сключен между Община А. и Д. Д. С. и С.

А. С. по отношение на 1/12 ид.ч. от поземления имот, като противоречащ на разпоредбата на чл.35, ал.3 от ЗОС и чл.30 и чл.31 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет-А..

Ищецът претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответниците Д. Д. С. и С. А. С. са представили отговор на ИМ чрез адв.

Р. К. от САК, в който е взето становище за допустимост, но неоснователност на предявания иск. Пълномощникът на ответниците оспорва предявения иск, като твърди, че процесният договор не е нищожен. Направено е искане да бъде отхвърлена предявената претенция, като съдът присъди на ответниците направените в производството разноски.

След постановяване на решение № 364 от 17.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2110/2023 г., Първо гражданско отделение на ВКС и след уточнителната молба на ищеца, с което заявява, че претенцията му касае само 1/12 ид. ч. от имота, ответниците са представили молба-становище, чрез адв.К., в която е заявено, че не оспорват предявения иск за тази 1/12 ид. част от имота.

Община А. е представила отговор по реда на чл.131 ГПК чрез своя пълномощник адв. С. Л. от АК-Ловеч, в който е взето становище за неоснователност на предявания иск и е направено искане той да бъде отхвърлен. Адв. Л. е обосновала твърдения, че процесният договор за покупко-продажба е сключен при осъществен изцяло сложен фактически състав на разпоредителната сделка. Изложено е също, че към момента на сключване на договора-04.07.2018г. за Община А. не е съществувало съмнение кой е бил собственик на законно построената сграда.

С представена допълнителна молба, след постановяваване на решение № 364 от 17.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2110/2023 г., Първо гражданско отделение на ВКС, ответната община А. е направила признание на иска до размера на 1/12 ид. ч. от процесния имот.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от пълномощника си адв. Д. П. от САК, която прави искане предявеният иск да бъдат уважен съобразно признанието на ответната страна, като адв. П. претендира присъждане на разноски.

Ответниците Д. С. и С. С. не се явяват в с.з. и не се представляват от своя процесуален представител - адв. Р. К. от САК, който е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и е заявил, че не оспорва иска до размер на 1/12 ид. част от процесния имот. Моли да не се присъждат разноски в тежест на ответниците, а алтернативно прави искане и на тях да се присъдят разноски с оглед намаляване на исковата претенция, равнозначно на оттегляне на иска до 3/12 ид. части.

Ответната Община А. не се представлява в с.з. от представляващия я кмет Тихомир Кукенски, нито от пълномощника й адв.С. Л. от ЛАК. От последната е постъпила писмена молба, с която е направено признание на иска за 1/12 ид. ч. от процесния имот и е поискано да не бъдат възлагани разноски в тежест на ответника.

2

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Установено е по делото , че с договор за покупк о- продажба на недвижим имот от 04.07.2018 г. Община А. е продала целия поземлен имот с идентификатор *** на ответниците Д. Д. С. и неговата съпруга С.

А. С., които са се легитимирали като собственици за цялата сграда, по силата на нотариален акт № 008, том. ІІІ, peг. № 2584, дело № 322 от 2018 г. на нотариус Борис Кожухаров, рег.. №337 на НК, изготвен по обстоятелствена проверка. Издадени са две заповеди от Кмета на Община А. от 14.06.2018г. с номера 196 и 197, с които е наредено да се сключат договори за покупко продажба на поземления имот с определяне на дължимите режийни разноски, местен данък и продажна цена, които са връчени на ответниците Д. и С. С.и.

Установява се, че ответниците Д. и С. С.и са заплатили определената им продажна цена, местен данък и режийни разноски, след което е сключен процесният договор за покупко- продажба на недвижим имот от 04.07.2018 г.

Ищецът оспорва действителността на договора с твърдения, че същият е нищожен поради протирворечие със закона – с разпоредбите на чл.35, ал.3 от ЗОС и чл.30 и чл.31 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет-А. по отношение на притежаваната от него 1/12 ид. част от имота.

С Решение № 364 от 17.06.2024 г. на на ВКС-1 ГО е установено по отношение на Д. Д. С. и С. А. С., че ищецът е собственик на 1/12 идеална част от сграда с идентификатор № ***, находяща се в гр.А., ул. „***“ № 50.

След постановяване на решението между страните не се спори по обстоятелството относно притежаваната от ищеца собственост върху 1/12 ид.ч. от процесната сграда.

Във връзка с направеното уточнение от ищеца и признанието на ответниците, съдът счита, че следва да уважи предявения иск и да прогласи нищожността на основание чл.26, ал.1 , пр.1 от ЗЗД на договор за покупкопродажба на недвижим имот от 04.07.2018 г. относно ПИ с идентификатор № ***, сключен между Община А. и Д. Д. С. и С. А. С. по отношение на 1/12 ид.ч. от поземления имот, като противоречащ на разпоредбата на чл.35, ал.3 от ЗОС и чл.30 и чл.31 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет-А..

По разноските:

С оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ищеца разноски в размер на 680.00 лв., включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответниците Д. и С. С.и също претендират разноски за частта на оттеглената претенция 3/12 ид. части. Съдът счита, че искането е неоснователно, тй като не се касае за оттегляне на иска, а за изменение съобразно постановеното решение на ВКС.

Неоснователни са възраженията на ответниците, че разноски не следва да се присъждат на ищеца предвид направеното признание на иска. Видно е, че становищата и на двете ответни страни в изложените отговори на ИМ, че 3 предявеният срещу тях иск е неоснователен и те оспорват същия. Едва след постановеното решение на ВКС и след уточнението съобразно него на претенцията на ищеца за 1/12 ид. ч. от процесния имот, ответниците признават правото на собственост за тази идеална част на ищеца и в тази връзка не оспорват предявения иск за прогласяване нищожност на договора за тази ид. част от имота.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.07.2018 г. относно ПИ с идентификатор № ***, сключен между Община А. и Д. Д. С. и С.

А. С. по отношение на 1/12 (една дванадесета идеална част) ид. ч. от поземления имот, като противоречащ на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост и чл. 30 и чл. 31 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет-А..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. Д. С., ЕГН ********** и С. А. С., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. А., обл. Ловеч, ул. “***“ № 50, да заплатят на Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр.***, сумата 340.00 (триста и четиридесет) лева, представляваща разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Община А., БУЛСТАТ:

000291627, с адрес: гр. А., ***, представлявана от кмета Тихомир Кукенски, да заплати на Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр.***, сумата 340.00 (триста и четиридесет) лева, представляваща разноски в производството.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________ 4