Решение № 519 от 08.08.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Враца, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Х.а при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Х.а Гражданско дело № 20251420101051 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба и уточнителна молба вх. № 5668/14.04.2025 г., депозирани от С. М. К., ЕГН **********, чрез адв. Р. А., против Териториално поделение на НОИ – гр. Враца.

В исковата молба се твърди, че в периода от 01.09.1981 г. до 31.08.1982 г. ищцата заемала длъжността „**********“ в НОУ „*********“ – с *********, община *******, по трудово правоотношение. Сочи се, че трудовият стаж е отразен в трудовата книжка, но не е оформен по надлежния ред с подпис и печат на ръководител и главен счетоводител. Ищцата полагала труд на 8 часа при шестдневна работна седмица и получавала месечно трудово възнаграждение в брой на каса по месечна ведомост за заплати. Заявява, че през месец юни 1997 г. училището било закрито, а архивът бил предаден на съхранение в кметството на с. *********.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че за периода от 01.09.1981 г. до 31.08.1982 г. ищцата С.

М. К. е работила като „**********“ в НОУ „*********“ – с. *********, община *******, по трудово правоотношение, като е полагала труд на 8 часа при шестдневна работна седмица и получавала месечно трудово възнаграждение в брой на каса по месечна ведомост за заплати, което време да й бъде признато за трудов и осигурителен стаж.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Териториално поделение на НОИ – гр. Враца, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Счита, че ищцата разполага с трудова книжка, в която претендираният 1 трудов стаж е вписан и заверен от работодателя. Иска се отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

Видно от Трудова книжка № 85 на ищцата С. К., в същата е вписано, че е работила в НОУ „*********“ – с. ********* на длъжност „***********“ за времето от 01.09.1981 г. до 31.08.1982 г., като под така оформения трудов стаж фигурират печат и подпис на директор.

Видно от писмо от РУО – Враца, в кметството на с. ********* се съхраняват ведомости от закритото НОУ „*********“ – с. ********* само за септември и декември 1981 г. и септември, октомври, ноември и декември 1982 г.

От писмо рег. № 17/26.02.2025 г. на кметския наместник се установява, че са открити ведомости само за месеците септември и декември 1981 г. Копия от същите са представени по делото.

Видно от Удостоверение изх. № 5510-06-1/10.04.2025 г., издадено от ТП на НОИ – Враца, в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето С. М. К. трудов/осигурителен стаж за периода от 01.09.1981 г. до 31.08.1982 г. при работодател НОУ „*********“ – с. *********.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ц. Х.

В. и Й. С. В.а, чиито показания са допустими с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР и представените писмени доказателства.

Свид. В. е заемал длъжността директор на НОУ „*********“ – с. *********, а свид. В.а е била учител. И двамата помнят ищцата К., която работила в училището през учебната 1981/1982 г. като **********.

Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, които са абсолютно еднопосочни и способстват в пълнота за установяване на спорните по делото обстоятелства.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От ищцата С. М. К., ЕГН **********, чрез адв. Р. А., против Териториално поделение на НОИ – гр. Враца, е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за признаване за установено в отношенията между страните, че за периода от 01.09.1981 г. до 31.08.1982 г. ищцата е работила като „**********“ в НОУ „*********“ – с. *********, община *******, по трудово правоотношение, като е полагала труд на 8 часа при шестдневна работна седмица и получавала месечно 2 трудово възнаграждение в брой на каса по месечна ведомост за заплати, което време да й бъде признато за трудов и осигурителен стаж.

От анализа на горните удостоверения следва изводът, че искът за установяване на трудов стаж за времето от 01.09.1981 г. до 31.08.1982 г. е процесуално допустим осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник и в архивното стопанство в ТП на НОИ /архивохранилище/ гр. Враца липсват писмени данни за претендирания от ищцата трудов стаж за периода от 01.09.1981 г. до 31.08.1982 г. /чл.

5, ал. 2 ЗУТОССР/.

За основателността на иска в тежест на ищцата е да докаже обстоятелствата, от които черпи изгодни последици, а именно, че е работила по трудов договор при НОУ „*********“ – с. *********, община ******* на длъжност „**********“, времето на претендирания стаж; продължителността на работния ден и седмица; начинът на заплащане на труда.

Настоящият съдебен състав основателността на иска са доказани. намира, че всички предпоставки за

По реда на ЗУТОССР може да се установява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.

Според чл. 3, ал. 2 ЗУТООСР, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В случая посоченият като работодател на ищцата е прекратил дейността си без правоприемник, искът правилно е предявен срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, което е Териториално поделение на НОИ – гр. Враца.

Трудов стаж по съдебен ред може да се установява чрез писмени доказателства по чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР, които установяват вероятността на трудовия стаж, т. е. начало на писмено доказателство. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР допустимостта на свидетелски показания е обусловена от представянето на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на неговото полагане.

В настоящия случай, с оглед приложените доказателства и в съгласие с действащите към процесния исков период разпоредби, следва да се приеме, от една страна, че за периода на действие на трудовия договор – от 01.09.1981 г. до 31.08.1982 г. ищцата е от категорията лица, работници, които са задължително осигурени за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за старост или наследствена 3 пенсия по дял ІІІ от Кодекса на труда от 1951 г. /отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г./.

Липсата на положен подпис на счетоводител в трудовата книжка на ищцата не води до извод за липса на трудово правоотношение от 01.09.1981 г. до 31.08.1982 г. между ищцата и работодателя-осигурител, тъй като подписът на счетоводител не се явява задължителен реквизит, още по-малко се явява реквизит при сключване, както и при прекратяване на трудовия договор. Тъй като е налице подпис на ръководителя на предприятието, работодател/осигурител, както при датата на прекратяване на трудовия договор и този подпис е на законния представител на правния субект-предприятието на работодателя, то следва да се приеме за безспорно доказано по делото наличието на трудов договор между ищцата и работодателя за исковия период от 01.09.1981 г. до 31.08.1982 г.

Съдът намира и че са спазени и действащите за процесния период разпоредби на т. 6 от Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж /ДВ, бр. 20/1968 г./, според която трудовата книжка се издава и води съгласно Наредбата за трудовите книжки. В т. 5 от Наредбата за трудовите книжки е отразено, че трудовата книжка трябва да съдържа дата на постъпването на работа и датата на уволнението, а в т.6 от същата Наредба е предвидено в трудовата книжка да се вписва и причина на уволнението и по кой законен текст /член, буква/ е уволнен работника/служителя. В б."в" от т.6 от Инструкция № 2492 е вписано и изискването, че в трудовата книжка освен данните, посочени в т.5 и 6 от Наредбата за трудовите книжки, се вписва още и продължителността на придобития от работника/служителя трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор, която се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане на работа и се подписва и подпечатва с печата на предприятието или организацията по начин да засегне двете страници.

Предвид гореизложените съображения, имайки предвид представената трудова книжка, имаща качеството на официален удостоверителен документ съгласно чл. 347 КТ, се установява, че за процесния период от 01.09.1981 г. до 31.08.1982 г. е било налице трудово правоотношение между ищцата и НОУ „*********“ – с. *********, община *******.

Искът е подкрепен и с допустими писмени и гласни доказателства, които по несъмнен и категоричен начин установяват, че в исковия период ищцата е заемала длъжността „**********“ в НОУ „*********“ – с. *********, община *******.

Установява се, че работното време е било при 8 часов работен ден и 6 дневна работна седмица, а възнаграждението си е получавала в брой.

С оглед изложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Ищцата претендира разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК – адвокатски хонорар в размер на 1 000 лева.

4

Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 2/6.06.2016 г. по тълк.д. № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС, в производството по чл. 1, ал.1, т. 3 ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК и се следва присъждане на поисканите от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът е заявил възражение за прекомерност, което с оглед правната и фактическа сложност на делото е основателно.

Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 предоставя на съда възможност при надлежно заявено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК да намали дължимото се адвокатско възнаграждение под минималните размери, предвидени в действащата към релевантния момент НМРАВ. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решението на СЕС, въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не понисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.

В Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., ВКС, I т. о., се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Ето защо съдът, разглеждащ делото, е свободен да направи преценка на положения от адвоката труд съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. Тази преценка следва да се извърши съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики.

Касае се за един установителен иск, който не е оценяем, проведено е едно съдебно заседание, събрани са писмени и гласни доказателства. Делото не се характеризира с особена правна и фактическа сложност, поради което адвокатското възнаграждение, дължимо на ищцата, следва да се намали на 500 лева.