Решение № 1929 от 08.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1929 гр. Плевен, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20254430103181 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Г. В. Й. с ЕГН ********** от гр.Плевен, *****, чрез пълномощник адв. С. С. Т. против „МАКРОАДВАНС" АД, с ********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, *****, ***, представлявано от В.Г.С. искове с правно основание: чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване за недействителен сключения между страните Договор за потребителски кредит № ****** от 28.10.2021 г, тъй като посоченият в договора ГПР не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите; в условията на евентуалност иск с правно основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал.1 ЗПК за прогласяване на нищожна да прогласи за нищожна клаузата на чл. 10, вр. чл. 20 от Договор за потребителски кредит № ******/28.10.2021 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение като неравноправна и като противоречаща на добрите нрави и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1140,78 лева, представляваща недължимо платена сума по процесния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищцата е сключила ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ****** от 28.10.2021 година, при следните параметри: главница - 1000 лева, за срок от 24 месеца, при 41 % фиксирана годишна лихва, 0.1138 % лихва на ден и годишен процент на разходите(ГПР) 49,65 %. Сочи се, че в чл. 20 от процесния договор е уговорено, че в тридневен срок от сключване на 1

Договора за потребителски кредит кредитополучателят следва да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора, което да отговаря на определени условия - брутен осигурителен доход над 1400 лв; работещо по трудов договор, с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; да не е страна по договор за кредит сключен с „Макроадванс“ АД. Съгласно чл. 10 от договора КРЕДИТ ОП ОЛУЧ АТЕЛ ЯТ дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договора.

Твърди се, че неустойката е в размер на 6,90 лева плюс 0,230% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Навеждат се доводи, че съгласно погасителния план месечната вноска възлиза на 121,97 лв, а общото задължение - 2927.28 лева. Сочи се, че ищцата е погасила процесния кредит чрез заплащането на следните суми: на 28.11.2021 - 121,97 лв; на 28.12.2021 - 121,97 лв; на 28.01.2022 - 121,97 лв; на 28.02.2022 – 121,97 лв; на 28.03.2022 г- 121,97 лева; на 28.04.2022 г- 121,97 лева; на 28.05.2022 г121,97 лева; на 28.06.2022 г- 121,97 лева; на 01.08.2022 г- 121,97 лева; на 27.08.2022 г- 121,97 лева и на 30.11.2022 г- 121,97 лева. Излага се, че общата сума, която ищцата е заплатила по процесния договор е 2140,78 лева. Счита, че процесния договоре недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, поради следните съображения:Видно от справка за актуалното състояние на ответното дружество в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ответникът "МАКРОАДВАНС" АД, представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е, че дружеството извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3а от ЗКИ. Сочи се, че в случая сключеният договор за потребителски кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК - потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Конкретно в 2 случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на клаузата на чл. 10, вр. чл. 20 от процесния договор, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение в ГПР. Навеждат се доводи, че съгласно чл.19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече в ГПР не е включена предвидената неустойка, която представлява скрита възнаградителна лихва. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е, че заемната сума по договора за кредит възлиза на 1000 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя за 24 месеца е почти три пъти размера на главницата - 2927,28 лева. Договорът въвежда неустойка за 3 кредитополучателя, в размер - 1497,60 лева, почти 150% от този на заемната сума, в случай че цитираното задължение за предоставяне на обезпечение не бъде изпълнено. Клауза за неустойка и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество последната представлява скрито възнаграждение за кредитора /което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка.

Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение, в толкова кратък срок - 3 дни от сключване на договора. Това става ясно и от погасителния план, като кредитора изначално включва неустойката към месечната погасителна вноска. Именно предвид гореизложеното, вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, но това не е сторено. Клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 15. 07. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.

Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, почти 150% от размера на главницата е в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите. Освен горното клаузата се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение, въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Това задължение за допълнително обезпечение 4 възниква още при подписване на договора. При тези съображения, целта за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.