Решение № 394 от 12.04.2021, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Решение №394 от 12.04.2021г., постановено по АНД №1878/2021г. по описа на ПРС – ХVІІІ н.с.

Производството е по реда на чл.378 от НПК.

Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла в съда за разглеждане постановление, с което прави предложение обвиняемата Д. К. Н., ЕГН:**********, да бъде освободена от наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на 24.07.2019г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Царевец“ с ул. „Иван Ст.

Гешев“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел“ модел „Вектра“ с рег.№ ***, е нарушила правилата за движение по пътищата:

Чл. 20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;

Чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.“ и по непредпазливост е причинила на А.Л.Н., ЕГН:*** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 12-ти гръден прешлен, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за повече от месец - престъпление по чл.343, ал.1, буква „Б“, пр.2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа предложението, като счита, че обвиняемата следва да бъде призната за виновна в извършване на престъплението и й бъде наложено административно наказание – глоба, в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева. Не пледира за налагане на наказание „Лишаване от право да управлява МПС”. Не взема отношение относно направените по делото разноски.

Обвиняемата Д.Н. се признава за виновна, като счита, че в случая е налице съпричиняване. Съжалява за стореното и дава обяснения по обвинението. В хода на съдебните прения, се солидаризира с прокурора. При последната си дума моли съда да й наложи минимално административно наказание - глоба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Обвиняемата Д. К. Н. е родена на *** в гр. ***, обл. ***, живуща в г***, б., българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, пенсионерка, безработна, ЕГН:**********.

Същата е правоспособен водач на моторно превозно средство /МПС/ с категории В, М и АМ.

На 24.07.2019г. в гр. Пловдив, около 12:00 часа, обв. Н. управлявала лекия си автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег.№***, като се движела по ул. „Иван Гешев“ в посока от изток на запад. Когато управлявания от обвиняемата лек автомобил достигнал кръстовището на ул.

„Иван Гешев“ с ул. „Царевец“ в гр. Пловдив, спрял на знак „Стоп“. След като се огледала предприела маневра - завой наляво в посока юг по ул. „Царевец“.

В същия момент - след като лекият автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег.№***, започнал с ниска скорост маневрата си - завой наляво, пешеходката А.Л.Н., намираща се на западния тротоар на ул. „Царевец“ в гр.

Пловдив, предприела пресичане с нормална походка на платното за движение на ул.„Царевец“ в посока от запад на изток, след като се огледала и счела, че няма опасност за нея. Т.е. от гледна точка на обвиняемата Н. пешеходката Н. пресичала от дясно на ляво пред управлявания от Н. л.а. марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег.№***. Обв. Н., въпреки ниската скорост на движение на управлявания от нея автомобил, не успяла да реагира своевременно и да спре движението на превозното средство и с предната дясна част на МПС-то закачила/допряла пострадалата Н. от външната страна на левия крак в областта около коляното, когато последната вече била стъпила на пътното платно и го пресичала. От съприкосновението с автомобила и от уплахата свид. Н. загубила равновесие, залитнала назад и паднала на задните си части на пътното платно, като се намирала в полуседнало-полулегнало положение.

От съприкосновението с автомобила в областта около коляното и от последвалото падане на земята свид. Н. изпитала болка и започнала да се държи за кръста. Обв. Н. веднага спряла МПС-то и отишла да окаже помощ на пострадалата. Случайни свидетели на случилото се обадили на тел.112, за да уведомят за инцидента. Обв. Н. откарала пострадалата в УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД, където й била оказана първа помощ.

В хода на досъдебното производство бил извършен следствен експеримент, който пресъздал случилото се на инкриминираната дата, направили се и фотоснимки.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена автотехническа експертиза, от чието заключение се установява, че ударът е настъпил в конфликтна точка на първоначален контакт, която се намира: ПО ДЪЛЖИНА на 0,5 - 0,9 m северно от Ориентира приет в протокола за следствен експеримент; ПО ШИРОЧИНА на 6,4 - 6,6 m западно от източната граница на платното за движение. Скоростта на л.а. „Опел Вектра” непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 15 km/h. В анализираната пътна ситуация, от момента в който пешеходката А.Л.Н. е навлязла на платното за движение, водачът на л.а. „Опел Вектра” 2 при своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да избегне произшествието със скоростта с която се е движел при своевременнa реакция от негова страна. Вещото лице е посочило и най-вероятен, от техническа гледна точка, механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: Основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка, посочени в експертизата, са че пешеходката А.Л.Н. е предприела пресичане на платното за движение след като л. а. „Опел Вектра“ е потеглил, т.е. без да се съобрази с приближаващия автомобил, а водачът на л.а. „Опел Вектра“ - Д. К. Н., не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката А.Л.Н.“.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена и съдебно - медицинска експертиза по писмени данни №161/2019г., от чието заключение става ясно, че вследствие на настъпилото ПТП на А.Л.Н. е била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК, както следва: счупване на 12-ти гръден прешлен, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата, за повече от месец, а останалите травми: кръвонасядания по седалището и долните крайници са причинили болка.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - от показанията на свидетелите А. Н. и П.Т., дадени в досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл.378, ал.2 от НПК. При изграждане на изводите си за фактическата установеност на развилите се събития съдът цени и обясненията на обвиняемата, депозирани пред настоящия съдебен състав. Гласните доказателства съдебният състав намира за обективни, логични, последователни и взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета на доказване и изцяло съответстващи на останалия, събран по делото доказателствен материал, кредитиран от съда. Противоречие в свидетелските показания и в обясненията на обвиняемата не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.

При постановяване на решението си съдът възприема и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза по писмени данни и автотехническа експертиза. Експертните заключения според преценката на съда са извършени компетентно и безпристрастно, с нужните професионални знания и опит и съответстват на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.

Изложената фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния 3 доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен към него фотоалбум /л.2, л.5 - 8 от дос.пр./, протокол за следствен експеримент, ведно с приложен фотоалбум /л.9 – л.10, л.12 - 22 от дос.пр./, справка за нарушител/ водач /л.67 от дос.пр./, заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л.68 – 69 от дос.пр./, заверени копия на медицински документи /л.74 – 76 от дос.пр./, документи по застраховка, на автомобила и във връзка с правото на управление на МПС /л.101 - 104 от дос.пр./, характеристична справка /л.106 от дос.пр./, справка за съдимост /л.108 от дос.пр./.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемата Д. К. Н., ЕГН:**********, е осъществила от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.343, ал.1, буква „Б“, пр.2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 24.07.2019г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Царевец“ с ул.

„Иван Ст. Гешев“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел“ модел „Вектра“ с рег.№ ***, е нарушила правилата за движение по пътищата:

Чл. 20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;

Чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.“ и по непредпазливост е причинила на А.Л.Н., ЕГН:*** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 12-ти гръден прешлен, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за повече от месец.

От обективна страна обвиняемата е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, като в резултат на това е предизвикала пътно – транспортно произшествие по см. на §6, т.30 от ДР на ЗДвП и е причинила на пострадалата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 12-ти гръден прешлен, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за повече от месец. Налице е нарушение на посочените императивни разпоредби на ЗДвП, тъй като обвиняемата, като водач на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел“ модел „Вектра“ с рег.№ ***, не се е съобразила с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Наред с това не 4 е била предпазлива и внимателна към пешеходката, която е уязвим участник в движението. Настъпилото ПТП се дължи на неправилната преценка на обвиняемата за пътната обстановка, последица от невнимателното управляване на лекия автомобил и нарушение на посочените разпоредби, свързани с движението по пътищата. Налице е и съпричиняване на резултата от страна на пострадалата А.Л.Н.. Същата, в качеството й на пешеходец, също е нарушила правилата за движение на пешеходците, залегнали в ЗДвП и по конкретно чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същата е пресичала платното за движение не по пешеходна пътека и не се е съобразила с приближаващото пътно превозно средство, управлявано от обвиняемата. Нарушените от пострадалата разпоредби на ЗДвП обаче не мога да изключат автоматично отговорността на водача на лекия автомобил. Съпричиняването не трябва да изключва отговорността на дееца, а следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелства.