Решение № 2666 от 27.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2666 гр. Бургас, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20252120103029 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от Г. Д. К. против С. Ж. К. и Н. Ж.

К. иск за делба на недвижими имоти, за които се твърди, че са съсобствени между страните на основание наследствено правоприемство от Д. Г. К. и съпругата му С. К. – баща и майка на ищеца и дядо и баба на ответниците, а именно: 1/ дворно място, представляващо УПИ *** в кв. ** по плана на с. Т***, общ. К***, с площ от 520 кв.м., при граници: изток - УПИ ***, запад – УПИ ***, север – улица, юг - УПИ ***, ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда – източен близнак със застроена площ от 47 кв.м. и 2/ дворно място, представляващо УПИ **** в кв. **по плана на с. Т***, общ. К***, с площ от 520 кв.м., при граници: изток - УПИ ***, запад – улица, север – улица, юг - УПИ ***, ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда – западен близнак със застроена площ от 43 кв.м., при следните квоти: 3/6 ид.ч. за Г. К., 2/6 ид.ч. за С. К. и 1/6 ид.ч. за Н. К.. Ищецът твърди, че наследодателят Д. К. е придобил с нотариален акт № ***, т. VII, дело № 1881/1974 г. дворище в с. Т** с планоснимачен № **в кв. **, за което е бил отреден парцел *, целият с площ от 4080 кв.м. Впоследствие със Заповед № 782/13.10.1986 г. и Заповед № РД-09108/31.07.1997 г. от парцел I са образувани процесните два имота, в които Г. К. и Ж. К. са построили двуфамилна двуетажна къща-близнак с РЗП от 167 кв.м. Заявено е, че по време на строежа двамата братя устно са разпределили ползването на сградата и дворните места по следния начин: за Г. К. - дворно място, представляващо УПИ ***, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда – източен близнак и за Ж. К. - дворно място, представляващо УПИ *** ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда – западен близнак. След смъртта на Д. К. и на съпругата му С. К. синовете им Г. К. и Ж. К. са наследили гореописаните имоти при равни квоти – по ½ ид.ч. След смъртта на Ж. К. на 11.11.2020 г.

1 собствената му ½ част от имотите е придобита от неговите наследници при равни квоти – съпругата му Д. П.-К. и двете му дъщери – ответниците по делото, а на 08.12.2023 г. Д. П.-К. е продала на дъщеря си С. К. собствената си 1/6 ид.ч. от процесните имоти. Ищецът твърди, че многократно е правил опити за доброволна делба на имотите между страните, но такава не е постигната до момента, поради което е предявил настоящия иск. В съдебно заседание ищецът не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа иска.

Ангажирани са писмени доказателства.

В законоустановения срок по делото са постъпили отговори от ответниците.

Ответницата Н. К. не оспорва иска за делба по основание, но оспорва посочените в исковата молба квоти за нея и за сестра й С. К.. Твърди, че майка им не е притежавала 1/6 ид.ч. от имотите и не е имала право да се разпорежда с тази част, тъй като дарението на земята е било извършено лично на баща й и на чичо й, а строителството на сградите също било извършено от тях двамата, без майка й да участва със средства или документи. Поради това ответницата Н. К. счита, че тя и сестра й са получили по наследство от баща си по ½ ид.ч. от притежаваната от него ½ ид.ч. от процесните имоти. Изложени са и твърдения за незаконосъобразно навлизане на сградата на чичо й в парцела на баща й, както и за незаконно строителство на процесните сгради, поради което се иска да не бъде допускана делба на същите. В съдебно заседание ответницата се явява лично, поддържа отговора си.

Ангажирани са доказателства.

В отговора на ответницата С. К. е изразено становище за допустимост и основателност на иска за делба при посочените в исковата молба квоти. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответницата, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС, като същият е допустим.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимите законови разпоредби, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на Д. Г. К., същият е починал на *** г., като е оставил следните наследници: съпругата си С. Г. К., която е починала на *** г., и синовете си Г. Д. К. (ищецът по делото) и Ж. Д. К..

На **** г. е починал и Ж. Д. К., като негови наследници по закон са съпругата му Д.

П. П.-К. и дъщерите му С. Ж. К. и Н. Ж. К..

Като доказателство по делото е представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № ** от 07.05.1974 г., с който Д. Г. К. е признат за собственик на основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот: 3 480 кв.м. от дворно място, находящо се в с. Т***, цялото от 3 980 кв.м., от които 500 кв.м. са държавна собственост, съставляващо дворище с пл. № **в кв. ***по регулационния план на селото, за което е отреден парцел *, целият от 4 080 кв.м., от които 100 кв.м. предаваеми по дворищната регулация.

Видно от приложените скици на процесните УПИ *** и УПИ *** в кв. *** по плана на с. Т***, от бивш УПИ*** в кв. ***са новообразувани следните УПИ: ** (с площ от 520 кв.м.), *** (с площ от 520 кв.м.), **, ** и** -общ., като в УПИ** е отразена двуетажна масивна жилищна сграда-близнак с площ от 47 кв.м., а в УПИ *** - двуетажна масивна жилищна сграда-близнак с площ от 43 кв.м.

По делото е представено Разрешение за строеж № 145/05.10.1994 г., издадено от Община К**, с което на Ж. Д. К. и Г. Д. К. е разрешено строителство на I-ви етаж на жилищна сграда в парцел **, кв. *** по плана на с. Т**.

Представено е и Разрешение за строеж № 112/22.09.1995 г., с което на горепосочените лица е разрешено строителство и на втори етаж на жилищната сграда.

2

С Протокол за оглед и приемане на обект от 17.07.1997 г., изградената в парцел *** кв. *** по плана на с. Т** двуетажна жилищна сграда на Ж. К. и Г. К. е била приета по реда на чл. 305 от ППЗТСУ (отм.) от комисия, назначена от кмета на Община К***, като е посочено, че сградата е изпълнена в груб строеж, без отклонения от одобрените проекти.

Видно от представеното удостоверение, издадено от главния архитект на Община К**, в УПИ ** кв. **по плана на с. Т** е построена масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа, като за сградата са налични следните строителни книжа: скица от 18.04.2005 г., одобрен архитектурен проект от 05.10.1994 г., разрешение за строеж на първи етаж от 05.10.1994 г., разрешение за строеж на втори етаж от 22.09.1994 г. (от самото разрешение е видно, че същото е от 22.09.1995 г.), протокол за определяне на строителна линия и ниво от 22.09.1995 г. и протокол за оглед и приемане на обект от 17.07.1997 г.

Посочено е, че строежът е завършен преди 31.03.2001 г. и сградата представлява заварен строеж по смисъла на пар. 21 от заключителните разпоредби на ЗУТ, поради което същата може да се ползва по предназначение без въвеждането й в експлоатация. Отразени са и техническите параметри на сградата, а именно: площ на първия етаж – 80 кв.м., площ на втория етаж – 87 кв.м., разгъната застроена площ 167 кв.м.

Като доказателство по делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от *** г., с който Д. П. П.-К. е продала на С. Ж. К. следните недвижими имоти: 1/6 ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ ** в кв. 11 по плана на с. Т***, общ.

К***, с площ от 520 кв.м., 1/6 ид.ч. от изградената в горепосоченото УПИ двуетажна масивна жилищна сграда – близнак със застроена площ от 43 кв.м., 1/6 ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ *** в кв. ***по плана на с. Т***, общ. К**, с площ от 520 кв.м., както и 1/6 ид.ч. от изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда – близнак със застроена площ от 47 кв.м.

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск за делба е основателен и доказан по отношение на всички процесни имоти и следва да бъде уважен при посочените в исковата молба квоти, по следните съображения:

Установи се, че общият наследодател на съделителите Д. К. е притежавал 3 480 кв.м. дворно място в с. Т***, от което впоследствие са били обособени пет УПИ, два от които са процесните УПИ *** и УПИ *** в кв. ***по плана на с. Т***. По делото липсват твърдения и доказателства приживе наследодателят да се е разпоредил с правото на собственост върху двата поземлени имота – предмет на делбата, поради което следва да се приеме, че до смъртта му през 2004 г. те са били негова собственост.

Установи се също така, че процесните сгради са били построени в периода 1994 г. – 1997 г. от Ж. К. и Г. К., но по делото липсват твърдения и доказателства в тяхна полза да е било валидно учредено право на строеж от собственика на поземлените имоти, в които са построени тези сгради, поради което съдът намира, че на осн. чл. 92 от ЗС след построяването им сградите са станали собственост на Д. К. по приращение. С оглед на това е без значение дали Г. К. и Ж. К. са били семейни по време на строителството на сградите или не, тъй като те не са придобили правото на собственост върху тях в резултат на построяването им.

Предвид горното съдът намира, че след смъртта на наследодателя Д. К. през 2004 г. и на съпругата му през 2009 г. всички процесни имоти (двата поземлени имота и двете сгради) са придобити от техните наследници Ж. К. и Г. К. при равни квоти - по ½ ид.ч. от всеки имот.

След смъртта на Ж. К. неговата ½ ид.ч. от имотите е преминала в собственост на наследниците му Д. П. П.-К. (съпруга), С. Ж. К. и Н. Ж. К. (дъщери) при равни квоти – по 1/3 ид.ч., в резултат на което всяка от тях е придобила по 1/6 ид.ч. от процесните имоти, а през 2023 г. Д. П.-К. е продала собствената си 1/6 ид.ч. на С. К.. С оглед на това и тъй като се установи, че прехвърлителката по договора за покупко-продажба от 2023 г. е била 3 собственик на имотите – предмет на сделката (по наследство от съпруга си Ж. К.), съдът намира, че този договор е породил вещно-прехвърлителното си действие, съответно възражението на ответницата Н. К. в тази насока е неоснователно.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че към настоящия момент процесните имоти са съсобствени между тримата съделители, при следните квоти: ½ ид.ч. (равняваща се на 3/6 ид.ч.) за ищеца Г. К., 1/6 ид.ч. за ответницата Н. Ж. К. и 2/6 ид.ч. за ответницата С. Ж. К..

Поради това са налице условията за допускане на исканата делба на процесните имоти, при посочените в исковата молба.

Ответницата Н. К. е възразила по допускането на делба на жилищните сгради с твърдението, че същите са незаконно построени. Съдът намира това възражение за неоснователно, с оглед представените по делото доказателства за приемане на строежа от комисия по чл. 305, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), което на осн. ал. 4 от същия член доказва, че строежът е изпълнен съобразно с разрешението за строеж, одобрените проекти и сметни документации, протокола за линиите и нивото, и всички други строителни книжа, както и съобразно действуващите към онзи момент законови разпоредби.

От друга страна възражението на ответницата е неоснователно и поради факта, че дори и незаконно построена, една съществуваща сграда може да бъде предмет на делба, стига да не е налице издадена и влязла в сила заповед за нейното събаряне.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Г. Д. К., ЕГН **********, от гр.

Б***, ж.к. ****, С. Ж. К., ЕГН **********, от гр. В. Т**, ул.***, и Н. Ж. К. , ЕГН **********, от гр. Б**, ж.к. ****, по отношение на съсобствените им недвижими имоти, а именно:

1/ дворно място, представляващо УПИ *** (****) в квартал **(****) по плана на с.

Т**, общ. К***, с площ от 520 кв.м., при граници: изток - УПИ **, запад - УПИ ***, север улица, юг - УПИ ***, ведно с изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда – източен близнак, със застроена площ от 47,00 кв.м.,