Решение № 3267 от 21.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3267 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100511109 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 5248 от 25.05.2022 г., постановено по гр. д. № 37594/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 64 състав, са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ, предявен от Г. Е. К., срещу „А.“ АД – за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено на основание чл.328, ал.2 КТ, наложено със заповед № 89 от 07.06.2021 г., издадена от В.В., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник изпълнителен директор“ и за заплащане на сумата от 34 797, 54 лв. – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 08.07.2021 г. – 08.01.2022 г. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 100 лв. – разноски.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Г. Е. К., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че към момента на уволнението му В.В. е имал качеството „изпълнителен директор“ и представляващ дружеството – работодател. Неправилен е и изводът, че е достатъчен сключеният на 07.06.2021 г. договор за възлагане на управление на „А.“ ЕАД между министъра на регионалното развитие и В.В., за да се приеме, че е овластен надлежно от работодателя да го представлява, като това включва и да прекратява трудови договори. Съдът не е отчел фактът, че едва на 08.01.2021 г. В.В. е избран от Съвета на директорите за изпълнителен директор на дружеството. По силата на чл.235, ал.2 ТЗ и чл.244, ал.4 ТЗ изпълнителният директор се избира от съвета на директорите и неговото име се вписва в 1

ТРРЮЛНЦ. На основание чл.235, ал.1 ТЗ до избирането на изпълнителен директор, дружеството се представлява колективно – от всички членове на съвета на директорите – заедно. С оглед на това счита, че е следвало заповедта за уволнение да е подписана и издадена от името на всеки от членовете на съвета на директорите. Счита, че заповедта за уволнение е издадена преждевременно – 07.01.2021 г., а В.В. е избран за изпълнителен директор на следващия ден – 08.01.2021 г. Счита, че има качеството трето добросъвестно лице, поради което е обвързан от решението за избран на изпълнителен директор от момента на вписването му. Поддържа, че трето лице е всяко лице, което не е страна по договора за управление, сключен между министъра на регионалното развитие и благоустройството и членовете на съвета на директорите. Счита, че добросъвестността се презюмира и в тежест на работодателя е да докаже, че ищецът е бил недобросъвестен към момента на постановяване на оспорената заповед. Вписването в Търговския регистър на новите членове на съвета на директорите е извършено на 02.07.2021 г., а дотогава дружеството се представлява от членовете на Съвета на директорите заедно. Противното води до наличието едновременно на два съвета на директорите и двама изпълнителни директора. Счита, че неправилно решаващият съд е отказал да разгледа допълнително въведеното със становище вх. № 984/05.01.2022 г. основание за незаконност на уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ, като неправилно е приел, че това е преклудирано. Поддържа, че не е въведено ново основание, а е уточнено и прецизирано основното такова – липса на представителна власт.

Счита, че липсата на бизнес програма означава, че изпълнителният директор е само временно на тази длъжност и на него не се разчита да ръководи дълго време предприятието, да постигне съществени икономически успехи. Тъй като тримата членове на съвета на директорите са назначени на тази длъжност със срок – до провеждане на конкурс за избор на членове на съвета на директорите, следва да се приеме, че се касае за лице, което временно изпълнява длъжността изпълнителен директор, поради което не може да уволнява на основание чл.328, ал.2 КТ, тъй като не се очаква да управлява дълго време и не се изисква да съставя нов управленски екип. Счита, че е спорен и въпросът дали заеманата от него длъжност попада в кръга на служителите от ръководството на предприятието, доколкото не са събрани доказателства в тази насока – липсва длъжностна характеристика. Само позоваването на НКПД не е достатъчно, тъй като трудовите функции на ищеца не са изброени изчерпателно в трудовия му договор и допълнителните споразумения към него. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „А.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Поддържа, че правилно решаващият съд е приел, че В.В. към 07.06.2021 г. има качеството на изпълнителен директор и представлява дружеството – работодател, а уволнението на жалбоподателя е правомерно. Заповедта е подписана и произлиза от лице с представителна власт, надлежно легитимирано за представлява дружеството от момента на издаването й.

Счита, че качеството на работодател и неговата представителна власт са подробно изразени са подробно изразени в договора за възлагане с № РД-022 16ф-7/07.06.2021 г., пописан от министъра на регионалното развитие и благоустройството, където ясно е описан фактът на овластяването.

Министърът е възложил и вменил задължения на В.В., като член на съвета на директорите, за управлява дружеството добросъвестно и в защита на неговите интереси, да взема решения по всички въпроси, които не са в компетентността на принципала. Счита, че това означава, че издадената заповед за уволнение и основанието вписано в нея, представляват интерес на дружеството. Независимо, че протоклоното решение на съвета на директорите за избор на изпълнителен директор е от 08.06.2021 г., това не противоречи на правомощията В.В. за издава заповед за уволнение, съгласно подписаният договор за управление. Поддържа, че в тази насока е и протокол № ТЗ-28 от 07.06.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство, в качеството на едноличен собственик на капитала на дружеството, с което се извършва промяна в състава на директорите на дружеството- в него е описано, че се избират и овластяват В.В. В., Д.П.Х. и И.С.С., за членове на съвета на директорите на ответното дружество.

Решението на едноличния собственик на капитала за овластяването на нов съвет на директорите с еднакви права, задължения и договори за управление поражда незабавно действие. С оглед на това счита, че към датата на издаване на предизвестието за прекратява на трудовия договор В.В. е бил надлежно овластен от принципала да го представлява, което включва и правото да прекратява трудови договори. Счита, че законосъобразно решаващият съд е приел, че съгласно чл.235, ал.1 и ал.2 ТЗ членовете на съвета на директорите представляват дружеството колективно, освен ако уставът предвижда друго. Съветът на директорите може и овластява едно или няколко лица от състава му да представляват дружеството, което на практика означава, че със сключването на договора за възлагане на управлението между принципала и съвета на директорите последния се задължава да управлява и представлява дружеството – работодател. Съветът на директорите избила някой от членовете си за изпълнителен директор, който действа като пълномощник, поради което уволнението на ищеца, извършено на основание чл.328, ал.2 КТ е законосъобразно. Счита, че законосъобразно решаващият съд е приложил нормата на чл.231, ал.4 ТЗ по отношение момента на вписването на съвета на директорите и действието на това вписване. Поддържа, че законосъобразността на заповедта произтича от факта, че е подписана от лице което притежава качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 ДР на КТ. Изпълнителният директор, подписал в заповедта е лицето, което представлява дружеството, тъй като промяната в управителните органи на търговските дружества по отношение на работниците и служителите няма конститутивно действие, т. е. фактът се счита за настъпил в деня на назначаването/избирането им, а не от деня, в който е извършено вписването в Търговския регистър. Поддържа, че вписването в Търговския регистър, съгласно чл.7, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ има единствено оповестително значение, извършва се в 7 – дневен срок, след като обстоятелството вече е настъпило. Счита, че представителната власт на управлявалия предприятието работодател спрямо работниците възниква от деня на назначението, респ. възлагане на управлението. С оглед на това поддържа, че оспорената заповед е законосъобразна, като изхожда от лице с представителна власт, надлежно легитимирано да представлява ответника 3 към момента на издаването й. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудов договор, като е заемал длъжността „заместник изпълнителен директор“. Със заповед № 89 от 07.06.2021 г., подписана от В.В., връчена на същата дата, е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл.328, ал.2 КТ.

Излага съображения, че уволнението му е незаконно, тъй като В.В. е лице без представителна власт в ответното дружество, което няма качеството работодател по смисъла на КТ - § 1, т.1 и т.3 ДР на КТ. Счита, че промяната в управителните органи на търговските дружества има конститутивно действие – самият факт не се счита за настъпил, докато не се ивърши вписването в Търговския регистър. Самото вписване е елемент от фактическия състав на подлежащото на вписване обстоятелство. Преди вписването обстоятелството не настъпва и не произвежда правни последици. Моли съда да отмени уволнението му като незаконно, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да му присъди обезщетение за оставане без работа.

Претендира сторените по делото разноски.

С молба – уточнение от 15.07.2021 г. ищецът е уточнил, че претендира заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 08.07.2021 г. – 08.001.2022 г. в размер на 34 797, 54 лв. Твърди, че месечното му трудово възнаграждение възлиза на 5 799, 59 лв.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че уволнението на ищеца е извършено законосъобразно. Позовава се на протокол № ТЗ-28 от 07.06.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството си на едноличен собственик на капитала в ответното дружество, се извършва промяна в състава на директорите на дружеството. В този смисъл решението на едноличния собственик на капитала за овластяването на нов съвет на директорите поражда незабавно действие. Твърди, че на 07.06.2021 г., на основание чл.244, ал.2 и ал.4 ТЗ и съгласно Устава на дружеството е избран В.В. В. за изпълнителен директор. Излага съображения, че вписването в Търговския регистър, съгласно чл.7, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, има единствено оповестително значение. То се извършва в 7-дневен срок след като обстоятелството е настъпило. С оглед на това обстоятелствата, които не са вписани, са непротивопоставими само към онези трети лица, които не са знаели, че те съществуват. Счита, че ищецът не попада в тази хипотеза, тъй като служителите не представляват трети лица спрямо дружеството. Също така ищецът е част от структурата на самото предприятие, поради което за него вписването на новия представляващ и управляващ дружеството е без значение. С оглед на това, предвид ръководната длъжност на ищеца, същият е знаел за промяната за изпълнителния директор. С оглед на това счита, че уволнението на ищеца е извършено законосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по 4 делото разноски.