Решение № 253 от 26.08.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. гр. Лом, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20241620100192 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове от П. Т. П. с ЕГН **********, адрес: гр. ******, чрез пълномощника адвокат при АК Монтана - Р. Б.

Б., съдебен адрес: гр. ***, против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *********, с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, че ищецът П. Т. П. с ЕГН **********, адрес: гр. *******, не дължи вземания, както следва: 423.04 лв. главница, 139.06 лв. мораторна лихва., 126.34 лв. лихва за забава и 130 лв. разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, присъдени по ч.гр.д. № 53/2011 година по описа на Районен съд – Лом, за събирането на които е образувано изп.дело № 792/2023 г. по описа на ЧСИ М.И. с рег. № *** от КЧСИ, поради погасяването им по давност. Претендират се деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 53/2011 г. по описа на ЛРС в полза на «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД, ЕИК **, съгласно който ищецът е осъден да заплати 423.04 лв. главница, 139.06 лв. мораторна лихва, 126.34 лв. лихва за забава и 130 лв. разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2011 г. до окончателното изплащане на вземането. С договор за цесия, за която ищецът не е уведомяван, „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД с ЕИК ** са продали па ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС 1

БГ” ЕАД с ЕИК ****, вземането си към ищеца по изпълнителен лист от 21.02.2011 г. по ч.гр.д. № 53/2011 г. по описа на Районен съд Лом. На основание посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 792/2023 г. по описа на ЧСИ М.И. с рег. № *** от КЧСИ, чието образуване било извършено едва след изтичане на повече от 12 години след издаване на изпълнителния лист. Ответникът по исковата молба не е предприемал никакви изпълнителни действия по отношение на ищеца, поради което е изтекла погасителната петгодишна давност по отношение на вземането по смисъла на чл. 110 от ЗЗД. Твърди се, че поради бездействието на ответника, който не е прекъснал по никакъв начин давностния срок, погасителна давност е изтекла. А с погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания за лихви, включително и мораторни. Посочва се още, че са предприети по посоченото изпълнително дело ИД № 792/2023 г. по описа на ЧСИ М.И. агресивни изпълнителни действия като насрочен опис на движими вещи, като в тази връзка е било поискано и обезпечение на иска. В молбата се твърди, че е изтекла 5-годишната погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД по отношение на процесните вземания, обективирани в изпълнителния лист, издаден по ч.г.д № 53/2011 г. на РС- Лом, в рамките на която не са извършвани изпълнителни действия.

Писмен отговор е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника. В отговора на исковата молба е заявено, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се, че нa 18.08.2008 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и П. Т. П., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № CASH04223059. По молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е образувано изп. дело № 110/2012 г. по описа на ЧСИ А.Я.,, с per. № *** към КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист. Заявлението за издаването на заповед за изпълнение нито спира, нито прекъсва давността, като този ефект се постига едва с евентуалното предявяване на иск при условията на чл.422, ал.1 от ГПК, но същият ефект има и влязлата в сила заповед за изпълнение, която стабилизира вземането и от влизането й в сила започва да тече нова давност, която всякога е петгодишна по аналогия от разпоредбата на чл.117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. Във връзка с изложеното, следва да се приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, доколкото няма данни за подадено в заповедното производство възражение, респ. провеждане на производство за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. След издаването на изпълнителния лист въз основа на влязлата в сила заповед погасителната давност на вземанията не е изтекла поради действието на ППВС № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. след образуването на изпълнителното дело и до 26.06.2015 г. Това твърдение се подкрепя от най- новата задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК, съгласно което „погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/6.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, а за изпълнителни дела, които са образувани преди тази дата, се прилага ППВС № 3 от 18.11.1980 r. no гр. д. № 3/80 r„ което 2 предвижда, че погасителната давност не тече, докато трае пълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С оглед правилото, изведено от ППВС № 3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на ТР 2/26.06.2015 г., независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не тече, а такава започва да тече, считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в сила на TР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.. ОСГТК, ВКС. Впоследствие дело № 110/2012 г. е било прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.

8 от ГПК, а на негово място, отново по описа на ЧСИ А.Я., е било образувано изпълнително дело N° 3/2016 г. Възможността за погасяване по давност на присъдените в изпълнителен лист от 1.02.2011 г. суми е препятствана с подаването на 22.01.2016 г. молба за образуване на изпълнително дело 33/2016 г., с която на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ А.Я.. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК.." По аргумент на противното, следва, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на започналата да тече с издаването на ИЛ в полза на кредитора погасителна давност, доколкото в тази молба той е възложил на ЧСИ права по чл.18 от ЗЧСИ) и именно от 22.01.2016 г. е започнал да тече нов погасителен период, който обаче също е бил прекъсван неколкократно със следните действия, извършени в хода на делото: На 18.02.2016 г. по молба на взискателя, е изпратено запорно съобщение до „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки, открити на негово име, и до КАТ - за налагане на запори върху притежаваните от длъжника МПС, а именно: Лек автомобил „Ситроен Евазион“, с per. № М***ВВ, Лек автомобил Гренада, per. № М***Г, Лек автомобил Ивеко 45.10, per. № М***ВХ. На 20.07.2017 г. в кантората на ЧСИ е входирана молба от взискателя за насрочване на дата за опис, оценка и публична продан в дома на длъжника. На 21.06.2019 г. в кантората на ЧСИ е входирана втора молба от взискателя за насрочване на дата за опис, оценка и публична продан в дома на длъжника. На 04.10.2020 г. делото е прието за продължаване от ЧСИ М.Н. per. № *** район на действие ОС - гр. Враца, но последният, въпреки депозирана от взискателя молба за насрочване на дата за опис, оценка и публична продан в дома на длъжника, не е предприел никакви действия по делото до 17.12.2020 г., когато делото е върнато отново към ЧСИ А.Я., след като правата й са възстановени. На 22.01.2021 г. на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнително дело 33/2016 г. е прекратено, а на 26.10.2022 г. изпълнителният лист, въз основа на който е било образувано делото, е изтеглен от кантората на ЧСИ Василева, за да може впоследствие въз основа на същия да бъде образувано изпълнително дело 792/2023 г. по описа на ЧСИ М.И., с рег.№ *** към КЧСИ, с район на действие ОС- Монтана. От изложената хронология на извършените спрямо имуществото на ищеца изпълнителни действия и макар изминалия период от време, се твърди, че както по отношение на главното, така и спрямо всички следващи се от него вземания, погасителна давност не е настъпила. Що се отнася до оставените без движение от 3

ЧСИ молби за извършване на изпълнителни действия, следва да бъде споделено застъпеното в практиката на ВКС становище, че „настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116, б. „в" от ЗЗД". В посочените решения е прието още, че когато в хода на изпълнението е направено искане за прилагане на изпълнителен способ, след настъпване на перемпцията, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, следва да образува ново изпълнително производство, като искането прекъсва давността, независимо дали е било образувано ново дело. Всички гореизброени изпълнителни действия са прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, поради което погасителната давност относно процесното вземане не е изтекла.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си – адв. Р. Б., който поддържа иска и излага съображения в подкрепа на същия.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява, като е постъпило писмено становище от процесуалния му представител юрисконсулт И.С., с което моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че вземането произтича от сключен с «ДжетФайненс Интернешънъл» АД, чийто правоприемник е «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД с ЕИК **, Договор за кредит № CASH-04223059 от 25.04.2008 г., видно заявлението по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 53/2011 г. по описа на ЛРС и от заповедта за изпълнение, които факти ищецът не оспорва. За задължението по посочения договор по ч.гр.д. № 53/2011г. по описа на РС- Лом е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.01.2011г. и изпълнителен лист от 21.02.2011г., съгласно който длъжникът, настоящ ищец, е осъден да заплати на кредитора - заявител «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД, 423.04 лв. главница, 139.06 лв. мораторна лихва за времето от 09.06.2008 г. до 13.10.2008 г., 126.34 лв. лихва за забава за времето от 30.06.2008 г. до 21.12.2010 г. и деловодни разноски, от които: 25 лева за държавна такса, 100 лева за адвокатско възнаграждение и 5,00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2011 г. до окончателното изплащане на вземането.

На основание посочения изпълнителен лист, видно от отбелязванията на гърба на същия, на 28.03.2012 г. е образувано изпълнително дело № 110/2012г. по описа на ЧСИ А.В. с рег.№ *** от КЧСИ с район на действие ОС- Монтана. Видно от печат на гърба на изпълнителния лист на 29.05.2012 г. е отразена сума от длъжника П. 24,46 лв. Няма доказателства, от които да е видно, че са поискани други изпълнителни действия от 4 взискателя в това изпълнително производство и то е прекратено на 03.08.2015 г. на осн. чл.